Решение № 1057 от 22.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Варна, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100501688 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 63170/05.08.2024г. от С. Д. М., ЕГН **********, срещу Решение № 2563 от 08.07.2024 г., по гр.д. № 20243110100118 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 14с-в, с което съдът ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. М., ЕГН ********** за определяне на мерки за защита и издаване на заповед за защита за извършено физическо насилие на 28.12.2023 г. срещу Д. В. М., ЕГН ********** и С. И.

М., ЕГН **********., на осн.чл.15 ЗЗДН.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Сочи се, че съдът не е съобразил обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Допуснал е неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Не е взел в предвид писмените доказателства за травматичните увреждания на молителката.

Пренебрегнал е важни факти от показанията на свидетелите. Не е извършил оценка на риска по методиката, посочена в правилника за прилагане на закона.

Сочи, че това нарушение, както и кредитирането на всички доказателства на 1 молителите, води до едностранчивост и необоснованост на съдебното решение.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи молбата по ЗЗДН, като наложи мерки за защита както следва: да бъде забранено на ответниците да упражняват домашно насилие спрямо молителката, да бъде забранено на ответниците да приближават молителката, дома й и детската градина на децата на по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и законосъобразен, както и надлежно обоснован. Сочи, че декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН има обвързваща съда доказателствена сила само в случай, че същата не се опровергава от останалите доказателства по делото, какъвто е настоящия случай. Посочва още, че в молбата и декларацията има неверни факти, които се опровергават от събраните по делото доказателства – в частност телефонното обаждане на тел. 112. Твърди, че от медицинската документация се установява, че по корема на молителката няма външни белези от травма, поради което не могат да бъдат доказани твърденията на молителката за ритник в корема. Сочи, че кръвоизливът в окото няма как да бъде установено кога и как е получен, поради което липсват доказателства, че посоченото травматично увреждане има връзка с твърдения акт на домашно насилие. Посочва, че съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите и е приел осъществилите се в действителността факти. Твърди, че целта на това производство е изгонването на ответниците от жилището им.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната си жалба и оспорва отговора, а въззиваемата страна поддържа отговора си и оспорва въззивната жалба.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие от страна на молителката С. Д. М., ЕГН **********, срещу родителите й Д. В. М., ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН **********.

В молбата се твърди, че молителката заедно с двете си малолетни деца и 2 родителите й – ответниците М.и живеят в общинско жилище в ***. Сочи, че на 28.12.2023 г. спрямо молителката е извършен акт на насилие, изразяващо се във психическо насилие - обиди /“курва“/, както и физическо насилие изразяващо се блъскане в гърдите и ритник в корема от ответника М., както и в нанасяне на удари по главата от двамата ответници. Поводът за осъщественото насилие сочи, че е факта, че по-голямото й дете, което си играело в хола, докато по-малкото спяло в спалнята, изсипало кош с играчки на пода. Насилието е било осъществено в присъствието на малолетните й деца, а брат й и приятелката му се намирали в другата стая. Именно те й помогнали да напусне жилището заедно с децата. Молителката успяла да набере телефон 112, на място пристигнали полицейски екип и лекар, който я е прегледал и настоял да отиде в болница, за да й бъде направена снимка и преглед. Сочи, че родителите й са агресивни към нея и след инцидента, като са я заплашили, че познават много полицаи, а баща й има пистолет. Отправено е било искане за издаване на заповед за незабавна защита, което е уважено от съда.

Ответниците оспорват молбата, като признават единствено фактите за наличие на родствена връзка и това, че са живели в едно домакинство.

Относно инцидента отричат да са проявили каквато и да е агресия спрямо нея.

Напротив, твърдят, че именно тя се е държала неуважително към тях, като ги обиждала /‘изроди“, „боклуци“, „некадърници“, „алкохолици“/, като и ги упреквала за нейните несгоди в живота. След 22.30 ответницата помолила молителката да престане, защото на следващия ден е на работа. Тогава молителката, а не детето, донесла и изсипала коша с играчки, като заявила, че детето ще си играе. Ответникът прибрал играчките и ги отнесъл в стаята на молителката, което предизвикало в нея агресия и тя нападнала ответника с думи и удари в гърдите. Сочи, че травматични увреждания у молителката липсват, а посещението в болницата е по процедура. Твърди, че малкото дете се е събудили едва при идването на полицията, а голямото се е гушнало в дядо си.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова 3 насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В настоящия случай не се оспорва, че молителката и ответниците имат изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т. 4 от ЗЗДН.

Поради това молителката е активно легитимирана да предяви молбата по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне на съществото на спора.

За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото, декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона, която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са осъществени. Тежестта на доказване относно оборване на доказателствената сила на декларацията, е на ответника/ците.

С декларацията си по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че:

„На 28.12.2023 година ме задържаха на работа до 19:00 часа. Когато се прибрах в дома на родителите ми, баща ми и майка ми стояха в хола, където баща ми пиеше вино. Той започна да се заяжда с мен защото съм закъсняла.

Каза ми, че ако иска може да ми вземе децата. Децата ми бяха при него и майка ми. Опитах се да говоря с него, но той се държа агресивно. Нарече ме с всякакви обидни епитети, като „курва" и др. в този смисъл. Опитах се да го успокоя, като обяснявах, че закъснението ми е свързано със служебни ангажименти, а не защото съм била някъде другаде. Така минаха час - два.

Вече бе станала 22.00 часа, синът ми, който е на 2 години спеше в стаята ни, а дъщеря ми П. все още стоеше при мен. Точно тогава тя изсипа един кош с играчки, с което баща ми много се ядоса. Стана и буквално започна да ги изхвърля в коридора. Казах му да престане, че детето го гледа, но той продължи. Когато отново настоях да престане той отиде в моята стая, където спеше сина ми и изсипа всичките ми дрехи от гардероба на земята. След това се обърна към мен и ме блъсна в гърдите, при което залитнах и паднах на земята. Това не само, че не го спря, но и повече го агресира. Изрита ме с крак в корема. Вече не просто молех, но и плачех. В този момент дойде и майка ми, като и двамата започнаха да ме удрят по главата. Взех да крещя за помощ.

4

Брат ми и приятелката му бяха в другата стая и излязоха, но майка ми и баща ми вече бяха спрели да ме удрят. Тогава влязох в стаята на брат ми и набрах спешния номер. През това време и двете ми деца пищяха и плачеха. Синът ми се беше събудил, а дъщеря ми видя всичко. Когато разказах всичко на спешния телефон и родителите ми разбраха какво съм успяла да направя, ми заповядаха да се откажа от подадения сигнал. След отказа ми да им се подчиня заявиха, че те познавали полицаи и нищо няма да постигна. Майка ми работи в МВР, а баща ми е бивш полицай. Той ми каза, че имал много познати и ще съжалявам. Нещо повече - напомни ми, че има пистолет, като звучеше заканително. Когато дойдоха полицаите, с тях имаше и доктор. Прегледа ме, защото много ме болеше корема, и каза че трябва да отида до болницата, за да ми се направи и там преглед със снимка. Брат ми и приятелката му бяха потресени от случилото се. Те взеха със себе си сина ми и тръгнаха след линейката, в която бяхме аз и дъщеря ми. Малката бе много уплашена и не искаше да се отделя от мен. Звъннах на бащата на децата ми, за да му разкажа и да го помоля за помощ. Той бе дежурен на работа, но ми каза да отида в неговия дом, защото се притесни за мен и децата. След прегледа брат ми и приятелката му ме чакаха в колата, със сина ми. Тръгнахме към районното където пуснах жалба. След това брат ми ме качи на такси и отидох в апартамента на бащата на децата.

Родителите ми се заканиха, че ще имам неприятности, защото съм подала сигнала до 112, както и пуснала жалба. Вярвам че са способни да изпълнят заканите си за последващи действия за саморазправа с мен.“ От представеното медицинско удостоверение № 1576/2023 г. се установява, че при преглед на молителката е установено ОБЕКТИВНО следното: Под конюнктивата на дясната очна ябълка, в дясно от ириса, се установява червеникав кръвоизлив с неправилна форма и размери около 1,5-1 с м . Не се установяват други травматични увреждания. Дадено е заключение, че се касае за констатиран кръвоизлив под конюктивата на дясна очна ябълка, както и контузия на корема /по медицински документи/.

Медицинските документи, на които се позовава лекарят, издал медицинско удостоверение, е листът за преглед на пациент, издаден от Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, от което се установява, че пациентката е прегледана с оглед изложената от същата анамнеза, проведен е консулт с коремен хирург, който е установил: Корем мек, слабо болезнен при дълбока палпация над пубиса, без данни за перитонеално дразнене или дефанс по време на прегледа." 5

От писмо на Дирекция 112-МВР, РЦ 112 Варна се установява, че на 28.12.2023 г. в 22.55 ч. е получен сигнал и същия е регистриран.

От изслушването на записа на подадения сигнал в с.з. от 16.09.2024г. се установява, че на записа се чува отговор от служител на тел. 112, след което женски глас, който заявява, че баща и́ я е пребил, както и двете и́ деца – на 2 г. и 4 г. Обяснява, че това е дядото на децата, като на фон се чуват детски гласове. Жената казва, че я е ритал с ритници, че не може да си поеме въздух и има нужда от помощ. Съобщава и адреса, на който се намира. Казва, че мисли, че е получила кръвоизлив на яйчниците. Жената уточнява адреса и съобщава името си – С. Д. М.. Уточнява се какво пише на вратата на входа, за да отвори.