Определение № 2919 от 18.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2919 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501752 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.418, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от П. Л. И. от с.М. ц., общ. С., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв. Валентин КостовАК-Бургас, срещу разпореждане № 10466 от 24.09.2024 год по ч.гр.д.№ 6386/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на П. Л. И. от с.М. ц., общ. С., ЕГН - **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника „ОСТ” ООД, ЕИК 102123216, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Велико Търново“ № 14, вх.А, партер, представлявано от Гергана Стоянова Попова, за сумата от 53 061,93 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 19.06.2020 год. до 19.09.2024 год. върху главница от 112 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2019 год., законната лихва върху посочената главница, считано от 19.09.2024 год. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни разноски в общ размер на 4062 лв.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно като постановено в противоречие с процесуалния закон. Твърди се, че указанията на районния съд относно невъзможността за подаване на заявление 1 по чл.410 от ГПК са неправилни, тъй като съществува такава възможност при частично заявяване на вземането. От друга страна се твърди, че районният съд не е изпълнил задълженията си по чл.415, ал.4, вр. ал.3 от ГПК, като не е съобщил на заявителя, че за вземането може да бъде предявен осъдителен иск в едномесечен срок, при довнасяне на държавната такса, а направо е насочил заявителя към друг исков процес при ново внасяне на пълния размер на държавната такса. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и даване на указание за подаване на заявление по чл.410 от ГПК или за предявяване на иск при условията на чл.415, ал.4 от ГПК.

Видно от приложената преписка производството по ч.гр.д.№ 6386/2024 год. по описа на Бургаския районен съд е образувано по подадено от П. Л. И. заявление по чл.417 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ посочен в чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника „ОСТ” ООД, за сумата от 53061,93 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 19.06.2020 год. до 19.09.2024 год. върху главница от 112 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2019 год., законната лихва върху посочената главница, считано от 19.09.2024 год. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни разноски в общ размер на 4062 лв. Към заявлението са представени оригинала на записа на заповед и покана за предявяване на ценната книга.

За да постанови обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, Бургаският районен съд е посочил, че представеният запис на заповед, макар и редовен от външна страна, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника „ОСТ” ООД за посочената в заявлението сума, т.к подобно вземане не се съдържа в представения документ по чл.417, т.10 от ГПК, до чиято проверка е ограничен съдът в настоящото производство - ТР 4/2014 год. ОСГТК. За пълнота е отбелязано, че вземането, предвид неговия размер /над 25 000 лв./, не може да бъде предмет на производство по чл.410 от ГПК, но пък за заявителя остава възможността да го претендира в отделен исков процес.

Настоящият съд споделя съображенията на районния съд относно липсата на предпоставки по чл.417 и чл.418 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, за сумата от 53 061,93 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 19.06.2020 год. до 2

19.09.2024 год. върху главница от 112 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2019 год., законната лихва върху посочената главница, считано от 19.09.2024 год. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни разноски в общ размер на 4062 лв. Правилно районният съд е приел, че заявеното вземане не е част от съдържанието на представения запис на заповед, поради което той не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл.418, ал.2 от ГПК за сумата от 53 061,93 лв.

Заявената мораторна лихва отделно от главницата и в различно производство от това, по което е била заявена главницата, представлява обезщетение за забавено изпълнение, стоящо изцяло извън вземането по представената ценна книга, поради което разпореждането, с което е отказано издаване на поисканата заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е правилно, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Изложените в частната жалба възражения нямат отношение към правилността на разпореждането, а се отнасят до задължението на съда по чл.415 от ГПК, след като отхвърли заявлението да даде указания на заявителя. Възражението, че вземането може да бъде заявено по реда на чл.410 от ГПК е неоснователно, тъй като в случая то не е заявено частично, а в пълен размер и не покрива изискванията по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. Освен това, дори когато има възможност за заявяване на вземане по чл.410 от ГПК, не е предвидено задължение за съда отхвърлил подадено по чл.417 от ГПК заявление, да дава такива указания на заявителя. След отхвърляне на заявлението по настоящото дело, за съда възниква задължение на осн. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. ал.3 и ал.4 от ГПК само да даде указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса. Въпреки, че в мотивите към разпореждането е посочено от районния съд, че за заявителя остава възможността да претендира вземането в отделен исков процес, от приложената преписка настоящият съд констатира, че по делото липсват данни на заявителя да са дадени пълни указания в този смисъл. Този пропуск на районния съд не се отразява на правилността на обжалвания акт и може да бъде преодолян от въззивния съд, като на заявителя бъдат дадени пълни указания в посочения по-горе смисъл, които да му бъдат нарочно съобщени, а срокът по чл.415, ал.4 от ГПК за предявяване на иска от заявителя, в случай, че искът не е вече предявен, започва да тече от 3 получаване на съобщението.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Л. И. от с.М. ц., общ.

С., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв. Валентин Костов-АК-Бургас, срещу разпореждане № 10466 от 24.09.2024 год по ч.гр.д.№ 6386/2024 год. по описа на Бургаския районен съд.

УКАЗВА на заявителя П. Л. И. от с.М. ц., общ. С., ЕГН ********** , че за вземането заявено със заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК по делото, може на осн. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. ал.3 и ал.4 от ГПК да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса, а срокът по чл.415, ал.4 от ГПК за предявяване на иска от заявителя, в случай, че искът не е вече предявен, започва да тече от получаване на съобщението.

Определението не подлежи на обжалване. Указанията да бъдат съобщени на заявителя с нарочно съобщение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4