Решение № 104 от 19.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора И. Бл. Симов като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201174 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по протест на прокурор от Апелативна прокуратура София и по касационни жалби на подсъдимите А. С. и Н. С., подадени лично от тях и чрез защитниците им, съответно адвокат В.Х. и адвокат С.Д.. Атакувано е решение № 261 от 06.07.2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1434/2022 г., с което е потвърдена присъда № 260053 от 30.11.2020 г. по НОХД № 674/2016 г. на Софийски градски съд. С последната, подсъдимите са признати за виновни в това да са извършили: подс.С. - престъпление по чл.206, ал.3, пр. първо, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26 от НК и по чл.253, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4, а подс.С. – престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал. 4 и по чл. 253, ал.1 във вр. с чл.20 ал.1 от НК, като на основание чл. 305, ал.5 от НПК във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради изтекла погасителна давност и за двете престъпления, за които признал подсъдимите за виновни, съдът не им наложил наказания. С посочената присъда съдът признал двамата подсъдими за невиновни и ги оправдал по първоначалните им обвинения: подс. С.: 1/за престъпление по чл.206, ал.4 от НК, както и да е извършил обсебване на 22.04.2001г. в съучастие с подс. С.; 2/ за престъпление по чл.253, ал.4 от НК, както и да е извършил престъплението в условията на чл.26, ал.1 от НК и да е съзнавал, че 1 паричните средства са придобити чрез обсебване, квалифицирано по чл.206, ал.4 от НК; подс.С.: 1/за престъпление по чл.206, ал.4 от НК и 2/ за престъпление по чл. 253, ал. 4 от НК, както и да е извършила престъплението в условията на чл.26, ал.1 от НК и да е съзнавала, че паричните средства са придобити чрез обсебване, квалифицирано по чл.206, ал.4 от НК.

На основание чл.253, ал.5 НК( ред. Д.в.,бр.51/30.06.2000 г.) съдът отнел в полза на държавата, солидарно от двамата подсъдими предмета на престъплението, а именно сумата от 162 253,17 лв. и ги осъдил да заплатят направените по делото разноски, определяйки частта за всеки от тях.

В подадения протест се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В депозираното в срока по чл.351, ал.5 от НПК допълнение, в подкрепа на релевираните касационни основания се изтъкват доводи за наличието на утежнената квалификация и за двете престъпления, базирани върху изразеното в протеста становище за относителната самостоятелност на двата критерия, формиращи дефинирания в чл.93, т.8 от НК правен признак „особено тежък случай“ и възможността оценката да е изведена и при констатиране само на единия, в случая - изключително високата степен на обществена опасност на деянието. В подкрепа на поддържаното становище са цитирани три решения на ВКС, за които се сочи, че са постановени в същата насока: Р № 360/ 14.11.2008 г. по н.д. № 297/2008 г. II н.о , Р №76/1.03.2000 г. по н.д. № 564/99 г. на ІІ н.о. и Р № 1 /15.01 2009 г. по н.д.

№ 714/2008 г. на І н.о. Твърди се също, че признаването на двамата подсъдими за невинни по квалифицираните състави – чл.206, ал.4 от НК и по чл.253, ал.4 от НК е последица от „неправилна оценка на събрания доказателствен материал“, поради което и „съдебния акт е постановен в противоречие с чл. 14 от НПК“. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за признаване на подсъдимите за виновни по първоначално предявените им обвинения. Същевременно, в подадения протест изрично е направено уточнението, че възприетата от апелативния съд фактическа обстановка не се оспорва (стр.8, допълнението към протеста).

В касационни жалби, изготвени лично от подсъдимите, както и в подадените чрез техните защитници - адвокат Х. за подс.С. и адв.Д. за подсъдимата С., се претендира наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, а в жалбите на подс.С. и адв.Д. се съдържа оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание - касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се съображения за изцяло погрешна съдебна оценка на доказателствата, осъществена в нарушение на процесуалните изисквания понеже е проведена едностранчиво и необективно, вследствие на което са направени и незаконосъобразни фактически, а от там и правни изводи за виновно извършено престъпление по чл.206 от НК. На базата на предложен собствен прочит на обема доказателства се изтъква от една страна - негодността на част от тях да послужат като доказателствени източници, а от друга - недостоверността на ползваните от съда. Отделно се 2 поддържа оплакване за неизясненост на релевантни към предмета на доказване обстоятелства и в обобщение се застъпва позиция за пълна липса на обективни признаци на вмененото престъпление – обсебване, понеже наредените преводи от подс.С. не съставляват правни действия и главно, понеже процесната сума от 240 000 щ.д. не е чужда, а собствена на подсъдимия, заплатена му по повод реализиран от него в Судан, личен проект. В обстойните и значителни по обем касационни жалби, аргументите в подкрепа заявените касационни основания, отнесени обаче към престъплението по чл.253 от НК, се съдържат само в изготвените от подсъдимите жалби и разкриват оплакване по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, доколкото са свързани с твърдения за неправилна оценка на депозираните от подс.С. обяснения, в които същият е пояснил, че не съпругата му, а той лично е посетил офисите на Ю. К. България ЕООД и ТК Е. АД в София, от които изпратил наредителните факсове. В подкрепа на претендираната явна несправедливост на наложеното наказание на подс.С., в подадените от нея и от защитника и касационни жалби конкретни съображения не се откриват. Отправените в касационните жалби искания са еднопосочни – отмяна на въззивното решение и оправдаване на двамата подсъдими, а като алтернативна възможност след отмяната на атакувания акт, в жалбата на подсъдимия С., както и на двамата защитници, се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция за събиране на доказателства.

В срока по чл.351, ал.4 от НПК, от името на подсъдимата С. е депозирано от адв. Д. писмено възражение с доводи за неоснователност на протеста.

В съдебно заседание п редставителят на ВКП поддържа подадения протест и моли за неговото уважаване. Изразява противоположна позиция относно подадените касационни жалби и считайки ги за неоснователни предлага на касационният състав да ги остави без уважение.

В заседанието пред ВКС касаторите подсъдими А.С. и Н.С. се явяват лично. Явяват се и упълномощените им защитници - адвокат В.Х. и адв.

С.Д.. Касационните жалби се поддържат изцяло с изложените в същите оплаквания и подкрепящи ги доводи, а протеста се оспорва като неоснователен. Защитниците застъпват общо становище за настъпила абсолютна погасителна давност, макар и с несъвпадащи по съдържанието си аргументи, като считат, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство. В идентичен смисъл е изразената позиция в упражненото право на лична защита от касаторите – подсъдими. В пледоарията пред ВКС адв.Д. свърза давностните срокове с преквалифицираните престъпни състави - по чл.206, ал.3 и по чл.253, ал.2, т.2 от НК и отнесени към тях счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност. Моли протестът да бъде оставен без уважение, като акцентира върху неустановените по делото последици – ликвидацията на дружеството, с които прокуратурата е аргументирала „особено тежкия случай“. В представени от адв.Х. писмени бележки давността е отнесена към престъпленията по 3 първоначално повдигнатите обвинения, като се твърди, че за престъплението по чл.206, ал. 4 от НК абсолютния давностен срок е изтекъл на 01.11.2023г, а относно престъплението по чл.253, ал. 4 от НК, за което не е посочен конкретен момент е уточнено, че аргументите са идентични и приложими и към него. В представените писмените бележки общо се твърди и допусната неправилност на постановеното от съда, на основание чл.253, ал.5(ред. Д.в бр. 51/30.06.2000 г.) отнемане в полза на държавата, солидарно от двамата подсъдими, на предмета на престъплението - сумата от 162 253, 17 лв.

В лична защита подс. С. поддържа жалбата си и изразява съгласие със становището на защитата. В упражнено право на последна дума желае делото да бъде прекратено и жалбата му уважена.

В лична защита подс.С. заявява съгласие с казаното от адв. Д. и поддържа личната си жалба. В упражнено право на последна дума изразява очакване за справедливо отсъждане и желание делото да бъде прекратено, а присъдата отменена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

І. ПО ПРОТЕСТА

Същият е допустим, но неоснователен. В него се съдържа позоваване, с цифровото им посочване, на две касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1 (нарушение на закона) и по чл.348, ал.1, т.2 от НПК (съществени процесуални нарушения), но оплакването, аргументирано с изложените от прокурора съображения очертава единствено несъгласие с материално правните изводи на контролирания съд. Нещо повече. Както се отбеляза, в протеста изрично е направено уточнението, че възприетата от САС „фактическа обстановка“ не се оспорва. Това налага, ВКС да припомни, че в принципно отношение правилността на приложената към установените факти правна квалификация е изцяло материално правен проблем и същият не е свързан с отделното и самостоятелно касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, в обхвата на което са оплаквания свързани с недостатъци в процесуалната дейност на съда. В този смисъл заявеното в протеста касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се явява декларативно, а дължимият от ВКС отговор е ограничен само до пределите, очертани от претендираната материална незаконосъобразност.

Така разчетена позицията на прокурора да атакува въззивното решение, разбираемо поддържана и пред ВКС предвид отказа на апелативната инстанция да възприеме изложените пред нея в същата посока доводи, не предпоставя различен отговор от касационната инстанция. Необходимо е да се отбележи, че сравнителният прочит на касационния и въззивния протест очертава различие в аргументационната рамка, с която оплакването за неправилно приложение на материалния закон е било заявено пред САС, включваща и доводи, свързани с последиците за

ГС“КАС“ и представляваните от него дружества и с трансграничния характер на двете 4 престъпления. В този смисъл, изложените в заседанието пред ВКС от защитата на подс.С. – адв.Д. оспорващи съображения насочени срещу доводи в касационния протест, каквито последният не съдържа и не се сочат в участващия в заседанието прокурор от ВКП, не ангажират касационният състав с обсъждане.

Както е известно пределите на касационния контрол, ограничен от нормите н а чл. 347, ал. 1 НПК и чл. 351, ал. 1 НПК, се формират от релевираните касационни основания и от данните, изложени в тяхна подкрепа, понеже на тях именно касационната инстанция дължи отговор. Ето защо и настоящият касационен състав дължи отговор единствено по наведените пред него доводи, подкрепящи заявеното в протеста касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

В основата на развитата в протеста аргументация е предложено разбирането на държавното обвинение за самостоятелност на двата критерия, формиращи дефинираното в чл.93, т.8 от НК понятие „особено тежък случай“ и възможността, оценката да е изведена и при констатиране само на единия, в случая - изключително високата степен на обществена опасност на деянието.

Последната от своя страна е обоснована с изтъкнатият изключително висок размер на предмета на престъплението, надхвърляш 6000 пъти размера на МРЗ и на тази основа е отправено искане да се приеме, че случаят е особено тежък и без да е налице съответното изискване и за дейците, понеже с оглед застъпената от обвинението позиция, сама по себе си първата характеристика е с достатъчно висок интензитет за да формира извод за цялото деяние.