Акт от 01.03.2018, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- 843/2016
- Подписан
- 01.03.2018
- В сила
- 18.01.2019
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 149, т.5 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 21, т.4 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 607а, ал.1 · Търговски закон
- чл.632, ал.1 · Търговски закон
- чл.739, ал.1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е №85 гр.Видин ,01.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд гражданска колегия в публично заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова при секретаря
М.Петрова като разгледа докладваното от съдията Николова гр.дело №843 по описа за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.124 ГПК,във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД София против Е.М.К. ***, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника вземането на ищеца в общ размер на 417.30 лева, представляващи незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10 2012г- м.03.2013г. в размер
2 577.04 лева, и 101.55 лева- лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2012г.-27.07.2015г., както и законна лихва върху главницата,считано от подаване на заявление по чл.410 ГПК на 05.08.2015г. до окончателното издължаване. Претендират се и разноските
Поддържа се, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот в гр.София с абонатен номер
118861, е ползвал ТЕ през процесния период и не е заплатил стойността на същата. Подадено е заявление по чл.410 ГПК и е образувано гр.д.№2994/2015г. по описа на ВРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като е осъден длъжника да заплати процесните суми , както и разноски в размер на 325.00 лева ДТ и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.От длъжника е постъпило възражение, че не дължи сумите и от ищеца е предявен настоящия иск.
Ответникът е депозирал отговор , в който излага, че оспорва иска. Не е пасивно легитимиран като ответник в производството, тъй като не е бил във владение на имота за периода , за който се претендира вземането. Жилището е продадено на 18.02.2014г., като към момента на прехвърлянето са платени всички дължими суми за комунални услуги. Твърди се, че владението върху недвижимия имот е предадено на купувача със сключване на предварителния договор за покупко-продажба, на 21.01.2014г.
С молба от
15.12.2017г. е поискал да бъде прието, че вземането не е възникнало, а при условията на евентуалност- че е погасено на основание чл.739, ал.1 ТЗ.
Привлечено е и трето лице помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, което е взело становище. Излага ,че не оспорва иска.Поддържа, че дяловото разпределение е за абонатен №118861 е извършвано съобразно всички действащи през процесния период нормативни актове.
Събрани са писмени доказателства, приети са доказателствата по приложеното ч.гр.д.№ 2994/2015г.на ВРС, назначена е съдебно техническа експертиза, чието заключение е прието по делото и не е оспорено, поради което съдът го кредитира изцяло.
Открито е производство по оспорване истинността на представени от ищеца писмени доказателства:1.автентичността и верността на извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен №118861;
2.автентичността на договор 4760/15.10.2002г. между ищеца и третото лице помагач; 3.автентичността и верността на протокол на ОС на ЕС от 26.09.2002г.;
4.автентичността на договор № У94/01.11.2007г.между ищеца и третото лице-помагач;
5.автентичността ан Постановление за възлагане на недвижим имот изх.№7081/22.03.2013г. по изп.д.№ 20127900402414; 6. автентичността и съдържанието на удостоверение №10370/18.04.2013г. по същото изп.д.;
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на ответника и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, че процесният имот е топлоснабден имот и представлява апартамент №35 в гр.София, ж.к. Младост-1, бл.67,вх.2, който е присъединен към топлопреносната мрежа с абонатен номер №118861.
Видно от протокол на ОС на ЕС на вх.А,Б и В на бл.67,ж.к.Младост-1, гр.София от 26.09.2002г., е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с Техем Сървисис ЕООД София и на 15.10.2002г. е сключен такъв, представен по делото. С договор при общи условия № У94/01.11.2007г.между ищеца и третото лице-помагач, ищецът е възложил на третото лице помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 от ЗЕ.
Видно от Удостоверение на ЧСИ Ренета Милчева- СГС, от
18.04.2013г. по изп.д.№ 20127900402414 , последното е образувано по издаден изпълнителен лист от 03.09.2012г. по ч.гр.д.№ 1891/2012г.по описа на ВРС с взискател Банка Пиреос България АД и длъжници-
Емилекстрой ООД, ЕТ „Емилекс-Е.К.“, Мирослав Емилов К. и Е.М.К., ЕГН: **********.
В удостоверението се сочи, че по изпълнителното дело е извършена публична продан на процесния недвижим имот, собственост на длъжника Е.М.К. и ипотекарния длъжник Н. Г. К. С Протокол от 01.04.2013г. страните са се споразумели предаването на фактическата власт върху имота да стане доброволно на
02.07.2013г.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от
22.03.2013г.в сила от 10.04.2013г. на ЧСИ Ренета Милчева- СГС, по изп.д.№ 20127900402414 е проведена публична продан на процесния имот, в режим на СИО на длъжник Е.М.К. и ипотекарен длъжник Н. Г. К., и същият е възложен на Венета Бонева Петева с ЕГН:**********. От купувача е подадено заявление –декларация за откриване на партида като потребител на услугите на ищеца на 13.09.2013г.
Вещото лице , изготвило техническата експертиза установява, че системата за дялово разпределение /СДР/ е въведена преди началото на процесния период. По сметките за дялово разпределение на абоната е разпределена за процесния период ТЕ за отопление на имота на 3 тела –по отчет, а за битова гореща вода -по водомер.ТЕ за сградна инсталация –по отопляеми обеми /определяна за СЕС по формула и зависи от мощността за отопление в сградата етажна собственост/.Отчетът на уредите при абоната е правен от фирмата за дялово разпределение и съответства на обичайната практика.Вещото лице сочи ,че не установява несъответствия между представените отчети и сметките за ДР на ФДР.По отношение на възложените на абоната суми /разпределени от ФДР/ за топлоенергия и стойността и за процесния период също не са установени несъответствия от вещото лице.Измерването на топлинната енергия за периода е със сертифицирани средства за търговско измерване- СТИ-общи топломери. Имат европейска оценка за съответствие по чл.7 ЗТИП, и са подлагани на последващи метрологични проверки, за които са издадени свидетелства № 5233/10.01.2012г. Общите топломери са отчитани редовно, технологичните разходи са определяни своевременно за сметка на ищеца. Дяловото разпределение на топлинна енергия е приложимо в сградата етажна собственост е приложимо при процесните условия. Фирмата за дялово разпределение е спазила спрямо абоната методиката за разпределение на топлоенергия.Възложената топлоенергия на абоната е правилно разпределена. Сочи се още, че от ищеца е спазена обичайната практика за отчет на данни при абонатите. Сметките са изготвяни своевременно.Извършвани са метрологични проверки на топломерите съобразно установените норми за това. Вещото лице установява, че в сметките за дялово разпределение на фирмата за ДР липсват данни за потребената в сградата –етажна собственост битова гореща вода, отчетена по общ водомер в абонатната станция/АС/, респ. липсват данни и за корекционния количестван коефициент за битова гореща вода, и заключава, че това е съществен/ до м.04.2014г.- само информационен пропуск/ . При липсата на данни за топлинния товар на отоплителните тела към АС ,вещото лице сочи ,че не може да се произнесе за спазването на т.6.6 от методиката към Наредба 16-334/2007г.
Видно от представени по делото съдебни актове по т.гр.д.№ 26/2016г.по описа на Видински окръжен съд , ответникът по делото в качеството му на едноличен търговец с фирма“ Емилекс-Е.К.“ е подал молба по чл. 607а, ал.1 ТЗ. С решение по посоченото дело 29.08.2016г.
, е обявена неплатежоспособността му и е открито производство по несъстоятелност на търговеца на основание чл.632, ал.1 ТЗ, същият е обявен в несъстоятелност и производството е спряно, като решението за това е обявено в търговския регистър на 29.09.2016г. С решение от 08.11.2017г на ВОС., в сила от 20.11.2017г., поради липсата на искане за възобновяване, е постановено прекратяване на производството и заличаване на търговеца .
С оглед събраните в производството доказателства, Съдът намира следното от правна страна: Ответникът е притежавал правото на собственост върху топлоснабдения имот през процесния период , видно от събраните писмени доказателства по изпълнителното дело, по което е възложен същия на обявеното за купувач лице. Неоснователни са възраженията на ответника относно правото на собственост, тъй като в представените по делото писмени доказателства – официални документи, ползващи се с материална и формална доказателствена сила, е установен факт ан апринадлежност на правото на собственост. От ответника, във вр. с направеното оспорване на Постановление за възлагане на недвижим имот изх.№7081/22.03.2013г. по изп.д.№ 20127900402414 и автентичността и съдържанието на удостоверение №10370/18.04.2013г. по същото изпълнително дело, не се ангажираха доказателства, установяващи неистинността на оспорените документи, поради което оспорването следва да се приеме за недоказано. Недоказано е и оспорването на останалите документи, предвид заключението на вещото лице, което кореспондира с оспорените документи и установява оспорените факти и обстоятелства.
По отношение на възраженията относно общите условия на ищеца , представени в действащата към момента редакция, и действието им по отношение на абонатите, съдът приема, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ в сила от 17.07.2012 г, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията,в които се определят: 1. (изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от
2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение.
Съгласно ал.2 на същия текст, в сила от 17.07.2012 г. ,топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
От ответника се възразява, че не са му били известни общите условия в последната им редакция, което възражение обаче не е относимо към предмета на делото, тъй като не се оспорва от ответника, че са му били известни общите условия в редакцията от 2008г., които са регламентирали отношенията между страните по т.1 до 6 на ал.1, на чл.150 ЗЕ за исковия период.
Във връзка с действалите към процесния период общи условия, ответникът не е направил конкретни възражения, нито е твърдял в отговора на исковата молба, нито е доказал по делото, че дадена конкретна клауза от общите условия, е създала в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Освен това ВКС, в константната си практика , отразена в решение № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на II ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на III ГО на ВКС, приема, че собственикът на топлофициран имот е потребител и съответно купувач на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 и чл.