Решение № 140 от 25.05.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Б. , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАЯ Н. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20212120201620 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на С. Я. Ж. с ЕГН ********** от гр.Б. ул.“Ц. С.“ №80 и съдебен адрес в гр.Б., ул.“О.“ №... чрез адв.А.А. АК-Б. срещу наказателно постановление №20-0769-005409 от 27.01.2021г издадено от началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ и на основание чл.638 ал.5 от КЗ е наложено наказание глоба в размер от 800 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради незаконосъобразност. Сочи се, че повторността на извършеното нарушение е можело да бъде констатирана още със съставянето на акта, а не едва в НП, което довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Моли за отмяна. Претендират се разноски.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в открито съдебно заседание.

За него се явява упълномощен адвокат.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не процесуален представител. изпраща

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 5 и 6 от делото), от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт пред материално и териториално компетентен съд. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и е процесуално допустима.

Съдът след като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков 1

№976554 (лист 7 от делото) за допуснато нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.

Същият е издаден за това, че на 06.12.2020г, около 13,00 часа, в град Б., по надлез „И. В.“ в посока бул.“М. Л.“ водачът на лек автомобил марка Опел модел Астра с рег.№ ... собственост на Н. Я. А. с ЕГН ..., което е било регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение е управлявал без да е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ за 2020г към момента на проверката.

Видно от показанията на актосъставителя мл.автоконтрольор А.Г. при проверката водачът на проверяваното МПС, който не е бил собственик на автомобила и не представил застраховка ГО. Правната квалификация на нарушението е по чл.638 ал.3 от КЗ. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта, както и от нарушителя без възражение.

Към датата на извършване на нарушението-06.12.2020г за МПС Опел модел Астра с рег. № ... регистрирано като собственост на Н. Я. А. с ЕГН ... не е била налице действаща застраховка „ГО“, видно от представената полица (лист 9 от делото).

В срока на чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Като взел предвид акта и събраните в по-късен момент писмени доказателства (електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г и №0015399 на лист 10 от делото) получен от жалбоподателя на 31.05.2020г лично, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в чиято обстоятелствена част отбелязал, че нарушението е извършено в повторност за същото по вид нарушение в едногодишния срок. Правната квалификация на нарушението отново била по чл.638 ал.3 КЗ , но основанието за определяне на размера на глобата била определена по реда на чл.638 ал.5 от КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства.

С оглед установеното се налагат следните правни изводи:

На първо място „повторността“ не определя осъществен ли е съставът на нарушението, което в случая е безспорно установено. Дали едно деяние е повторно или не, е релевантно обстоятелство единствено при определяне размера на административното наказание. За разлика от наказателното право, където е квалифициращ елемент на деянието, в административноказателното право извършването на нарушението в условията на "повторност" касае само определяне размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН , поради което и не е необходимо това обстоятелство да е посочено в АУАН по смисъла на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Задължителни реквизити на акта са единствено елементите от обективна страна на деянието - дата и място на нарушението, описанието на начина на извършване и обстоятелствата, при които е извършено, и елементите от субективна страна - вина при деяния, извършени от физически л и ц а . Трябва да се пос очат също и законните разпоредби, които са нарушени. Доколкото се приема, че АУАН има „обвинителна функция“, тя съществува за да гарантира правото на защита на нарушителя, вкл. да се запознае с това какво е извършил и за какво може да санкциониран. Актът представлява едно уведомление на администрацията до нарушителя, че срещу 2 него започва производство, което би могло да завърши с налагане санкция. Към този начален момент на производството обаче невинаги може да се очаква, а и невинаги е възможно, актосъставителят да е събрал пълния обем от доказателствени източници, необходими за формиране на категорични и безпротиворечиви изводи по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 102 НПК. Нерядко голяма част от доказателствата се събират служебно от наказващия орган, по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, след узнаване факта на съставения акт и фактическите и правни рамки на „административното обвинение". Едва с наказателното постановление може да се приеме, че контролния АНО повдига обвинение (защото именно тогава той приема окончателно, че са събрани достатъчно доказателства за това, че е извършено деяние и е извършено от това лице) и налага наказание, а правото на защита се разгръща в пълен обем с правото на достъп до съд. Вярно е, че санкционирането на нарушителя по непредявено с АУАН нарушение е абсолютно основание за отмяна на НП, но такава хипотеза би била налице с а м о тогава, когато описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено в АУАН, коренно се различава от съставомерните факти и правната им квалфикация, отразени в НП. В конкретния случай, към вече описаните в АУАН факти, в НП е добавен и нов такъв - че жалбоподателят Ж. е бил вече наказван за нарушение по чл.638 ал.1,т.1 КЗ с ЕФ серия Г и №0015399 н а ОД МВР Б., което сочи на „повторност“. В Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк.д.№7/2010г. изрично е прието, че неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. След като към момента на констатирането на нарушението, АУАН е съставен при стриктно спазване на процесуалните правила и впоследствие, при упражняване правомощията на наказващия орган по чл. 52 ЗАНН, е установил наличие на друг влязъл в сила Е Ф за същото нарушение, АНО може да преквалифицира нарушението от основен състав на нарушение в квалифициран състав на нарушение.

От друга страна място, дори да се приеме тезата,че липсата на посочване на повторността в АУАН представлява известна нередовност, то тя не е от естество съществено да накърни правото на защита на нарушителя в производството, защото след издаване на окончателния санкционен акт той подлежи на оспорване по съдебен ред, където страните имат равни и гарантирани възможности за запознаване с всички материали по преписката. Разглеждането на делото по същество означава, че с ъ д ъ т ще осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи. В този смисъл пред съда жалбоподателят ще може да се защити в пълна степен като ангажира доказателства и изложи аргументи, които оборват извода за наличието на повторност или за знание от негова страна, че вече е бил наказван. Няма пречка, когато отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на нарушение (например за повторност), а от доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие не се установяват признаците на квалифициращото обстоятелство, съдът да измени постановлението, като преквалифицира деянието от квалифициран в основен или привилегирован състав на същия вид нарушение. В конкретния случай съдът счита,че правото на защита на санкционираното лице не е нарушено, тъй като самото то е наясно кой е 3 предходният ЕФ, издадено от същия административнонаказващ орган. Да се приеме тезата на жалбоподателя , че НП следва да се отмени изцяло независимо, че по безспорен начин е установено нарушение на КЗ, само защото в АУАН не е посочен факт, добре известен на жалбоподателя - че вече е наказван за същото нарушение, ще противоречи на целите на административното наказание, определени в чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, както и изискването на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието да се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и имотното състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на съответния вид административни нарушения (виж Р. № 7511 на АССГ по дело № 10215 по описа за 2017 година; Р. № 7507 по а.д. № 10388 по описа за 2017 година; Дело № 12402 по описа за 2016 година, дело № ...17 по описа за 2017 година; дело № 7963 по описа за 2017 година; дело № 7813 по описа за 2017 година, Р № 811/ 26.04.2018г., гр по КНАХД № № 499 по описа за 2018г. на Адм съд-гр. Б.).

Ето защо според настоящият състав не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото по-горе нарушение, не са допуснати такива съществени процесуални нарушения, които да водят до порочност на административнонаказателното производство против Ж..

По същество съдът счита, че нарушението и неговият автор са безспорно доказани. Видно от приложеното на лист 9 от делото копие на застрахователна полица, договорът за застраховка “Гражданска отговорност” за л.а. марка Опел модел Астра с рег.№... , собственост на Н. Я. А. с ЕГН ... е с начална дата 07.12.2020г. В случая Ж. в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия Г и №0015399 (влязъл в сила видно от лист 15 от делото) е извършил ново нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, а съгласно т.51 от ДР на КЗ "повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

С КЗ, обнародван в ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. и доп., бр. 95 от 29.11.2016 г., е отменен стария КЗ, въз основа на който е определена санкцията на Ф.. В чл. 638, ал.3 и ал.5 от новия КЗ е предвидено, че л ице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв., а повторно такова нарушение са наказва с глоба от 800лв.

Не е налице чл.28 от ЗАНН, защото с липсата на застраховка „Гражданска отговорност” се препятства възможността на увредения, спрямо 4 който водачът на МПС е отговорен, да получи обезщетение за причичените му вреди от застрахователя т.е. затруднява се в значителна степен репарирането на вреди в резултат на ПТП.

С оглед изложеното и направеното искане от представителя на административнонаказващия орган ОДМВР-Б., жалбоподелят дължи на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ЮК възнаграждение в размера на 80 лева.