Определение № 3391 от 16.12.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1287/2024
- Вид
- Определение № 3391
- Подписан
- 16.12.2024
- В сила
- 16.12.2024
- Състав
- Боян Балевски, Кристияна Генковска, Анжелина Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 225а · Кодекс на търговското корабоплаване
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3391 гр. София, 13.12.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боян Балевски
Членове:
Кристияна Генковска
Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002901287 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид”, Великобритания срещу решение №30 от 26.01.2024 г. по в.т.д. №541/2023 г. на Апелативен съд Варна, 3-ти състав, с което са потвърдени решение № 531/21.11.2022г. и решение № 283/22.06.2023г., постановени по т. д. № 118/2022г. по описа на Варненския окръжен съд, с които съответно: с първото е б и л отхвърлен предявен от дружеството-касатор иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника Б. М. В. от гр. Варна да му заплати сумата 26 000 щатски долара, представляваща дадено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и 2./ с второто, в производство по чл. 250 ГПК, е била отхвърлена молба, обективирана във въззивна жалба вх. № 28866/18.04.2023г. и уточнена с молба с вх. № 2835/18.04.2023г., за допълване на първоинстанционно решение № 531/21.11.2022г., с произнасяне по предявен в условията на евентуалност иск срещу Б. М. В. с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, за присъждане на исковата сума като дадено на отпаднало основание застрахователно обезщетение, ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
В касационната жалба се соча т основания по чл. 281, т. 3 от ГПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение като незаконосъобразно и ВКС се произнезе с решение, с което се присъжда исковата сума. Претендират се разноски. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване с оглед противоречието на решението с принципите на Закона за нормативните актове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. I от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1 .Следва ли въззивният съд задължително да приложи способа за автентично тълкуване на понятието“ прекратяване на договореностите с моряка“ , каквото е направено при транспониране в българското законодателство на нормата в тълкуването в текста на подточка „с” на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, или прилагането на тези способи на тълкуване на този е изцяло в дискрецията на съда? Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с Определение на ВКС по тълк.дело №2/2020 на ОСНК от 15.04.2021
2.Следва ли въззивният съд , при тълкуването на текста на посочената подточка на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция да съобрази нормите на общностното право на ЕС и следвало ли е да се съобрази официалния текст на Директива /EC/20l8/131 . Твърди се от касатора, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на СЕС, въвеждаща изискването за т.н. „съответстващо” с целта на закона тълкуване — т.е. налице е противоречие с решението по дело № С-213/89 (Secretary of State for transport — Factortame Ltd.) на СЕС.
3. При определяне на характера на процесната застраховка сключена по реда на Стандарт А.2.5.2 следва ли да се отчете от въззивния съд нормата на чл.13а ал.6 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, с която е транспонирана в българското 2 законодателство нормата на Стандарт А.2.5.2 и която описва начина на предявяване на претенции по тази застраховка.
По въпроса се твърди противоречие с ТР №1/2014 г. на ОСТК относно страна имаща право на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди се и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК , като се излагат отново оплаквания за незаконосъобразност: при произнасяне по процесната застраховка сключена по реда на Стандарт А.2.5.2 следва да се отчита от въззивния съд нормата на чл.13а ал.6 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и в предвидения в чл. 283 от ГПК срок.
За да постанови въззивното решение, съдебният състав на АС-Варна е изложил в мотивите следните съображения:
В и д н о от свидетелство за регистрация № 15/REG/1300058/022А, издадено от Морска администрация на Коморски съюз, с дата 27.10.2015г. и валидност 26.10.2020г., в периода, за който ищецът сочи, че е платил на ответника застрахователно обезщетение в размер на четири работни заплати, „Лидо Меритайм Лимитед“, Република Маршалови острови е бил собственик на м/к. „Семела“ IMO № 9226695, а отговорността за оперирането на кораба е б и л а поета от „Булком“ ООД. Ищецът в качеството на застраховател е сключил, с корабособственика застрахователен договор по отношение на м/к „Семела“ в съответствие с изискванията на Стандарт А.2.5.2 от МТК, обективиран в Сертификат, издаден на 11.04.2019г., за застраховка или друга финансова гаранция във връзка с разходите за репатрирането на моряци и отговорностите на корабособственика. Ответникът Б. М. В. е б и л сключил трудов договор за м/к „Семела“ от 01.11.2019г. с „Булком“ ООД, регистрирано 3 в Република Кипър в качеството му на корабен мениджър на корабособственика „Лидо Маритайм Лимитед“ по смисъла на чл. 225а от КТК, за длъжността „капитан“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 6 500 щатски долара. Този договор е действащ през целия период, за който е заплатено застрахователно обезщетение за неполучени трудови възнаграждения. С петиция от 10.03.2020г. за изоставяне, подадена от ответника Б. В. в качеството му на капитан на м/к „Семела“, адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му представителство, същият уведомява тези институции, че корабособственикът не е изплатил на екипажа на м/к „Семела“ трудови възнаграждения за периода от м. 11.2019г. до м. 02.2020г. В тази връзка, въззивният съд изрично е приел за противоречащо на съдържанието на петицията , твърдението на ищеца в исковата молба, че ответникът е обявил настъпване на втората хипотеза на Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно - липса на поддръжка и подкрепа от страна на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по отношение на всички членове на екипажа, включително и по отношение на себе си. Предмет на петицията съгласно заглавната част е „оплакване за неплатени заплати“, а в обстоятелствената част е посочено конкретно кой заплати на екипажа не са платени- за периода ноемви 2019г., декември 2019г., януари 2020г. и февруари 2020г., както и че корабособственикът и мениджърът са молени мнократно да се намесят в този случай, но не е направено нищо, само обещания, и на този етап не може да се разчита, че ще предприемат някакви действия за заплащане на отдавна изискуемите заплати на екипажа. На 29.04.2020г., по сметка в щатски долари с титуляр „Фиделитас” ЕООД с вальор 29.04.2020г., е постъпила сума в размер на 140 550 щ. д.- валутен превод с наредител „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“, Лондон, от сметка на наредителя в чуждестранна банка. За получената сума от 140 550 щ. д. в счетоводството на „Фиделитас“ ЕООД е открита партида 000053 – „Обезщетение моряци м/к „Семела“ в счетоводна сметка 499- Други кредитори. Видно от Извлечение № 18 с титуляр „Фиделитас“ ЕООД при „Райфайзенбанк“- офис Варна с дата 30.04.2020г. и вальор 30.04.2020г., са извършени плащания от разплащателната сметка на титуляра по разплащателните сметки на 12 лица– в общ размер на 140 550 щатски дорала, в това число и сумата от 26 000 щатски долара, преведени на ответника В.., представляваща общ размер на дължимите четири месечни възнаграждения.
4
Съгласно Заповед от 05.05.2020г. на Директора на Дирекция „Морска Администрация“- Варна, обективирана върху разпечатка от имейл на корабния агент “Делта Меритайм“ ЛТД, искането за смяна на тримата, останали на борда членове на екипажа, сред които и ответника, е отказано с мотивите, че екипажът на кораба не е окомплектовaн съгласно изискванията на MSM (Minimum Safe Manning Dokument)- документ за надлежно окомплектоване на кораба с екипаж, издаден от Морска администрация Коморски съюз, разпоредбите на глава V, правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. № 16/MSM/1300058/022А/, в резутат на което корабът представлява опасност за корабоплаването и околната среда. Останалите девет члена от екипажа (граждани на Украйна), след като са получили от застрахователя, чрез неговия кореспондент, дължимите по моряшките трудови договори заплати като застрахователни обезщетения, са слезли от кораба на 30.04.2020г. и успешно са репатрирани, с получено по изключение разрешение за това, с оглед постановената във връзка с Ковид – 19 заповед за ненапускане района на пристанището от екипажи на чуждестранни кораби. Впоследствие, при извършена на 11.05.2020г. извънредна проверка на борда на м/к „Семела“ от служители на Дирекцията на борда на кораба, описана в АУАН №5 от 22.05.2020г., е установено, че тримата членове на екипажа, единият от които е ответникът, са останали на борда на кораба. Съгласно споразумение от 28.05.2022г., сключено от ответника и мениджъра на м/к. „Семела“, между тях е постигнато съгласие капитанът да остане на кораба с по- ниска брутна заплата- 2 000 щатски долара, предвид забраната по заповед от 05.05.2020г. на ИА „Морска Администрация“ той да напуска кораба и поради липса на друг желаещ капитан да го замести. От посочената по- горе установеност за факти и обстоятелства, следва изводът, че „Фиделитас“ ЕООД е извършило плащане в качеството на застрахователен агент на ищеца, като е превел парични суми от получен от застрахователя банков превод в щатски долари, предназначени за заплащане на застрахователни обезщетения на екипажа на м/к „Семела“ от името и за сметка на застрахователното дружество, както и че ответникът, като част от екипажа на кораба, е получил превод на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 26 000 щ. д., за настъпило застрахователно събитие „изоставяне на моряк“ по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от МТК / 2006г./, представляваща дължими трудови възнаграждения за периода от м.
5
11.2019г. до м. 02.2020г. включително.
Във връзка с оплакването във ВЖ въззивният съд е приел, че към датата на подаване на петицията от капитана е настъпил падежът за заплащане на трудовите възнаграждения за м.11.2019г., м. 12. 2019г., м. 01.2020г. и м.02.2020г. Този факт , според съда, никога не е бил спорен както в отношенията между работника-ищец, корабособственика и мениджъра (видно от сключената между тях спогодба по повод неплатени трудови възнаграждение за месеците след м. 02.2020г.), така и извънсъдебно между страните по спора. Съдът е отчел, и че Съгласно раздел III. Задължения на работодателя, т.1.3 от трудовия договор на ответника, заплатата на моряка се изчислява в края на всеки месец и се изплаща до 20-тия ден на следващия месец. Тази договореност е в съответствие с правилото на Стандарт А2.2Възнаграждение от Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда, съгласно което всяка държава-членка изисква плащанията, дължими на моряците, работещи на кораби, които плават под нейно знаме, да се извършват на интервали не по-дълги от един месец и в съответствие с всички приложими колективни трудови договори.
Разпечатката съдържа 27 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b6ca97f-65db-4059-9392-20c95fa163b7