Решение № 598 от 28.03.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№598 гр. Пловдив, 28.03.2023 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на шести декември, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1420 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава

Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от Ц.Г.Г. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, които вреди се твърди да са причинени по време на престоя на ищеца в Ареста - гр.

Пловдив за периода от 18.04.2022 г. до 30.05.2022 г. в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от ЕКЗПЧОС. Неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. Нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Ареста - гр. Пловдив, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; без постоянно течаща топла вода; наличие в килиите на гризачи, дървеници и хлебарки; страдание на ищеца от язва, за което не му се предоставят лекарства и съответна диета; страдание от задух поради задушни килии и липса на вентилация, както и слабо отваряеми прозорци; завишени цени в лавката в сравнение с тези в градската магазинна мрежа; забрана за предоставяне от майката на ищеца на лъжица, сапун, тоалетна хартия и храна, което карало ищецът да се чувства изнудван да закупува такива на по-висока цена от лавката.

Обезщетението, което се претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 30.05.2022 г.(датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата. Моли се за присъждане на направените разноски за държавна такса.

В първото съдебно заседание, ищецът лично, посредством видеовръзка, участва и изразява становище, като и чрез пълномощника си адв. С. поддържа исковата молба. В същото заседание е направено изменение досежно съдържанието на основанието на исковата молба, като вместо оплакването относно заболяването язва, свързано с липсата на осигурени лекарства и прилагане на диета, се заявява оплакване, че ищецът не е лекуван адекватно, а именно поради непредоставяни лекарства и диета, но за заболяването диабет, което било получено в ареста. Посоченото изменение съдът е приел на основание чл.214, ал.1 от ГПК. В последното съдебно заседание, ищецът, вече освободен от ареста, редовно уведомен, не се е явил. Пълномощникът на ищеца адв. С. също не се е явил и не е взел становище по същество.

Ответникът

ГДИН – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.

Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор Лазарова изразява становище за недоказаност по основание и размер на исковата молба, като сочи конкретни съображения във връзка със заявеното. Алтернативно моли, ако съдът прецени основателност на исковата претенция, да присъди обезщетение, но в намален размер.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковата претенция е допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът Г. претендира вреди от посочените нарушения за период на задържането му в Ареста Пловдив при ОСИН.

Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в място за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр.

София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Ареста – Пловдив към ОСИН, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в ареста следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е изцяло неоснователна.

От фактическа страна, съгласно постъпилата по делото Справка рег. № СА-912/28.06.2022 г. от ГД “Изпълнение на наказанията“, ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, Арест – Пловдив, се установява, че Ц.Г.Г. е постъпил реално в Арест – Пловдив на 20.04.2022 г., където е пребивавал до края на заявения исков период 30.05.2022 г. В рамките на посочения период ищецът бил настанен в килия № 105 на ет.1. Въпросната килия била с размери 14,74 кв. метра, като в нея ищецът Г. съжителствал с най-много още две задържани лица. В самата килия бил изграден и отделен санитарен възел с площ от 1,4 кв.м. с постоянно течаща студена вода и топла вода, подавана в определени часове по график всеки ден сутрин и вечер. Извеждането до баня, където можело да се ползва също топла вода, ставало по утвърден график с периодичност най-малко два пъти седмично. Килията разполагала с прозорец с размери 150/150 см., който бил с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. В ареста била изградена отделно от това и вентилационна система. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурявало задължителното съгласно ЗИНЗС време за престой на открито. По време на престоя на ищеца в арестното помещение през месец май 2022 г. била извършена дезинсекция на помещенията на ОСИН Пловдив, съгласно сключен договор на ГДИН с дружество-изпълнител на дейността, за което била издадена фактура. Услугата се изпълнявала по график, а при необходимост и по заявка от страна на възложителя, като и преди постъпването на ищеца в ареста през месец март 2022 г. също била извършена такава дезинсекция.

За периода на пребиваването на ищеца Г. *** на същия била осигурявана закуска, обяд и вечеря, предоставяни от Затвора –Пловдив, като количеството и калорийния състав били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението на Министрството на здравеопазването. Контролът, количеството и годността на сготвената храна се осъществявали от медицински специалист в ареста, който отразявал същия в Книга за контол на получаваната и раздавана храна на задържаните лица, съгласно заповед на Главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите.

Предвид факта, че храненето на задържаните в ареста лица, съгласно заповедта за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГДИН се осъществявало в спалните помещения, където храната им била донасяна, на същите се осигурявал и индивидуален комплект прибори и съдове за хранене. Самият ищец по време на свиждане получил отвън от свои родственици пластмасови съдове и прибори, за което била оформена и разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице от 21.05.2022 г.

При постъпване на ищеца в ареста му бил извършен първичен медицински преглед, при който същият заявил да страда от артериална хипертония и язва на дванадесетопръстника, както и да приема медикаменти за тези заболявания. Такива медикаменти му били предоставяни за прием от неговата майка по време на свижданията в ареста. При последващи прегледи и извършени на ищеца изследвания от лекаря при Ареста-Пловдив, но вече извън исковия период, а именно през месец юни 2022 г. се установило завишено ниво на кръвната захар, което определило наличие на заболяване диабет тип II /неинсулинозависим/, в която връзка на ищеца били предоставени медикаменти, както и донесен за ползване и предоставен апарат за измерване на кръвната захар. От страна на лекаря при ареста били издадени предписания за получаване допълнително по две хранителни пратки месечно, както и такова за предоставяне на диабетна хранителна добавка, като още от 03.06.2022 г. ищецът бил и реално включен в заявката за получаване на такава диабетна добавка, която и ежедневно му била предоставяна от затвора Пловдив, откъдето се осигурявало храненето на арестантите. По повод установените завишени нива на кръвна захар от лекаря при ареста била предписана терапия с „Метфогамма“ 1000 мг. Поради съобщени оплаквания от пристъпи на сърцебиене на 13.06.2022 г. бил включен прием на „Бизохексал“ 5 мг. х 1 табл. дневно, „Аторвин“ 10 мг. х 1 табл. вечер, „Ко-Пренеса“ 8мг./2.5мг. х 1 табл. сутрин и „Ацетизал Кардио“ 100 мг. х 1 табл. вечер.

По отношение на реда за получаване и съхраняване на разрешени вещи от страна на задържаните лица, настанени в арестите, се съблюдавали разпоредбите на Заповед № ЛС-04-745/08.12.2021 г. на Заместник министъра на правосъдието, с която се определя списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които задържаните могат да държат при себе си или на определените за целта места. В този списък конкретно за вещите, които не могат да бъдат внесени от близките отвън, като например сапун и тоалетна хартия, се посочвала възможността те да се закупят от лавката, или от служители на ареста. В периода на задържане в ареста Г. разполагал със средства по картата за пазаруване в магазин за лишени от свобода – лавка, като извършвал покупки, а така също и трикратно получавал вещи отвън по време на свиждане, за което се оформяли разписки, сред които вещи му били предоставени и различни храни, лекарства, дрехи, обувки, спално бельо и не му било отказвано получаването на вещи отвън.

В лавката, ползвана от лишените от свобода в Ареста Пловдив, се предлагали разнообразни артикули, включително и храни, напитки, хигиенни материали, перилни и почистващи препарати, като търговският обект „Магазин за лишени от свобода“ бил такъв към ДП ФЗД – ТП Пловдив, а договорите с доставчици се сключвали с Изпълнителния директор на ДП „Фонд затворно дело“ след провеждането на процедура по обществена поръчка и се свеждали за изпълнение до всяко териториално поделение. Продажните цени се сформирали на база доставна цена на артикула с ДДС + 7% надценка /определена с решение на Управителния съвет на ДП ФЗД/, която се начислява автоматично при заприхождаване на стоката в използвания програмен продукт. За периода на престоя на ищеца в Ареста Пловдив цените на хранителни продукти, сапун, тоалетна хартия, предлагани в лавката, ползвана от задържаните в Ареста Пловдив лица, били изцяло съизмерими с тези в търговската мрежа, като се предлагали различни артикули от съответния вид на различни цени според вида им и производителя им.

Разпечатката съдържа 28 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b66b6e7-26ba-447f-9e9a-20f01a7421ca