Решение № 4160 от 17.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4160 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Дора З. И.а при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100504916 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.196–211 ГПК отм. вр. пар.2 ал.1 ПЗР на ГПК.

С решение № 20076548/26.01.2023 г., постановено по гр. дело № 12953/2005 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот съдебна делба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** съгласно схема № 15-1071176-25.11.2019г., издадена по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-45/09.07.2010г., с адрес на имота: гр. София, район Оборище, ул. ****, представляващ самостоятелен обект на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи: 6, брой подземни етажи: 0, предназначение: жи члищна сградамногофамилна, разП.ожена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 144,31 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: *** и над обекта: ***, стар идентификатор: няма, заедно с прилежащите към обекта избено помещение № 3, таванско помещение № 3 и съотв. ид.ч. от общ. ч. на сградата, между Л. Х., П. Н. Х. и „Софком“ ООД при следните квоти:

3/16 ид.ч. за Л. Х., родена на ****г. в гр. София.

1/16 ид.ч. за П. Н. Х., роден на ****г. в Белфаст.

1

-

12/16 ид.ч. за „Софком“ ООД, с ЕИК 00072010

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в производството „Софком“ ООД. Оспорва се активната процесуална легитимация на Л. Х. и П. Н. Х.. Поддържа се, че по делото не е представено удостоверение за наследници на Е.С., от което да е видно дали конституираните ищци изчерпват кръга на наследници на Е.С.. Сочи, че неправилно Л. Х. и П. Н. Х. са конституирани на мястото на Е.С., тъй като завещанието ги легитимира преди всичко като изпълнители на завещанието, като изпълнителят на завещанието може да управлява, но не и да се разпорежда с наследствени имоти, а искът за делба представлява разпореждане, за което следва да има разрешение от районния съд. Оспорва се родствените връзки между Е.С. и Л. Х., както и семейната връзка между Л. Х. и П. Н. Х.. Оспорва с идентичността на Л. и Л. Х., като се твърди, че няма доказателства да става въпрос за едно и също лице. Оспорва се завещанието на Е.С., като се твърди, че същото е нищожно. Оспорва се Л. Х. и П. Н. Х. да имат българско гражданство и правото им да придобиват имота. Оспорва се като неверен по съдържание нотариален акт № 29, том V, рег. № 11904, дело № 757/2003г. от 13.10.2003г., като се твърди, че описаният в него имот не е идентичен на този, описан в нотариален акт за покупко-продажба, том X, № 32, регистър № 1862, дело № 1450/1938 от 07.07.1938г. В о.с.з. процесуалният представител на въззивника адв. О. е посочил, че не оспорва материалните права на Л. С.С., но твърди, че няма данни лицето Л.-Л. Х. да е идентично на Л. С.С.. Посочил е че не оспорва материалните права на Л. С.С. и Е.С., но твърди, че няма доказателства лицето, участващо в настоящото производство /Л. Х./, да е идентично с Л. С.С.. Също така в о.с.з. адв. О. е заявил, че не оспорва, че А.С. е син на Л. Н.С., както и че наследниците му са реституирали ¼ ид.ч. от имота. В представените писмени бележки адв. О. е посочил, че липсва удостоверение за наследници на А.С., липсват доказателства за родствена връзка между Е.С. и Л. Х., липсва документ за валидно прието наследство от ищците, както и че липсват данни за българско гражданство на лицата Е.С. и Л. Х. към момента на реституцията. Моли се за обезсилване на решението и връщането му за преразглеждане.

Въззиваемите Л. Х. и П. Н. Х. оспорват подадената въззивна жалба.

Твърди се, че процесният имот е деактуван от наследниците на Л. Н.С..

Поддържа се, че съгласно Акта за завземане на недвижим имот за държавен от 17.01.1949 г., от А.С. са одържавени ¼ идеални части от имота. Поддържа се, че в констативен нотариален акт за собственост на идеални части от недвижим имот № 30, том II, рег. № 4438, дело № 188 от 03.11.2004г. е удостоверено, че Е.С. и Л. Х. са собственици на по 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Твърди се, че в хода на делото Е.С. е починала, като е завещала наследството си в П.за на дъщеря си Л. Х. и зет си П. Н. Х.. Оспорват се твърденията на въззивника, че Л. Х. е различно лице от Л. С.С.. В ос.з. процесуалният представител на въззивника адв. М. твърди, че Л. Х. е дъщеря на А.С.. В 2 представените писмени бележки се твърди, че от представените регистри за гражданско състояние в видно, че за А. Н.С. е вписана съпруга Е. А.С. и дъщеря Л. А.С.. Отделно се сочи, че пред СГС е представено удостоверение за раждане на Л. /Л./ Х.. Поддържа се, че оспорванията на завещанието на Е.С. е бланкетно, като се твърди, че приложимият закон при наследяване е българският на основание чл.89,ал.2 КМПЧП. Сочи се, че не съществува пречка за лица без българско гражданство да придобиват право на собственост по силата на реституция по реда на ЗВСОНИ. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

По допустимостта и правилносттана решението въззивният съд намира следното:

Не е спорно между страните, че по силата на нотариален акт за покупкопродажба, том X, № 32, регистър № 1862, дело № 1450/1938 от 07.07.1938г. и записките за вписването му, Л. Н.С. е придобила 301/2611 ид.ч. от дворно място, представляващо парцел III, кв. 502 по плана на гр. София, находящ се в гр. София, местност „Центъра“, ул. ****, като в П.за на купувача Л. Н.С. е учредено и право на строеж за построяването на апартамент от четири стаи, хол, кухня, клозет, помещение за баня и свързващите ги антрета, намиращ се на първи надпартерен етаж в ъгловия блок от сградата, която се строи (етажна собственост „Христо Чакалов“), с лице към ул. „Московска“ и ул. „Дунав“. Не е спорно също така, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, рег. № 4310, дело № 59 от 17.11.2004г. и нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот № 67, том I, рег. № 4311, дело № 60 от 17.11.2004г., част от наследниците на Л. Н.С. - О.М.Б.-П., АЛ. М.Ш., Р.Л.Б. и Р. Н.С. са прехвърЛ. в хода на процеса собствените си 42/56, т.е. ¾ идеални част от процесния недвижим имот на „Софком“ ООД.

Обстоятелството, че към момента ответникът „Софком“ ООД е собственик на ¾ идеални части от процесния апартамент, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в проведеното о.с.з. от 10.12.2025 г. от въззивният съд.

3

По отношение правата на ищците, в проведеното о.с.з. от 10.12.2025 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че А.

Н.С. е син и наследник на Л. Н.С., както на същия е реституирана ¼ идеална част от поделяемия недвижим имот. Това обстоятелство се доказва безспорно и от приложената отчуждителна преписка по ЗОЕГПНС № 3369/1948г., от която е видно, че притежаваните от А. Н.С. ¼ ид.ч. от процесния апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, са отчуждени в П.за на държавата. С приемането на чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ (обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.) отчуждените от А.С. права върху имота се смятат възстановени по силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт за възстановяването от административен орган или от съда (Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ВКС по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК), във връзка с което със заповед на кмета на София от 15.06.1993г. е разпоредено отписването на имота от актовете за държавни и общински недвижими имоти със заповед на кмета на София от 15.06.1993г. Наличието на българско гражданство на лицата, на които се възстановява правото на собственост /респ. техните наследници/ не е условие за настъпване на реституиционния ефект по ЗВСОНИ, с оглед на което и доводът на въззивника в тази връзка се явява неоснователен.

От приложената справка от Столична община – район „Възраждане“ /л.

280-281 от делото на СРС/ е видно, че Е. А.С., родена на ****г. е съпруга на А.

Р.С., а Л. Р.С., родена на ****г. е негова дъщеря. В приложените регистри към писмото на Столична община – район „Оборище“ /л. 285-290 от делото на СРС/ дъщерята на А.С. /роден на ****г./, която е родена на ****г., веднъж е записана с имена „Л. (Л.) А.С.“ /л. 286 от делото на СРС/, а втори път с имена „Л. А.С.“ /л. 289 от том II на делото при СРС/. От представено и неоспорено от страните извлечение от наследствено дело 2564/81 г. на Областен съд в Тел – Авив /л.58 от делото на СГС/ се установява, че А. Н.С., с последен адрес „Шдерот Хен“ 40, Тел Авив, е починал на 16.03.1981 г. в Петах-Тиква и е оставил за наследници съпругата си Е.С. и дъщеря си Л. /Л./ Х.. Пред въззивния съд е представен и акт за раждане на Л. – Л. А.С., съставен на 01.04.1939 г /л.41 от делото на СГС /, от което е видно, че същата е родена на ****г., като неин баща е А. Р.С., а нейна майка В. – Е. Ш., по мъж А.С.. Ето защо по делото безспорно се доказва, че А. Р.С. има за наследници по закон съпругата си Е. А.С. и дъщеря си Л. А.С.. Следва да се посочи, че в о.с.з. от 10.12.2025 г. пред настоящия съдебен състав процесуалняит представител на 4 въззивника адв. О. изрично е посочил, че не оспорва правата на Л. Р.С., което е в противоречие с поддържаната позиция във въззивната жалба и депозираните писмени бележки.

Относно приложимото право при наследяване на А. Р.С., въззивният съд намира, че доколкото същият е починал преди приемането на КМЧП / обн.

ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г./, то кодексът не може да намери приложение. До вЛ.не на КМЧП в сила приложение намираха правилата на българското международно частно право. Доколкото в ЗН липсва разпоредба, уреждаща приложимото право при наследяване по закон при наследяване с международен елемент, когато наследството включва недвижими имоти, кои лица имат качеството „наследници по закон“ на починалия собственик се определя от правото на държавата по местонахождението на недвижимия имот /в този смисъл определение № 479 от 17.04.2013 г. по гр. д. № 1223/2012 г. на ВКС, III г.о. решение по гр.д. №515/12 г. на II г.о.., решение № 498 от 24.08.2009г. по гр.д. № 1331/2008г. на І г.о. на ВКС, определение №22/20.01.2020г. по гр.д.№2251/2019г. на Първо ГО на ВКС и др./. Ето защо и Е. А.С. и Л. А.С. са наследили на основание чл.9,ал.1 ЗН по ½ ид.ч. от наследството на А. Р.С., респ. по силата на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ са станали собственици на по 1/8 и.д.ч. от процесния недвижим имот.

По отношение оспорването на въззивника дали ищцата Л. Х. , родена на ****г. в гр. София, е едно и също лице с Л. А. /Р./ С., въззивният съд намира следното: както в вече беше посочено, от справка от Столична община – район „Възраждане“ /л. 280-281 от делото на СРС/ е видно, че Е. А.С., родена на ****г. е съпруга на А. Р.С., а Л. Р.С., родена на ****г. е негова дъщеря; в приложените регистри към писмото на Столична община – район „Оборище“ /л. 285-290 от делото на СРС/ дъщерята на А.С. /роден на ****г./, която е родена на ****г., веднъж е записана с имена „Л. (Л.) А.С.“ /л. 286 от делото на СРС/, а втори път с имена „Л. А.С.“. В акта за раждане е посочено „Л. – Л.

А.С., родена на **** г. В извлечение от наследствено дело 2564/81 г. на Областен съд в Тел – Авив е посочено, че наследици на А.С. са съпругата му Е.С. и дъщеря му Л. /Л./ Х.. В чл.5 от представеното завещание на Е.С. изрично е посочено, че завещателката завещава цялото си имущество на дъщеря си Л. Х. /известна още и като Л. Х./ и нейният съпруг П. Н. Х., а от заверено копие от акт за сключване на граждански брак, издадено от 5 регистрационен район Уестминстър /л.208 от делото на СГС/, се установява, че П. Н. Х. и Л. Я. /Х./ са сключили граждански брак на 29.07.1978 г., като Л.