Решение № 2483 от 10.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20004/2024
- Вид
- Решение № 2483
- Подписан
- 10.02.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 50 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2483 гр. София, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110120004 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от В. Д. Л. срещу Е. С.
К..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е налице дялова съсобственост между него и ответницата по отношение на следният недвижим имот: Апартамент № 7, представляващ самостоятелен обект с идентификатор по кадастралната карта и регистри на гр.София, община Столична, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Красна поляна, ул. „ разположен на етаж на сграда № 0 с идентификатор , с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 68,82 кв.м, при съседи: на същия етаж: , под обекта: , над обекта: , заедно с прилежащи части: мазе, с декларирана площ 4,02 кв.м., при съседи по документ за собственост: от изток – държавно мазе, от запад – държавно мазе, от север – коридор и от юг – зелени площи, заедно с таван, с декларирана площ от 3,50 кв.м., при съседи по акт за собственост: от изток – държавен таван, от запад – държавен таван, от север – коридор и от юг – зелени площи, заедно с 5.0525% ид.ч. от общ.ч. на сградата.
Ищецът твърди, че заедно с ответника са съсобственици на посочения недвижим имот – апартамент № , находящ се в гр. София, район Красна поляна, ул. „С при следните квоти: за В. Д. –2/3 ид.ч. и за Е. С. К. – 1/3 ид.ч.
1
Твърди, че на 02.12.1996 г. Е. С. К. и В са дарили на своите деца Д и Е процесния недвижим имот. На 19.08.2005 г. Д В Ки В. Д. Л. са сключили граждански брак. На 08.09.2014 г. ЕвК. е дарила на брат си Д своята идеална част от процесния недвижим имот, при което Д е станал единствен собственик на процесния недвижим имот. На 02.03.2016 г. с Решение № 1972 по гр.д.
56202/2015 г. СРС, 86 с-в е одобрено споразумение за развод по взаимно съгласие, с което бракът на Д и В. Д. Л. е прекратен. На 18.11.2018 г. В. Д. Л. и Д отново сключват граждански брак. На 17.11.2023 г. Д е починал, като със смъртта му се прекратява бракът му с В. Д. Л.. Поддържа, че продължителността на двата брака между В. Л. и Д е общо 16 години и 6 месеца, поради което В. Л. е била в брак със своя наследодател Д над 10 години, поради което има право на наследствен дял от 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, собственост на нейния наследодател към датата на смъртта.
Предвид посочените твърдения моли съдът да допусне делба на процесния недвижим имот, при посочените от ищците квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. С. К., с който потвърждава посоченото в исковата молба относно обекта на делбата, както и твърденията в исковата молба относно прехвърлянето на собствеността на процесния недвижим имот и сключването и прекратяването на граждански брак между Д и В. Л. (К.). Признава, че през 2014 г. с нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № № на нот. Ва в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС, вписан с Аг. по описа на Службата по вписванията – София, Е а е дарила на брат си Д, собствената си 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент. Поддържа, че Д е починал на 17.11.2023 г., докато е бил във втори брак с В. Д. Л., при което е оставил наследници: своята преживяла съпруга, майка си Е. С. К. и сестра му Е. Сочи, че към датата на откриване на наследството Д притежава в изключителна собственост само описания в исковата молба недвижим имот. Оспорва размера на квотите в съсобствеността с твърденията, че делът на съпруга в съсобствеността се определя въз основа на продължителността на последния брак, който е прекратен със смъртта на наследодателя, предвид което и доколкото наследството е открито преди навършването на десет години от сключването на последния брак на наследодателя с ищцата, делът на В. Д. К. е 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот. Поддържа подробно развити правни доводи, че релевантен за определяне на размера на наследствените квоти е продължителността на последния брака, непрекратен с развод.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба, с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС. Производството е във фазата по допускане на делбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.
2
Следователно, предмет на доказване в тази фаза на производството са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.
Предметът на съдебната делба се въвежда с исковата молба от ищеца, като най-късно в първото съдебно заседание по допускане на делбата, ответникът може да поиска включване и на други имоти. В случая ищецът е предявил иск за делба по отношение на недвижим имот – апартамент № Не е спорно между страните, поради което съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1/ На 02.12.1996 г. Е. С. К. и В са дарили на своите деца Д и Е. процесния недвижим имот; 2/ през 2014 г. с нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот г. на нот. В М, рег. № в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС, вписан с Акт №по описа на Службата по вписванията – София, Е е дарила на брат си Д, собствената си 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент; 3/ На 19.08.2005 г. Д В К и В. Д. Л. са сключили граждански брак, който е прекратен на 02.03.2016 г. с Решение № 1972 по гр.д. 56202/2015 г. СРС, 86 с-в за развод по взаимно съгласие; 4/ На 18.11.2018 г. ищцата В. Д. Л. и Д отново сключват граждански брак; 5/ на 17.11.2023 г. Д Ке починал и е оставил за свои наследници по закон: В. Д. Л. – преживяла съпруга и Е. С. К. – майка.
Спорът по делото се заключава до размера на наследствените дялове (квотите в съсобствеността), с оглед приложението на чл. 9, ал. 2 ЗН и поконкретно – дали при изчисляване на продължителността на брака между наследодателя на страните и ищцата В. Д. Л., следва да се вземе предвид и продължителността на предходно прекратена брачна връзка, като сборът от времетраенето на двата периода през които са съществували двата брака, да се цени при определяне на наследствената квота на съпругата по чл. 9, ал. 2 ЗН.
Спорният по делото въпрос е разрешен без противоречия в практиката на ВКС. За определяне размера на наследствения дял на съпруга, когато той наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни деца, има значение срокът на брачния му живот по последния брак, прекратен със смъртта на наследодателя. Прекратяването на брака погасява по отношение на бившите съпрузи всички последици, които законът свързва със смъртта на единия от тях. След влизане в сила на решението за допускане на развода преживелият бивш съпруг не получава никакъв дял от наследството на другия съпруг, а във връзка с наследяването - целият период на съществуване на брака, който е прекратен, се заличава и при повторно сключване на брака между същите страни той не може да бъде съобразен при приложението на едната или на другата алтернатива на чл. 9, ал. 2 ЗН (така Решение № 3210 от 18.XII.1972 г. по гр. д. № 2373/72 г., I г. о., а в същия смисъл Определение № 4424 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2024 г., I г. о., ГК).
Неоснователни са възраженията на ищцата относно фиктивния характер на развода с който е прекратен първият брак. Видно от представеното по 3 делото Решение № 1972/02.03.2016 г., по гр.д. № 56202/2015 г. на СРС, 86-ти състав, съдът е прекратил брака, сключен на 19.08.2005 г. между Д и В. Д. Л. и е одобрил подписаното от бившите съпрузи споразумение по чл. 50 СК.
Настъпил е юридически факт с правно значение, който не подлежи на оспорване – брачната връзка е прекъсната.
В случая, към момента на откриване на наследството - с настъпване смъртта на наследодателя - на 17.11.2023 г., вторият по ред брак с ищцата е продължил 5 години, поради което квотите между страните следва да се определят в размер от по ½ ид.ч. на осн. чл. 9, ал. 2 ЗН.
По разноските.
Разпоредбата на чл. 355 ГПК предвижда, че в делбеното производство страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им.
Разпределянето на отговорността за разноските следва да бъде извършено след като искът за делба бъде разгледан по същество и производството приключи във втора фаза със съдебен акт, с който се извършва съдебната делба и се ликвидира съсобствеността между страните, тъй като стойността на дяловете и съответният на тях размер на разноските могат да бъдат изчислени едва във фазата по извършване на делбата, в която се приема паричната оценка на делбената маса и става възможно остойностяването на дяловете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 34, ал. 1 ЗС извършването на съдебна делба между В. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „и Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. София, ж.к. „, на недвижим имот - апартамент № 7, находящ се в гр. София, район Красна поляна, ж.к. със застроена площ от 68,82 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, заедно с мазе с площ от 4,02 кв. м. м заедно с таван, с площ о т3,50 кв.м., заедно с 5,0525% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ. при квоти:
½ идеална част за В. Д. Л., ЕГН ********** и
½ идеална част за Е. С. К., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4