Определение № 144 от 17.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Враца, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200183 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.

Образувано по молба на лишения от свобода С. С. В. изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание .

Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и затворническото досие.

Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.

В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода.

1

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Лишеният от свобода участва в процеса чрез видеоконферентна връзка.Поддържа молбата за УПО.

Врачански окръжен съд след като изслуша страните в процеса и анализира представените по делото писмени доказателства, намира следното:

Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на чл.437 ал.2 НПК– осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно изпълнение в Затвора-Враца .

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че лишеният от свобода С. В. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, наложено по НОХД № 16990/2025 г. на СРС за престъпление по чл. 144 НК, при първоначален „общ“ режим. Преди това, за периода от 15.12.2025 г. до 25.03.2026 г., е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца по НОХД № 25/2025 г. на РС – Лом за престъпление по чл. 183 НК.

Началото на изтърпяване на настоящото наказание е 25.03.2026 г., като към момента е изтърпял ефективно 22 дни и от арест 5 месеца и 24 дни, или 2 общо 6 месеца и 23 дни.Остатъка от наказанието е 1 месец и 7 дни.

Установява се още, че лишеният от свобода е преведен от Затвора – София в Затвора – Враца на 19.02.2026 г. В хода на изтърпяване на наказанието е трудово ангажиран, включително на външен работен обект след решение на компетентната комисия, като в условията на контрол не са констатирани агресивни прояви. Налице е обаче дисциплинарно наказание, наложено по време на престоя му в ареста със заповед № Л-3631/17.11.2025 г. .

Същевременно от доказателствата се установява, че лишеният от свобода не е проявил инициатива за участие в културно-информационни, спортни или корекционни програми, както и не се наблюдава активност за включване в други дейности извън трудовата ангажираност.

От доклада за оценка на риска се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив е 54 точки, което съответства на среден риск. Отчетени са дефицити в зоните отношение към правонарушението – липса на поемане на отговорност, междуличностни проблеми и импулсивност, както и недостатъчни умения за мислене и решаване на проблеми. Рискът от вреди за обществото е определен като среден, а рискът за конкретни лица – като висок.

За изтеклия период не са отчетени настъпили съществени положителни промени в поведението на лишения от свобода, като предвид краткия срок на наблюдение не е изготвяна последваща оценка на риска. Планът за изпълнение на присъдата се намира в начален етап и предвижда формиране на самокритичност, осъзнаване на факторите за престъпното поведение и изграждане на умения за самоконтрол и решаване на житейски ситуации, като тези цели към момента не са постигнати.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че макар да е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК – изтърпяване на изискуемата част от наказанието, не е изпълнена втората кумулативна предпоставка, а именно да са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните по делото не сочат на трайна положителна промяна в поведението на лишения от свобода, нито на редукция на установените криминогенни дефицити. Рискът от рецидив остава в средни стойности без отчетена положителна динамика, рискът от вреди за обществото също е среден, което не позволява да се направи извод за постигнато поправяне.

Установените дефицити в ключови зони не са преодолени, а изпълнението на 3 плана на присъдата е в начален етап, без реални резултати. Липсата на участие в корекционни програми и ограничената ангажираност извън трудовата дейност допълнително обосновават извод за отсъствие на активен процес на поправяне.

Съдът отчита като положителен факт трудовата ангажираност на лишения от свобода, включително на външен работен обект, но приема, че това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за поправяне, доколкото не води до преодоляване на установените дефицити.

Съществено значение има и обстоятелството, че значителна част от наказанието е изтърпяна чрез предварителен арест, в който период не са прилагани корекционни и възпитателни дейности, а реалният период на наблюдение в затворническа среда е кратък и не позволява формиране на категоричен и устойчив извод за настъпила положителна промяна.

Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.

Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес, а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е положението с настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925 /12.09.2024 г. по ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.

Срокът на остатък от наказанието сам по себе си не е основание за УПО, нито установените балансирани взаимоотношения с останалите лишени свобода. Факта за среден риск от рецидив и установени дефицитни зони, също са в потвърждение на виждането на затворническата администрация и съда за нужда поправителният процес спрямо този лишен от свобода да продължи до края на изтърпяване на наказанието. Разбира се не може да се 4 даде гаранция за превъзпитание и поправяне на осъден в рамките на времето на изтърпяване на наказанието, но фактите за доказано наличие на основания за продължаване на действията в тази насока са значими и валидни до неговото финализиране и винаги при тези обстоятелства, когато не са изолирани, представляват съществена пречка за постановяване на УПО, както е в процесният случай.

При изложените доводи съдът приема, че е налице само една от законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.

Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Съобразно горните съображения и на основание чл.440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода С. С. В. , ЕГН:**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от свобода" по НОХД № 16990/25 г. по описа на РС-София, в размер на 1 /един/ месец и 7 /седем/ дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 5