Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 01.02.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 479/2023
Вид
Решение № 66
Подписан
01.02.2024
В сила
22.02.2024
Състав
Валентина Жекова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. гр. Хасково, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100479 по описа за 2023 година

Предявен е от А. С. Т., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“*****, против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 1 891.17 лева /след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 15.01.2024г./.

В исковата молба се твърди, че на 25.11.2022г., около 7.30 часа, на разклона на с.Войводово, Хасковска обл., в посока гр. Кърджали, автомобил марка „***“ с рег. № *** с водач В. О. Т., движейки се в посока гр. Хасково, навлиза в насрещната лента, по която се движи автомобил марка „*****“ с рег.№ *****, с водач А. С. Т.. Ищецът-водач на лекия автомобил, възприемайки опасността, а именно навлизането на лекотоварния автомобил в насрещната лента за движение и следващата от това опасност от удар и за да избегне челния удар, предприел да навлезе в крайпътното платно. По този начин настъпва ПТП. Съставен бил Констативен протокол от 25.11.2022г., според който виновен за настъпването на ПТП е водачът на автомобила с 1 марка „****“ - В.О.Т. Вследствие на така настъпилия пътен инцидент ищецът претърпял материални щети. След справка в Интернет страницата на Гаранционен фонд ищецът установил, че има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ относно МПС марка „****“ с рег.№ ****. Твърди се още, че ищецът подал уведомление в офис на ответното дружество, по повод на което била образувана преписка по щета № 2602-5000-22-000246 по описа на съсщото дружество. За установяване на щетите по автомобила на ищеца на 02.12.2022г. технически експерт на ответника извършил оглед на автомобил марка „*****“ с рег. ****, за което бил съставен опис-заключение.

На 19.01.2023г. ищецът получил по банковата си сметка сумата 469.33 лева от ответното дружество, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие описаното по-горе ПТП. С извършеното плащане ищецът счита, че ответникът е признал основателността на претенцията му за обезщетение, поради което спорен остава въпроса само за размера на същото. Ищецът твърди, че изплатената сума не е стойността на действително причинените му щети, поради което за него е налице правен интерес от настоящия иск, тъй като сумата не е достатъчна да репарира всички претърпени вреди. В табличен вид посочва увредените детайли и тяхната стойност. В този смисъл твърди, че действително претърпяната щета е в размер на 2360.50 лева и след като ответникът му е изплатил само 469.33 лева, той бил ощетен със сумата от 1891.17 лева, която представлява разликата между действително претърпените вреди и изплатения размер на обезщетението. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да му заплати исковата сума от 1891.17 лева, представляваща разликата между действителния размер на вредите и заплатеното от ответника обезщетение за имуществени вреди, причинени на МПС марка „****, модел „***“, с рег. № **** в резултат на ПТП, настъпило на 25.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП – 02.12.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответни кът е подал отговор, като оспорва иска по основание и размер. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Безспорно е по делото, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег.№ ****, цвят: *****, видно от Свидетелство за регистрация Част II.

Видно от Двустранен констативен протокол за ПТП от 25.11.2022г. е, че на същата дата, в 7.30 часа, на път 50053, км 0.8, е настъпило ПТП между автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № ***, управляван от В. О. Т. и лек автомобил марка „*****“, модел „***“ с рег. № ****, управляван от ищеца А. С. Т., който е и собственик на автомобила.

Било е подадено до ответното дружество Уведомление за настъпило застрахователно събитие, в която лицето, собственик и водач на МПС марка „****“, модел “***“, с рег. № ** – А. С. Т., е описал застрахователното събитие, настъпило на 25.11.2022г., в 7.30 часа, а именно – При разминаване с отсрещен автомобил, виждайки как навлиза в неговото платно, за да избегне удар, завива рязко вдясно и влиза в банкета – извън пътното платно, като се удря в дръвчета и камъни.

Като писмени доказателства по делото бяха приети и Опис – заключение на щета № 2601-5000-22-000246 от 02.12.2022г. по описа на ЗК „Лев Инс“ АД, Разпечатка на съобщение от 19.01.2023г. относно сума за получен паричен превод, Писмо, изх. № 1395 от 08.02.2023г. до А. С. Т. от Директор Дирекция „Обезщетения“ при ЗК „Лев Инс“ Ад, Възражение № 35 от А. С. Т. от дата 23.01.2023г., както и преписка по Щета № 2601-5000-22000246.

По делото не се спори, че на 19.01.2023г. ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД е превело по банкова сметка на ищеца А. С. Т. в „Банка ДСК“ АД сумата от 469.33 лева по процесната щета.

Безспорно се установи също, че към датата на настъпване на процесното ПТП на 25.11.2022г. гражданската отговорност на водача, управляващ автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****, е била застрахована при ответното дружество – ЗК „Лев Инс“ АД.

За пълното и правилно изясняване на спора съдът назначи съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице Г. М.. На поставените му задачи вещото лице описва механизма на настъпване на процесното ПТП. Посочва още, че от техническа гледна точка действията на водача на лек автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № ****, са причина за настъпване на 3 процесното ПТП, като причините могат да бъдат медицински проблем, технически проблем по автомобила или разсейване на вниманието от страна на водача. Вещото лица посочва, че действителната пазарна стойност на автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, е 7 000 лева с ДДС.

Стойността на ремонта с оригинални части и сервизен час по средни пазарни цени е 4468.70 лева без ДДС или 5362.44 лева с ДДС. Вещото лице е посочило също така, че причинените повреди по лек атомобил „****“ с рег.

№ *** са поради навлизането му в крайпътната канавка, за да избегне челен удар, като уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на неравностите и обрастващата растителност в канавката, през които е преминала колата. Дава заключение, че стойността на ремонта с алтернативни части и осреднен сервизен час за региона и според класа на автомобила е 1967.85 лева без ДДС или 2361.42 лева с ДДС. Дава варианти и за стойността на ремонта на процесния лек автомобил „****“ с рег. **** по средни пазарни цени, като сравнява цените на увредените детайли на три доставчика на авточасти. Вещото лице е дало заключение и за стойността на нормочас – труд за ремонт по средни пазарни цени за отстраняване на повредите по автомобила: за региона - 25 лева без ДДС и за специализирани автосервизи 50 лева без ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че в случая са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, уреждаща т.н. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. По делото е безспорно, че към датата на процесното ПТП – 25.11.2022г., гражданската отговорност на водача на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****, управляван от В. О. Т., е била покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и 4 неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477, ал.1 от КЗ/. Следва да се отбележи, че ответникът е платил на ищеца сумата от 469.33 лева на 19.01.2023г., с което плащане всъщност е признал основателността на претенцията му, както и че пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина именно на застрахования при ответното дружество водач. В противен случай ответникът би постановил отказ да изплати обезщетение на ищеца. При тези данни по делото спорен остава единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение. Съдът намира, че с оглед събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. и заключението на авто-техническата експертиза, искът се явява доказан в неговия пълен обем. Ответникът в качеството си на застраховател е длъжен да възстанови и обезщети застрахования за всички причинени материални щети при настъпилото застрахователно събитие, а именно ПТП на датата, посочена в исковата молба – 25.11.2022г. След като се установи, че ответникът доброволно е изплатил само част от дължимото обезщетение, изплащайки 469.33 лева, т.е. покрил е само част от вредите, то следва извода, че той дължи още сумата от 1891.17 лева, съгласно заключението на вещото лице за стойността на вредите по лек автомобил марка „******“, модел „***“ с рег. № ****, които са били такива, че се е наложило подмяна с алтернативни елементи, като вещото лице е посочило общата сума от 2360.50 лева.

Исковата сума от 1891.17 лева следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на уведомлението от страна на ищеца до ответника, съгласно нормата на чл.429 ал.3, изр.2 вр. с ал.2 от КЗ – 02.12.2022г., до окончателното й изплащане.

Нужно е да бъде отбелязано, че съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че е останал неизяснен механизмът на настъпване на процесното ПТП. В тази насока категорично е заключението на вещото лице, което не бе оспорено от страните, а от друга страна и самите участници в пътно-транспортното произшествие, настъпило на 25.11.2022г., подписвайки Двустранния констативен протокол, са удостоверили механизма на настъпване на ПТП. Нещо повече – в графа „Забележки“ на протокола водачът на автомобил „*****“ с рег. № ***** – В. О. Т., е отбелязала:

„Признавам вината си“.

5

По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата 225.65 лева, от които 150 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и 75.65 лева – платена държавна такса.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество, представлявало ищеца, сумата от 587 лева /с включен ДДС/, представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на А. С. Т., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“*****, сумата о т 1891.17 лева, представляваща разликата между действителния размер на вредите и платеното от ответника обезщетение за имуществени вреди, причинени на МПС марка „******“, модел „****“, с рег. № **** в резултат на ПТП, настъпило на 25.11.2022г., за което е бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 25.11.2022г. и при ответника е била образувана преписка по Щета № 2601-5000-22-000246, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 225.65 лева.