Решение № 1410 от 17.06.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1410

Перник, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА канд № 20267160600271 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Перник, чрез пълномощника му главен юрисконсулт К. И., против решение № 120 от 18.03.2026г., постановено по АНД № 44/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № ПК-9-13 от 20.11.2025 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол П.**, с което на В. М. В., с [ЕГН], от [населено място], [улица] му е наложена „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 233 от Закона за устройство на територията ЗУТ), за извършено нарушение на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, изразяващо се в неясни мотиви. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба от главен юрисконсулт К. И. поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение при условията на евентуалност.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С НП № ПК-9-13 от 20.11.2025 година, началникът на РДНСК П.** е наложил на В. М. В., с [ЕГН], от [населено място], [улица] „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 233 от Закона за устройство на територията, за извършено нарушение на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, за това, че в качеството си на заместник – председател на управителния съвет на жилищностроителна кооперация „**“ , БУЛСТАТ, ***, с адрес на управление [населено място], [жк], с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], [адрес], вписана в Търговския регистър за кооперациите с последно решение №22/08.04.2014г. по фирмено дело №2830/1991г. по описа на Пернишки окръжен съд, която е възложител на строеж: „Жилищен блок ППП*** апарт.“, находящ се в УПИ1, кв.** по плана на [населено място], - [жк], с административен адрес [населено място], [жк], съгласно Разрешение за строеж №86/03.05.1988 г., строежа е III категория, съгласно чл. 137, ал. 1. т.3, буква „в“ от ЗУТ, не е изпълнил предписаната мярка в т. I, т. 2 от предписание с изх. № П-19-12-00-089/13.03.2025г. на началника на РДНСК-П.**, а именно: извършване на обследване на строежа от инженер- конструктор с пълна проектантска правоспособност за установяване на техническото състояние на строежа и дали той отговаря на основните изисквания по чл. 169, ал. 1и ал. 3 от ЗУТ, за което не е представено в РДНСК-П.** конструктивно становище с резултатите от обследването, Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, го е отменил като незаконосъобразно. За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им. Въпреки горните изводи, районният съд е приел, че в хода на производството по налагане на административно наказание е допуснато нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т. 3-5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, водещи до съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Приел е още, че неправилно е определен субекта на административно-наказателна отговорност, тъй като дори да се приеме, че субекта, който трябва да извърши вмененото задължение с предписанието е възложителят, и че това в случая е ЖСК „***“, то субектът има качество юридическо лице и неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 233 от ЗУТ, която се отнася за физически лица.

Въз основа на установеното районния съд е приел, че наказаното лице не следва да носи административнонаказателна отговорност, поради което е отменил наказателното постановление.

Решението е правилно като краен резултат.

Настоящият състав не споделя изводите, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП са съставени в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в двата акта се съдържа точно описание на нарушението и на фактическата обстановка, при която то е извършено. И в двата акта, като дата на нарушението е посочена дата 15.04.2025г., когато е изтекъл срокът на предписанието. Неизпълнението на предписанието е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, който факт е възникнал на 15.04.2025г. /работен ден/. След като административното нарушение е с проявна форма на бездействие, то всеки ден след изтичане на законоустановения срок по непредприемане на действия по изпълнение на правно предписание е основание за налагане на административно наказание, от когато и започва да тече срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН и образуване на административнонаказателно производство Споделят се изводите в решението, свързани с неправилно определяне в процесния случай на субекта, който следва да понесе административнонаказателна отговорност.

Според разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят. В случая предписание с изх. № П-19-12-00-089/13.03.2025г. има за адресат ЖСК „**“, представлявано от В. И. – председател на УС и В. М. В. – заместник – председател на УС. Безспорно органите осъществяващи контрола по устройство на територията и строителството могат да издават заповеди,предписания и нареждания и по силата на чл. 221, ал.4 от ЗУТ те са задължителни за лицата за които се отнасят. Кръгът на адресатите на такива заповеди,предписания и нареждания обаче не е неограничен кръг от лица, а се свежда до участниците в строителството и в устройството на територията.Точно по отношение на тези лица се простират контролните функции на органите на ДНСК. Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ дефинира като участници в процеса на строителството - възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Разпоредбите на ЗУТ не допускат възможност на органите за контрол по устройство на територията и строителството да издават разпореждания и заповеди със задължителен характер на физически лица, които не са участници в строителството и в устройството на територията. Не следва по този начин да се "прехвърля" административно-наказателната отговорност върху лице, различно от упоменатото в самият писмен документ, материализиращ самото нареждане.

Съгласно чл. 5 от Закона за жилищностроителните кооперации (ЗЖСК) ЖСК са юридически лица. Изводите си, че ЖСК „***“ е възложител на процесния строеж наказващият орган обосновава с разрешение за строеж № 86 от 03.05.1998 г. Видно е от съдържанието на този документ, представен по делото, същият е с титуляри „СМЕК „Г. Д.“ – Инвестиционно предприятие, [населено място] и физическото лице Г. Е. П. и не е налице пряка връзка, нито установявания, от които да се направи извод на какво основание наказващият орган приема, че ЖСК „Шахтьор“ е възложител на процесния строеж. Доказателства, надлежно установяващи соченото обстоятелство не са представени и в хода на делото пред първата съдебна инстанция. От друга страна в Заповед № ДК-19-ПК-6/30.12.2025г. на началника на РДНСК – Перник, с която се забранява достъпа до строежа, е посочено, че строежът е извършен от ЖСК „***. Дори да се приеме, че задълженият субект за изпълнение на предписанието е ЖСК „***“, то субектът има качество юридическо лице. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Такива случаи са предмет на уредба в ЗУТ, за които са предвидени други санкционни разпоредби предписващи налагане на имуществени санкции. С оглед на горното правилно първоинстанционния съд е приел, че материалния закон е приложен неправилно.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че като е отменил процесното наказателно постановление районният съд е постановил законосъобразен като краен резултат съдебен акт, който, валиден и допустим, ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 18.03.2026г., постановено по АНД № **/2026 г. по описа на Районен съд – П.**.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/П/

ЧЛЕНОВЕ:

/П/ /П/

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�