Акт от 01.03.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 34

Велико Търново, 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА

ДАБКОВА при секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора …………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 417/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

I.За вида на производството:

Производство по реда на чл.156 и сл. от

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано по Жалба, вх.№ 2486/16.07.2020г. в АСВТ, подадена от П.Р.А. ***.

Оспорва се, в неговата цялост, Ревизионен акт № Р-04000419005557-091-001/16.03.2020 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в обжалваната част, с Решение № 86/05.06.2020 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП.

С РА са установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, определена по реда на чл.122 от ДОПК, както следва: за 2014г.- главница 6 236,00лв. и лихви 3 088,10лв; за 2016г. – главница 9 273,00лв. и лихви от 2 707,42лв.; за 2017г. – главница 6 870,00лв. и лихви 2 005,82лв.

II.Становища на страните:

Жалбоподателят счита, че РА е нищожен, т.к. не е подписан. Алтернативно го определя като процесуално и материално незаконосъобразен като иска отмяната му в цялост.

Счита констатациите на РО за необосновани, а изводите несъответни на събраните доказателства при ревизията. Доказателствата представени от негова страна са игнорирани, а други не са събрани служебно. Счита, че са нарушени основните принципи на обективност, служебно начало и законност при събиране и оценка на доказателствата по ревизията. Не приема, посоченото от ОП начално салдо от нула лева за 2013г. Настоява, че напълно необосновано не са приети доказателствата за получено наследство от баща му в размер на 50 хиляди лева през 2017г., т.к. същият цял живот е спестявал и се занимавал с отглеждане на животни вече като пенсионер. Неоснователно е отхвърлено и дарение от чичо му през 2014г. от 25 хиляди лева, съответно разписките за това от 2013г., 2014г. и 2015г. Твърди, че чичо му – О.Л. е бил международен шофьор и е разполагал с възможност да помогне на племенника си. Счита, че е налице превратно упражняване на власт.

Чрез упълномощения процесуален представител в о.с.з. оспорващият пледира за основателност на жалбата и отмяна на РА. Депозира писмена защита, в която прави анализ на доказателствата, събрни в хода на съдебния процес. Според него, разпитът на свидетеля О. Л.сочел, че същият е разполагал с възможност да подпомогне племенника си – П.А. с посочените парични суми. Освен това СИЕ сочела, че за 2014г., 2016г, 2017г. и 2018г. жалбоподателят формира загуба за дейността си за търговия с коли. ПоР.това не дължи данъците, определени от РО. ПП претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, за което не представя Списък, но ги цитира за протокола като ДТ-50лв. и възнаграждение за ВЛ 600лв.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Моли при постановяване на съдебния акт да се вземат предвид изводите относно законосъобразността на РА, изложени в Решение № 86/05.06.2020 година на ДОДОП-Велико Търново. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Доводите в същата се свеждат до това, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не оборват фактическите констатации на органите по приходите. ПП настоява, че не е доказано по отношение сумите, които Пл. А. твърди да е получил от чичо си О.Л. да са били на разположение на същия съответно през 2014г.-25 х. лв., през 2013г.-30 хиляди лв. и 15 хиляди пез 2015г. Защото от една страна не е доказано, че О. Л.е имал доходи в такъв рамер, че да му позволят да посреща собствените си семейни разходи и да подкрепя така племенника си. Настоява, че е съмнителен факта, защото същите суми първоначално са декларирани от самия жалбоподател като заеми, а после се твърди, че това са дарения. Не са представени и доказателства за пренасяне на сумите през граница, в съответствие с разпоредбите на Валутния закон. Като втори акцент в ПЗ е изградена тезата, че СИЕ не е от естество да опровергае фактическите констатации на РО. В РА е направена съпоставка между имуществото на лицето и получените от него приходи, доходи и източници на финансиране, а не просто изследване на парични потоци. Самите парични средства, в брой и по банкови сметки участват в тази съпоставка като крайното салдо за предходния период е начално салдо за следващия, но жалбоподателят не е посочил такива суми. ПоР.това, счита че неправилно в паричните потоци, изготвени от експертизата са включени суми - налични парични седства, които не са посочени от жалбоподателя в декларациите по чл.124, ал.3 от ДОПК. Освен това, изследването на ВЛ е непълно, т.к. не е изготвен, ОПР, счетоводен баланс, отчет за паричните потоци и т.н. Тъй като РЛ не е регистрирано като търговец и не е водило счетоводство, за да отчита приходи и разходи, то съществен показател е движението на паричните средства. В случая е определена обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като включва освен ДО по чл.26 от с.з. за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и резултата от съпоставкта по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, формиран на база движението на парични средства – получени и изразходвани/.

ПП на ответната страна претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в размер на 1 435,42лв. Представя Списък в о.с.з.

III.По допустимостта на производството:

Съдът установи, че посоченият по-горе

Ревизионен акт се оспорва с искане да бъде отмене изцяло. Всъщност в частта относно данъчен период на 2013г., 2015г. и 2018г. същият е влязъл в сила, т.к. за същия не са установени допълнителни задължения за пряк данък върху годишна ДО по чл.17 от ЗДДФЛ. В тази част РА не променя правното положение на РЛ, тъй като не установява данъчни задължения, нито коригира деклариран вече резултат.

В тази връзка, в същата част, РА не е бил предмет на контрол и не е потвърден по административен ред от ДОДОП. ПоР.това, при липса на правен интерес и конкретни оплаквания, в същата част РА е влязъл в сила. По тези съображения обжалването в посочената част вече пред съда е недопустимо, т.к. е осъществено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за това. На основание чл.159, т.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено в същата.

По отношение на останалите данъчни периоди, а именно: за 2014г., 2016г. и 2017г. за задълженията по ЗДДФЛ, жалбата е допустима. Подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. ПоР.това, че РА е потвърден с Решение № 86/05.06.2020 година на ДОДОП, в тази част, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по пощата на 25.06.2020г., а жалбата е депозирана на 09.07.2020г., видно от входящия номер при ответника.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, действащи след изменение на чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ - бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV.По доказателствата:

Съдът указа на оспорващия, на основание чл.124,ал.2 от ДОПК, че в негова доказателствена тежест е да опровергае фактическите констатации в РА, които в производството по обжалване на РА, издаден по особения ред на чл.122 от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното. В тази връзка следва да установи за съответните периоди на ревизията различно начално салдо за 2013г., други стойности на разходите и/или други източници на доходи през 2014г., 2016г. и 2017г., в т.ч. получаването на суми по наследство и дарение или че превишението между неговите приходи и разходи като ФЛ за периода на ревизията не е съществено.

На ответника указа, на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК, че следва да докаже наличието на презумпционните предпоставки за това, в т.ч. че не са подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, за упражняваната по занятие търговска дейност, че са налице данни за укрити приходи или доходи от същата, че има несъответствие между декларираните и/или получени приходи и доходи на лицето, от една страна и неговото имуществено и финансово сътояние за ревизирания период, от друга страна.

Във връзка с горното ответната страна представи з.к. от административната преписка по издаване на РА, приложена към Писмо изх. № 1148/16.07.2020г. на Дирекция „ОДОП“, организирана в 5 бр. папки от общо 827листа. Приети като доказателства по делото са и копия на електронните документи, издадени при ревизията/ЗВР, РД и РА/, записани на електронен носител/ вж. ВДС в плик на л.37 от делото/, ведно с файлове за извършена проверка на електронните подписи и удостоверения по ЗЕДЕУУ, посредством инструменти за проверка на електронно подписани документи (DS Tool ) – вж. л.42.

В о.с.з., проведено на 22.10.2020г. на оспорващия е връчено копие от СД с копия на електронните документи по ревизията/л.51/ и на основание чл.184, ал. 5 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК на жалбоподателя е указана възможността за оспорване на истинността на представените от процесуалния представител на ответника електронни документи в срок до следващото съдебно заседание. В о.с.з. на 28.01.2021г. не е направено изявление за спорването им, нито е поискано ангажиране на СТЕ - компютърна.

В първо о.с.з. ПП на ответната страна оспори конкретно посочени писмени документи/договори и разписки за предаване на суми - вж. л.41 от делото/. За част от тях, на основание чл.193 от ГПК бе открито производство по проверка на автентичността на положените подписи и достоверността на съдържанието/вж. л. 51 от делото – три броя разписки/. С посоченото определение бе указано на жалбоподателя, че негова е тежестта да докаже истиността на тези документи, представени при ревизията от него. В тази връзка същият ангажира допълнително писмени доказателства/нови/ и показанията на един свидетел.

В о.с.з. на 22.10.2020г. са приети писмени доказателства/л.43 и сл./, както и в о.с.з. на 28.01.2021г./л.84 и сл./, представени от жалбоподателя в легализиран превод от турски език. Същите са във връзка с твърденията, че О.Л. е работил като международен шофьор и с какви парични суми е разполагал и могъл ли е да предостави помощ в тези размери на П.А..

От страна на ПП на жалбоподателя е направено искане за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, което е уважено. Заключението на ВЛ е прието по делото в о.с.з., проведено на 28.01.2021г., по предвидения процесуален ред, без да е оспорено от страните.

Заключението на експерта е дадено под страх от наказателна отговорност, предвидена чл.291 от НК, за която вещото лице е предупредено. ВЛ е изслушано непосредствено от съда, като поддържа изводите си, отразени в писменото ЕЗ.

Съдът кредитира същите с доверие и цени ЕЗ съвкупно с всички други доказателствени средства, приети по делото.

Посочените в този раздел писмени, гласни доказателства, електронни документи и съдебна експертиза ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част на решението по-долу.

Разпечатката съдържа 37 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b6882d6-3141-447b-beda-31be09449221