Решение № 24 от 08.02.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 24 гр.

Пловдив, 08.02.2019 год.,

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО БЕЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЦА СТОЙНОВА ВЕЛИНА АНТОНОВА с участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА и в присъствието на прокурора К. ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Антонова въззивно наказателно общ характер дело № 416 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба на подс. Д.П.И. и неговия защитник адв. Е.К. срещу присъда от 05.06.2018 г., постановена по НОХД № 785/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, наказателно отделение. Срещу цитираната присъда е постъпила жалба и от адв. Л.Л. като защитник на подс. К.А.К.. С посочения съдебен акт подс. Д.П.И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК - една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 59, ал. 1 от НК първият съд е приспаднал времето на задържане под стража на подс. Д.П.И., считано от 15.12.2013 г. до 12.03.2014 г. С цитираната присъда подс. К.А.К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 предл. 2 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 253, ал. 6 от НК подс. К.А.К. е бил осъден да заплати на Държавата сумата от 3000 лв., представляваща равностойност на имуществото, в което е бил трансформиран предмета на престъплението - 1500 литра дизелово гориво. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в сила. Със съдебния си акт съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК първият съд е възложил за заплащане в тежест на подсъдимите Д.П.И. и К.А.К. направените по делото разноски, като е съобразил органа, който е разходвал средствата. В жалбата на адв. К. се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се, че първият съд не се е съобразил със забраната за влошаване положението на подсъдимия, когато производството по делото се е развивало по негова жалба, тъй като първоначалното обвинение било за опит, а повторно внесеният обвинителен акт визирал довършено престъпление. Претендира се за пропуск на прокурора да измени обвинението пред първата инстанция във връзка с пострадалото юридическо лице. Твърди се и несъставомерност от субективна страна на вмененото деяние. Излагат се конкретни доводи, свързани с нарушения на чл. 13, 14 и чл. 102 от НПК. Релевират се и допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Във връзка с горното се прави искане за отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия Д.И. по обвинението.

В подадената пред въззивния съд жалба, адв. Л. релевира доводи за постановяване на присъдата при допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че авторството на деянието не е било установено по безспорен начин, като са били анализирани и ценени доказателства в нарушение на разпоредбите на НПК. Прави се искане да се отменени присъдата на първия съд и да се постанови нова оправдателна. В хода на съдебните прения пред въззивния съд държавното обвинение изразява становище, че съдебният акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Намира, че обвиненията са били доказани от фактическа и правна страна в приетия от първия съд смисъл. Пледира, че подсъдимият И. е осъществил 8 отделени деяния в рамките на продължаваната си престъпна дейност, от които 7 били довършени измами, а една недовършена по независещи от дееца причини.

Излагат се съображения за коректност на мотивите на първата инстанция по отношение на въпроса за приетото наличие на всички съставомерни белези на престъпленията измама и пране на пари, както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на наложените на всеки един от съпроцесниците наказания, намира че съответстват на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. В хода на съдебните прения пред настоящия съд защитата развива аргументите в жалбите. Адвокат К. подробно излага доводи за липсата на яснота по въпроса кое е пострадалото дружество. Аргументира и тезата, че без изменение на обвинението по съответния процесуален ред, била изменена неговата обстоятелствена част за механизма на измамата. Намира, че при зареждане на горивото, евентуална щета би могла да настъпи за търговеца, който извършва дейност на бензиностанциите, тъй като в заблуждение са били въведени неговите служители. За неизяснен се приeма и въпросът какви щети действително са били причинени на „*“ЕООД. Подсъдимият Д.И. изцяло поддържа доводите на своя защитник. От своя страна намира за противоречиви аргументите на първия съд, че пострадал може да бъде субект, различен от този, на който е била издадена картата. Защитникът на подсъдимия К.К. – адв. Л., в хода на съдебните прения, излага доводи относно квалификацията на деянието като счита, че извършеното не може да бъде дефинирано като пране на пари. Пледира още, че по делото не бил установен основен признак от състава на престъплението измама, което се явява предикатно по отношение на престъпния състав, по който е бил признат за виновен неговия подзащитен. Подсъдимият

К.К. изцяло поддържа доводите на своя защитник, като намира за схематичен отговора на първия съд по въпроса за ощетената фирма. Опасява се от повторното репариране на вредите, в случай че картодържателят – холандска фирма, предяви отново своите претенции пред съд. В последната си дума всеки един от съпроцесниците моли въззивният съд да отмени присъдата на втората първа инстанция и да ги оправдае по обвиненията. Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си, намери жалбите за неоснователни. Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и допълнителното съдебно следствие пред въззивния съд, както и след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд приема установена и възприема следната фактическа обстановка: Холандският гражданин К.П. Л.М.М.

/К.М., К.М./ бил управител на „*“ ЕООД - А.. Той имал дял и участвал в управлението и на холандските фирми „*“ ООД и „*“ ООД. „*“ ООД /*/ била основна /л. 180-183, том ІV от досъд. пр., както и л. 251-254 от НОХД № 503/2014 г. – делото на първата първа инстанция/, докато „*“ ООД /*/ - нейна дъщерна /л.

184-188, том ІV от досъд. пр./, като първата от посочените холандски фирма притежавала капитала на втората. Заради последната обособеност тя била отбелязана в холандския търговски регистър като фирма с холдингов характер по отношение втората. В своята търговска практика холандският гражданин К.М. и неговите служители във фирмата, регистрирана в Б./“*“ЕООД – А./, обозначавали посочените особености на чуждестранните ЮЛ, респективно като капиталова и оперативна фирма /в този смисъл свид. К.И.– л. 33 гръб от делото на втората първа инстанция, както и свид. А.Д.– пак пред същата инстанция – л. 197, също така и свид. Д.Т.–л. 217-л.218 гръб от разпита й пред втората първа инстанция/.

Физическото лице К.М.притежавало капитал в двете холандски фирми заедно с брат си Л.М./*// съгласно данните на л. 181, том ІV от досъд. пр. Основната фирма „*“ ООД /*/ била едноличен собственик на капитала и управител на дъщерната „К.М.и с“ и не извършвала разплащания по фактури, тъй като функционирала само капиталово.

Дъщерната фирма К.М.и с“ ООД /*/извършвала търговската дейност и функционирала като оперативна фирма, осъществяваща всички разплащания по фактури. „*“с № *, * била издадена на „*“ ООД /*/. Последната я предоставила за ползване на дъщерната си фирма „К.М.и с“ ООД /*/във връзка с вътрешнофирмено преотстъпване на автомобилите по договори за наем и по други договорни основания /в този смисъл показания на свидетелката К.И.л. 195-196, том ІV от досъд. пр., приобщени чрез прочитане, показанията на свид. Д.Т.– л. 193 от делото на първата първа инстанция, приобщени чрез прочитане, както и л. 218 от делото на втората първа инстанция, също така и документите, представени от свид. К.И.с протокол от 19.04.2016 г. на холандски и български език на л. 160-190, том IV от досъд. пр./. Фактурите за заредено с „*“ карти гориво се издавали на „*“ ООД/*/, а плащанията по тях извършвала оперативната фирма, която работела с „*“картата – „К.М.и с“ ООД/*/Във връзка с прехвърляне на лизингови задължения и свързаната с това пререгистрация на товарен автомобил „*“ в Б., „*“ ООД /*/ преотстъпила картата с надпис „*“№ *, */л. 45а т. І от досъд. пр./ за ползване на българската фирма „*“ЕООД - А. с управител *- гражданин на Кралство Н./копия от документи за регистрацията на „*“ЕООД на л. 92-108, том І от досъд. пр./. Свидетелката К.П.И.била упълномощена да представлява „*“ЕООД /пълномощно на л. 90-91, том І от додсъд. пр./. Картата била издадена за т. а. „*“, регистриран в капитала на холдинговата холандска фирма, като била ползвана от „*“ЕООД само епизодично през месец април 2013 г. за времето от въвеждане на автомобила на територията на Република Б. с холандска регистрация до извеждането му от страната ни с български регистрационни номера три дни след това. Тези договорки и пререгистрации произтичали, както от общия предмет на дейност на холандските и българските дружества в сферата на транспорта, така и от управлението на холандските и българския търговци от едно и също физическо лице – К.М.. На 29.03.2013 г. между „*“ЕАД гр. С. и „*“ЕООД гр. А. бил подписан договор за ползване на услуга /копие от същия на л. 109 до л. 118, т. І от досъд. пр./, по силата на който „*“ЕАД предоставили на „*“ЕООД карти „*“ за доставка на гориво и други стоки. До 29.04.2013 г. автомобил „*“бил с регистрационни табели с № *.

Тогава процесната „*“карта била ползвана за зареждане на гориво единствено за него. Съгласно установената при търговеца практика, издадените „*“карти се ползвали за зареждане на гориво в чужбина, а „*“картите на „*“ЕАД – само в рамките на страната ни. На 29.04.2013 г. автомобилът бил пререгистриран в Б. с № */копия от документи за регистрация на товарен автомобил, изпратени от Столична дирекция на вътрешните работи отдел „*“ са приложени на л. 199 – 214 от делото на първата първа инстанция/. С договор за покупко-продажба от 03.04.2013 г., подписан на 15.04.2013 г. между „„*“ и „*“ЕООД /л. 208-211 от делото на първата първа инстанция/ автомобилът, регистриран и ползван от „капиталовата“ фирма на К.М./л. 203 от делото на първата първа инстанция – представен за регистрацията пред СДВР - ПП документ с вписано име на първата холандска фирма/ бил прехвърлен в Б.. По договор със „*“ЕООД, употребяваният влекач се предоставял на лизинг на „*“ЕООД, като лизингодателят изразил съгласие, в свидетелството за регистрация на посоченото превозно средство в Б. да се впишат данни за адреса и името на лизингополучателя – „*“ЕООД – Б. /л.

213 от делото на първия първи съд/. Процесната „*“№ *, *не била ползвана за зареждане на гориво след пререгистрацията на автомобила, тъй като била издадена нова „*“карта с българска регистрация. Няколко дни след пререгистрацията, превозното средство напуснало пределите на Република Б. и продължило да извършва транспорта дейност в рамките на Европейския съюз. Старата „*“№ * не била върната на „*“ЕООД – А. и до 07.12.2013 г. с нея не било зареждано и плащано гориво. Подсъдимият К.К., осъденият С.П.и свидетелят Г.Б., с прякор „*“, се познавали добре. Свидетелят Ф.Д.се запознал с подс. К.К. наколко дни преди инкриминираните събития.