Решение № 812 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Светлин Михайлов

Даниела Христова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20261000500832 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

С решение № 109 от 23.07.2025 г. постановено по гр.д. № 368 по опис на ОС-Видин за 2024 г. Прокуратурата на Република България, ЕИК: 121817309, с адрес гр.София 1000, бул.“Витоша“ №2, представлявана от Главния прокурор на Република България, е осъдена да заплати на ищцата П. Р. И. с ЕГН **********, с адрес *** парично обезщетение в размер на 30 000 лева, за причинените й неимуществени вреди вследствие на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършени за периода от 01.10.2014г. 10.05.2024г. две тежки умишлени престъпления, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда 10.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 000 лева, претендирана като част от 2 666 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 10.05.2022г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение, съдът е отхвърли предявения иск за неимуществени вреди над присъдената сума от 30 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.

Недоволна от решението е останала осъдената страна. Въз основа на въззивна жалба вх. Рег. № 2720 от 06.08.2025 г. подадена от Зам. окръжен П-р в Окръжна прокуратура Видин е образувано настоящото въззивно производство. С въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необосноваността на решението, които са свързани само с твърдения за 1 неправилно приложен материален закон – чл. 52 от ЗЗД и необосновананост на решението, предвид наложена най-лека мярка за неотклонение - подписка, наложени възбрани и запори по искане на частните обвинитЕ. и граждански ищци, разумен срок за приключване на делото и т.н. Отправено искане за неговата отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и постановяване на акт по същество, с който искът да неимуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен.

В писмен отговор, въззиваемата П. Р. И. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Върховният касационен съд е разяснил в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, намери от фактическа и правна страна следното:

По валидността на обжалвания съдебен акт: Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на видински окръжен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

По допустимостта на съдебния акт в обжалваната част: Служебната проверка, която съдът прави за допустимост на решението в обжалваните части, изисква да се съобрази дали с решението си съдът се е произнесъл по действително предявени искове, в съответствие с начина, по който са били предявени в условията на чл. 210 от ГПК и чл. 214 от ГПК. Проверката се заключава в преценката за нарушения на процесуалните правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск. Поради липсата на оплаквания и поради неустановени служебно пороци, настоящият състав на САС приема, че решението в обжалваната част е допустимо.

По оспорената с въззивната жалба правилност на акта, настоящият състав на САС приема следното:

От фактическа страна страните не спорят, ч е ищцата е работила в търговско дружество „ВИДЕКС“ АД на територията на бившия завод „Миджур“ в село Горни Лом, ул.“71-ва“, на длъжност „Инспектор здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност“ с трудов договор N0.21/28.09.2012г. През октомври 2014 г. във връзка с настъпилия взрив в завод „Миджур“, собственост на „Видекс“ АД, находящ се 2 в землището на с. Горни Лом, община Чупрене, е образувано наказателно производство ДП № 51/2014 г. на НСЛС (пр.пр. № 1279/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Видин) и ищцата е обвинена за извършване на две престъпления, които са тежки и умишлени по смисъла на член 93, т. 7 от НК:

1) По чл.123, ал.З, пр.2 и пр.З вр.ал.1, за това, че на 01.10.2014г., около 17 часа в цех "С" на завод "Миджур",собственост на "Видекс" АД, находящ се в землището на с. Горни Лом, общ. Чупрене, обл. Видин, вследствие на възникнал взрив, е причинила смъртта на общо 15 /петнадесет/ души: М.Д.И, П. К. И., П.И.П., К.Д.Г., Ц.Б.М. Х.К.Б., Е.И.И., Р.А.Р., 5 П.С.П., М. П.А., В.

Е.Г., И.П.Г., В.П.Ц., М. С. Ч. и Е.В.М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност утилизация на боеприпаси, като в качеството си на Инспектор Здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност в завод "Миджур" - фирма "Видекс" АД, назначена с Трудов договор № 24/28.09.2012 г. при осигуряването на условия за охрана и безопасност на труда на работниците в цеха е нарушила разпоредби на Кодекса на труда и още 5 /пет/ нормативни акта, като тези нарушения са в пряка причинна връзка с възникналия взрив, довел до смъртта на повече от едно лице и случаят е особено тежък, и

2) по чл.134, ал.З, пр.2 вр.ал.1 т.2 НК, затова, че на 01.10.2014г., около 17 часа в цех "С" на завод "Миджур", собственост на "Видекс" АД, находящ се в землището на с. Горни Лом, общ. Чупрене, обл. Видин, вследствие на взрив е причинила средни телесни повреди на А.Ц.А. - М, изразяваща се в открито счупване на дясната лъчена кост и на дясната лакътна кост, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за повече от един месец и на Ж.С.А., изразяваща се в разкъсано контузна рана на лявата мишница, травматичен деколман, конквасация, довело до трайно затруднение на левия горен крайник за повече от един месец, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност утилизация на боеприпаси, представляваща източник на повишена опасност, като в качеството си на Инспектор "Здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност" в завод "Миджур" - фирма "Видекс" АД, назначена с Трудов договор № 24/28.09.2012г. поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - утилизация на боеприпаси, представляваща източник на повишена опасност, при осигуряването на условия за охрана и безопасност на труда на работниците в цеха нарушила разпоредби на Кодекса на труда и на още 6 /шест/ нормативни акта, като тези нарушения са в пряка причинна връзка с възникналия взрив, довел до причиняване на средни телесни повреди на повече от едно лице.

С постановление П. Р. И. е привлечена като обвиняема по същото производство за извършването на още две престъпления по чл. 282, ал. 1 от НК. Наложена й е мярка за неотклонение „подписка”. Разпитана е в качеството на обвиняема, а за случая е изпратено уведомление до КОНПИ. На 20.09.2016 г. е внесен в съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура Видин, за извършени от ищцата престъпления по чл. 282, ал. 1 НК.

Образувано е НОХД. 275/2016 г. по описа на Окръжен съд - Видин. В 3 производството пред първата инстанция са проведени 53 съдебни заседания, в които ищцата е участвала. Приети са за разглеждане граждански искове от пострадалите лица, в т.ч. и от наследниците на починалите от инцидента 15 лица. Разпитани са 192 свидетЕ. и 32 вещи лица.

С присъда № 45 от 19.06.2018 г. на Окръжен съд — Видин, ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатите й обвинения. Потвърдена е наложената й мярка за неотклонение „подписка’’.

Присъдата е протестирана от Протуратурата.

Наказателното преследване е продължило по ВНОХД № 1213/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Във въззивното производство са проведени 4 съдебни заседания с участието на ищцата, едно от които е излъчвано чрез „аудиострийм“ за журналисти. С Решение № 10001/11.01.2021 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав, оправдателната присъда на Окръжен съд — Видин е потвърдена изцяло. По подаден протест е образувано КНД № 852/2021 г. на ВКС, II НО. Проведено е 1 съдебно заседание с участието на ищцата. С Решение № 60188/10.05.2022 г. на ВКС, решението на САС е потвърдено, като оправдателната присъда е влязла в сила на 10.05.2022 г.

Видно от приложените 7 бр. обезпечителни заповеди имуществото на подсъдимата (недвижимо имущество - къща в село ***, жилище в град *** и апартамент, който притежава в ***, както и лекия автомобил Пежо модел 20б) е било запорирано от частните обвинитЕ. и граждански ищци по това дело.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение е установено, че разходите на ищцата във връзка с участието й в съдебните заседания в гр.Видин са в общ размер на 1574лв.

От заключението на приетата като доказателство съдебно-психологична експертиза се установява, че ищцата е приела обвинението като негатив на личностните и професионалните ѝ качества. Обстоятелствата свързани с инициираната наказателна отговорност на обвиняемата, а в последствие и подсъдима са отразени медийно и това се е отразило като безпокойство, наред с очакванията да бъде осъдена по повдигнатото ѝ незаконното обвинение.

Поведението ѝ се е променило, като в първите месеци е останала затворена към външния свят, стигнало се е до нарушение на адаптивна индивидуалност за срок от 3 месеца. Нивото на тревожност е останало високо, което е дало отражение върху отношенията с близките ѝ. Изпитвала е силни притеснения, поради несигурното бъдеще, като не е знаела дали ще се наложи да излежава присъда въпреки увереността за липсата на вина. Промените в общата динамика на семейната среда са останали нарушение и не са могли да бъдат възстановени.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетЕ.те Л. О.-Д., която е съсед на ищцата, С. С. с когото фактически съжителства ищцата и на И. З. неин колега, чиито показания съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления, се установява, че по време на наказателно производство ищцата е изпитвала страх и безпокойство, останала е без работа, затворила се е в себе си, в началото се е самоизолирала, а в последствие е загубила социалните си контакти.

4

Възоснова на безспорна между страните и установена от съда фактическа обстановка, правилно и обосновано с обжалваното решение е прието, че са установени предпоставките за основателност на исковете по чл.2 , ал.1, т.3 ЗОДОВ. Срещу ищцата са били повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления, за които тя е била оправдана, налице са вредоносни последици, които се намират в пряка причинна връзка с неправомерно образуваното и водено от Прокуратурата наказателно производство.

Отговорността на държавата за причинените вреди е обективна, като извъндоговорният й характер налага тя да бъде определена като форма на дЕ.ктната отговорност. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, аналогично на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, установява принципа на пълна обезвреда: на поправяне подлежат всички вреди от непозволеното увреждане, както имуществените, така и неимуществените, при това - както претърпените, така и онези, които неминуемо пострадалият ще търпи, ако са пряка е непосредствена последица от увреждането (в този смисъл е и т.10 от Постановление на Пленума № 4/1975 г. на ВС). Обезщетението за неимуществените от тях се определя от съда по справедливост, както предписва чл. 52 от ЗЗД, тъй като съгласно препращащата норма на § 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ, за неуредените случаи се прилагат гражданските закони. Както това е прието в т.