Определение № 448 от 28.05.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Бургас, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20262100900003 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени претенции с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ал.1 предл.1 и 3 и ал.2 предл.1 ЗЗД от „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ АЕТОС" ЕООД, ЕИК 102169295, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ***, ет. 3 срещу „ПИРГОС" ООД, ЕИК 102161900, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“ Александър Велики“ № 1, ет.2 за прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от предварителен договор от 28.03.2021г., сключен между страните а именно: „В случай на неизпълнение, на което и да е от условията по чл. 14 и чл. 15 от настоящия договор "КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ АЕТОС" ЕООД дължи неустойка на „ПИРГОС" ООД в размер на 500 000 лв. (петстотин хиляди лева) поради противоречие на закона, противоречие с добрите нрави и наличие на невъзможен предмет, както и за обявяване нищожността на клаузата на чл. 4 от споразумение, подписано между страните от 08.01.2021г., а именно: „4. В случай на неизпълнение, на което и да е от условията по чл.2 за всяко едно неизпълнение „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ АЕТОС“ ЕООД дължи неустойка на „ПИРГОС“ ООД в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), но общо не повече от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева). 4.1. В случай на неизпълнение, на което и да е от условията по чл. 3 от настоящото споразумение „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ АЕТОС“ ЕООД дължи неустойка на „ПИРГОС“ ООД в размер на 500 000 лв. (петстотин хиляди лева) поради противоречие на закона, противоречие с добрите нрави и наличие на невъзможен предмет.

Твърди се в молбата, че на 07.01.2021г. е сключен договор за намерение между страните с предмет бъдещо реализиране на инвестиционен проект и по конкретно изграждане на многофункционална сграда в поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР- гр.Бургас. На 28.03.2021г. бил подписан предварителен договор между „ПИРГОС“ ООД- в качеството на продавач и „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ АЕТОС" ЕООД- купувач за покупко-продажба на 4555 дяла от по 50 лева всеки, на обща стойност 227 750 лева от капитала на „ БАКХУС" ООД. В чл.14 и 15 от предварителния договор страните предвидили допълнителни задължения за ищеца, чието 1 неизпълнение се обезпечавало съгласно клаузата на чл.16 от същия документ, със заплащане на неустойка в размер на 500 000 лева. Спазването на ангажиментите на ищеца, уредени в чл.14 и 15 от договора било обезпечено също така и с учредяване на особен залог върху придобитите от „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ АЕТОС" ЕООД 4555 дяла от капитала на „БАКХУС" ООД, обективирано в договор от 07.12.2021г.

Уточнява се в исковата молба, че с предварителния договор от 28.03.2021г. се уреждали от една страна реда и начина, по който ищецът да стане съдружник в „Бакхус“ ООД, а от друга страните се съгласили ищецът да извърши правни и фактически действия за осъществяване на общата цел, които ангажименти обаче били обезпечени с клаузи, противоречащи на чл.152 ЗЗД.

След подписване на окончателния договор на 07.12.2021г. ищецът придобил така посочените дялове от капитала на последното дружество.

Заявява се също от ищеца, че предвидените в чл.14 от предварителния договор задължения на „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ АЕТОС" ЕООД /да осигури покупка на поземлен имот с идентификатор ***, да проведе процедурите при промяна на ПУП-ПРЗ за УПИ III и IV кв.28 по плана на ж.к.“Лазур“, да осигури издаване разрешение за строеж на инвестиционния проект за изграждане на многофункционална сграда можело да бъдат реализирани само от субекти на правото с властнически правомощия и се свеждали до издаване на административни актове от страна на органите на местната власт. Последното пък водело като последица до нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в чл.16 от предварителния договор, поради противоречие с добрите нрави и поради невъзможен предмет. Аналогични били и договорките в чл.2 и чл.3 от сключеното между страните споразумение от 08.01.2021г., което от своя страна водело до нищожност на клаузата на чл.4 от същия документ, в която била предвидена неустойка в случай на неизпълнение на горните задължения на ищеца.

Клаузите на чл.16 от предварителния договор от 28.03.2021г. и чл.4 от споразумение от 08.01.2021г. за неустойки били в разрез с приетото в т.3 на Тълкувателно решение №1/2009г., постановено по тълкувателно дело №1/2009г. на ВКС, че неустойката следва да се счита за нищожна ако единствената цел, с която е уговорена излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

В постъпилия отговор на исковата молба се излагат съображения за недопустимост на предявените претенции, поради неподведомственост на спора на съда. Направен е отвод за неподведомственост на делото и е формулирано искане за прекратяване на производството.

Заявена е и позиция за нередовност на исковата молба, като са изложени аргументи. Според ответника, предявените искове са неоснователни на въведените от ищеца основания за нищожност. Ищецът поел ангажимент да убеди общината да сключи договор за продажба на недвижим имот, като клаузата в предварителния договор имала характер на такава по чл.23 ЗЗД. Последният не обещавал резултат, а действия на трето лице, поради което и трябвало да се счита, че уговорката има характер на договор в полза на трето лице- „Бакхус“ООД.

Последното не изключвало възможността и правото на ответника да претендира неустойка, 2 поради неизпълнение на ищеца. Задължението за даване заем на последното дружество също било в полза на трето лице и не било изпълнено. Относно ангажимента за провеждане на процедурите по промяна на ПУП-ПРЗ и осигуряване на разрешение за строеж, страните имали предвид ищецът да извърши тези фактически и правни действия, които са предпоставка за издаване на съответните административни актове.

Атакуваните договорни клаузи не били нищожни, тъй като, както било изяснено погоре, ангажиментите на ищеца не били за резултат, а за извършване на фактически и правни действия. Оспорва се и заявеното твърдение за невъзможен предмет на договора, като се цитира тълкувателна практика на касационната инстанция.

В постъпилата допълнителна искова молба ищецът се съгласява, че страните са договорили възникналите спорове между тях да се решават от Международният арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, съобразно неговия правилник, който обаче арбитражен съд не бил вписан в регистъра, воден към Министерство на правосъдието, след последните изменения на Закона за арбитража. Последното пък означавало, че този арбитраж няма как да постанови валиден акт, подлежащ на принудително изпълнение. Ясно било при това положение, че договорките между страните, които възлагали решаването на споровете между тях на този арбитраж се явявали нищожни и не пораждали правно действие. Поддържат се изложените вече в исковата молба фактически твърдения, както и доводите и съображенията за нищожност на клаузите за неустойка на въведените от ищеца основания. Оспорват се възраженията на ответника, формулирани в отговора на исковата молба.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло отвода за неподведомственост на спора на съда. Представени са писмени доказателства, свидетелстващи за вписване на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие в публичния регистър към Министерство на правосъдието на 18.03.2026г., в това число подадено заявление за вписване на постоянна арбитражна институция от 23.02.2026г. и удостоверение от Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие. Поддържа се тезата, че действителността на арбитражната клауза следва да се преценява само към момента на сключването и, а евентуален порок на съдебното решение не може да се пренася автоматично към валидността на волята, изявена от страните при сключване на арбитражното споразумение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона прие следното от фактическа и правна страна:

Компетентността на арбитражния съд да разреши повдигнат пред него спор между две страни се определя от наличието на абсолютна процесуална предпоставка, каквато е наличието на арбитражно споразумение. То има формален характер, като разпоредбата на чл.7 ал.2 изр.1 ЗА установява императивно изискване споразумението да бъде обективирано в писмен вид. Арбитражното споразумение, макар и включено в самия облигационен договор /уреждащ материалното правоотношение/, има самостоятелно значение /арг. от чл.19 3 ал.2 ЗА/,като в теорията и съдебната практика то се възприема като процесуален договор, доколкото се свързва с предоставяне разрешаването на възникнал между страните материално-правен спор в компетентност на определена от тях институция извън юрисдикцията на държавните съдилища. Арбитражното споразумение следва да бъде валидно, в противен случай то се приравнява на липсващо такова. Недействителността му се преценява, съобразно материално-правните основания за недействителност на договорите по чл.26 ЗЗД. Съгласно чл.22 от договора от 28.03.2021г. страните са уговорили арбитражна клауза по смисъла на чл. 19 ал.1 ГПК. Правният спор не попада в обхвата на т.н. неарбитрируеми спорове, предметът на настоящото дело, е имуществен, като касае прогласяване нищожност на договорни клаузи. /относно имуществения характер на установителните искове за недействителност на клаузи на договор- решение №3/05.03.2019г. по търговско дело №2646/2018г. на Първо т.о. на ВКС/ Ответникът е търговец и няма качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Така уговорената арбитражна клауза е произвела валидно действието си в отношенията между страните, като наведеното възражение за нейната нищожност е неоснователно. Съдът е извършил служебно проверка, а и по делото са приобщени писмени доказателства, от които е видно, че Международният арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие е вписан в публичния регистър към Министерство на правосъдието на 18.03.2026г., след подадено заявление за вписване на постоянна арбитражна институция от 23.02.2026г. Ясно е следователно, че този арбитражен съд, при спазване всички изисквания на закона, е компетентен да решава спорове, възникнали между страните и постановява валидни и ползващи се с изпълнителна сила решения. Ответникът е спазил преклузивния срок по чл. 8 ал.1 ЗА, съгласно който, за да се позовеш на уговорена в договор арбитражна клауза по заведен пред държавен съд иск, следва да направиш възражение в срока за отговор на исковата молба. От казаното следва изводът, че наличието на валидно арбитражно споразумение представлява процесуална пречка страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по материално-правния договор, тъй като по тяхна воля такъв спор следва да се отнесе за разглеждане пред арбитражен съд. За наличието на тази процесуална пречка съдът не следи служебно, но е длъжен да вземе предвид възражението на ответната страна, по предявения пред него иск, за неподведомственост на спора поради арбитражно споразумение. Направеното в срок възражение на практика води до десезиране на съда от разглеждане на спора, а производството по делото следва да се прекрати на основание чл.8 ал.1 ЗА.

Воден от казаното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №3/2026г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, образувано по искова молба на „КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ АЕТОС" ЕООД, ЕИК 4

102169295, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ***, ет. 3, поради направено от ответника „ПИРГОС" ООД, ЕИК 102161900 в срока за отговор на исковата молба възражение за наличие на арбитражна клауза, водещо до неподведомственост на исковите претенции на гражданския съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд гр.Бургас.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________