Решение № 2319 от 25.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2319

Град Пловдив, 25.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛАНА

МЕТОДИЕВА при секретаря В.П. и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.

№ 1973 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.И.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Н., против решение № 689 от 27.05.2021 г. по анд № 2886 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 3040945/27.09.2019 г., издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на касатора е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4 вр. с ал.182, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в размер от 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Твърди, че не е извършена задълбочена проверка на фактите, поради което е постановил и неправилно решение. Изразява несъгласие с изводите на съда, тъй като в техническите характеристики на ползваното техническо средство няма вградена система за разпознаване в реално време на номера на МПС, движещ се с превишена скорост. Твърди, че посоченото техническо средство работи на принципа на „доплеровия ефект“ и не излъчва, „оперира с лазарен лъч“, поради което при изследване на повече от един обект, сигналът се отразява в този, който има по-голяма отразителна повърхност, независимо от мястото му на пътя. Според касатора работата с този тип техническо средство няма необходимата прецизност да посочи кое именно МПС се е движело със скорост над въведените норми в уреда, поради което не може и да обоснове и докаже, че именно засечената скорост е на визираното МПС с посочения регистрационен номер. Изразява несъгласие с изводите на съда и относно поправката на протокола по чл.10 от Наредбата. Посочва, че в настоящия случай е налице поправка на датата на използване на АТСС, като не е ясно нито кога, нито от кого е извършена, нито подпис на служител на МВР. Претендира отмяна на решението на районния съд и отмяна на издадения електронен фиш. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

Ответникът по касацията – ОД на МВР – Пловдив в писмено становище оспорва касационната жалба.

Счита, че не са налице твърдените процесуални нарушения, както и че са спазени всички законови изисквания при изяснена фактическата обстановка. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.

Административен съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

С обжалваното

Решение № 689 от 27.05.2021 г., постановено по АНД № 2886/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден електронен фиш серия К № 3040945 за налагане на административно наказание „ГЛОБА“, в размер на 100/сто/ лева на основание чл. 189, ал.4, вр. Чл. 182 ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин, както и че същото е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR1 - М №

546, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, валидно към датата на нарушението, както и протокол № 4-32-19 за последваща проверка на техническото средство. Приел е от фактическа страна, че нарушението се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя П.И.П. административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 79 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.

Според първостепенния съд обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане.

Правилно е определен субектът на административно-наказателната отговорност, както и неговото качеството на собственик, на когото е регистрирано МПС, и който не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП. Съдът е посочил, че електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като и че на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. Въззивният съд е обсъдил приложения снимков материал от техническо средство, както и протокола за проверка. Направен е извод, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата. В тази насока съдът е приел за неоснователно възражението за порок в съдържането на протокола. В мотивите е посочено също, че не е необходимо и прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил. По отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно размерът посочен в чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Съдът е приел за спазени и изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е бил съставен протокол, в който отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното изображение.

Настоящата касационна инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно.

Районният съд е извършил пълна и всестранна проверка на издаденият ел.фиш и събраните по делото доказателства, възприел установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия съд.

Според настоящия съдебен състав на Административен съд -Пловдив изводите на съда за законосъобразност на електронния фиш се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не се установи нарушение на материалния или процесуалния закон по отношение на постановеното решение.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил изключително подробно.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото, възведено в чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Относно възраженията в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи, че Законът за движението по пътищата съдържа законова презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителя на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. След като не се е възползвал от тази възможност – да представи декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало автомобила с копие на СУМПС на това лице, а е подал жалба, то правилно е била зачетена законовата презумпция на чл.188 ЗДвП. Именно записаното в националната система за регистрация на МПС и приложено по делото извлечение е формирало извода на АНО, че касаторът е управлявал МПС към посочените дата и час на заснемане на нарушението.

Предвид изложеното постановеното съдебно решение е правилно и при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, същото следва да бъде оставено в сила.

Първостепенният съд правилно е приел, че на датата, отразена по електронния фиш, посоченият автомобил е извършвал движение с превишена скорост и поради това е налице извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът извършил обстойна преценка и е анализирал всички събрани доказателства, както и направените от жалбоподателя възражения, като е приел, че няма основание за отпадане на наказуемостта за извършеното нарушение. В този смисъл настоящият съд споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях. В решението са и изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на електронния фиш.

Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.

Настоящата касационна инстанция намира, че изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

В представената снимка, предвид формата на разпечатката й, се визуализира конкретен номер на статичното изображение, както е видно и пълното съвпадение на данните, залегнали в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и тези, които са записани на снимковия материал от техническото средство досежно дата, час и място на заснемането, както и номер на техническото средство, осъществило заснемането, като е видно, че осъщественото заснемане е в рамките на деня и часовия диапазон на отразената по протокола работа на техническото средство.

Относно възраженията за поправка на дата на използване на АТСС, като с химикална паста вместо започнатата цифра „6“ е изписана „7“, сочеща дата 27.09.2019 г., съдът, намира, че така поправената цифра не е от съществено значение, тъй като от всички други данни от съставения протокол /номер на АТСС, номер на статичното изображение/, както и от представения снимков материал с дата 27.09.2019 г., става ясно, че се касае именно за дата 27.09.2019г. В този смисъл съдът намира за спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата при издаването на протокола, като направената поправка в протокола от датата 26 на 27 /правилната дата на извършване на нарушението/ не накърнява правото на защита на лицето, както и не води до неправилни изводи за датата на нарушението.