Решение № 222 от 06.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Варна, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100502237 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4646/13.07.2023г. по регистратурата на РСПровадия подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу Решение № 161/26.06.2023г. постановено по гр.д. № 1488/2022г. по описа на РС-Провадия, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 250/28.09.2023г., с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството към МРРБ, че Р. М. Ю., ЕГН **********, С. Л. Ю., ЕГН ********** и Р. Р. Х., ЕГН ********** са собственици на УПИ № VI, кв. 10 по плана на с. Дебелец, Община Дългопол, Област Варна с площ 3940,00 кв.м. при граници: улица и УПИ V, при следните квоти: ½ ид.ч. за Р. М. Ю. и С. Л. Ю. в режим на СИО на основание давностно владение за периода от 1980г. до 2011г. и ½ ид.част за Р. Р. Х. на основание давностно владение за периода от 2011г. до момента, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и е ОСЪДИЛ жалбоподателя да заплати на Р. М. Ю., С. Л.

Ю. и Р. Р. Х. сумата от 1250 лева – съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивникът

- Държавата, чрез процесуалния си представител оспорва постановеното решение считайки го за недопустимо, а в евентуалност – за неправилно.

Излага, че Държавата не е материално-легитимирана да отговаря по предявения иск, поради това че в съставения АДС № 68/20.03.1980г. за процесния имот изрично е посочено, че 1 същият е предоставен за оперативно управление на организация „Млечна промишленостВарна“ с наименование към 1991г. ДФ „Виталакт“, която с разпореждане № 29/29.10.1991г. на МС на Р.България е преобразувана в ЕООД „Виталакт“ с държавно участие. През 1996г. е преобразувано във „Виталакт“ ЕАД и същото на основание чл.17а от ЗППДОП се явява собственик на държавното имущество, което му е предоставено за стопанисване, т.е на процесния имот. На това основание счита предявеният иск за недопустим, а постановеното по него съдебно решение – за недопустимо и подлежащо на обезсилване.

В условията на евентуалност счита решението за неправилно поради това, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че са владяли имота трайно явно и несъмнено в законоустановения срок. Претендира се и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемите страни – Р. М. Ю., С. Л. Ю. и Р. Р. Х., чрез процесуалния им представител.

Намират жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Считат, че безспорно е установено, че първоначално бащата на Р. Ю., а след това той, съпругата му С. и дъщеря му Р. са владяли имота, произвеждали са зеленчуци и са поставяли пчелни кошери.

Оспорват възраженията на въззивника за недопустимост на производството поради това, че имотът не е държавна собственост, тъй като е предаден за оперативно управление и на това основание включен в имуществото на Млечна промишленост-Варна по реда на чл.17а от ЗППДОП /отм./. Оспорват имотът да е бил деактуван като държавна собственост както и да е бил записан счетоводно в актива на посоченото дружество. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. Процесуалният представител на въззивника поддържа искането за обезсилване на обжалваното съдебното решение, а в евентуалност за отмяна на същото и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено заплатеното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Р. М. Ю., С. Л. Ю. и Р. Р. Х. против Държавата субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот – дворно място, представляващ УПИ VI в кв.10 по плана на с.Дебелец, Община Дългопол с площ от 3940 кв.м., при граници: УПИ V и улица по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност както следва: за ½ ид.ч. за Р. М. Ю. и С. Л. Ю. в режим на СИО в периода от 1980г. до настоящия момент и ½ ид.част за Р. Р. Х. на основание давностно владение за периода от 2011г. до датата на предявяване на иска в съда.

2

Твърдят, че ползват имота, като са го оградили и почистили, предната му част използват за паркинг, в останалата част разполагат различни материали, а ищцата Р. се занимава и с пчеларство.

Излагат, че правният им интерес произтича от факта, че за процесния имот е издаден акт за държавна собственост № 68/20.03.1980г. и до настоящия момент не е деактуван.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството. Заявява становище за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес. Не оспорва, че за процесния имот - дворно място с площ от 4030 кв.м., представляващо УПИ VI, в кв.10 на с.Дебелец, при граници: улица и УПИ V е бил съставен АДС № 68/20.03.1980г., но посочва, че още при съставянето му в графа 21 е посочено, че имотът се предоставя за оперативно управление на „Млечна промишленост-Варна“ съгласно заповед № 334/18.03.1980г. на председателя на ИК на ОНС-Варна. Излага, че съгласно Пътеводител на Държавния архивВарна /1944г. до 1995г./, стопанско предприятие „Сердика“- Млекопреработване Варна е създадено на 01.04.1946г. като „Млекоснабдителна централа“-Варна ООД и са последвали промени в наименованието му съответно Комбинат „Млечна промишленост“-Варна /1974г.1986г./; предприятие „Млечна промишленост“-Варна /1988г.-1990г./ и ДФ „Виталакт“-Варна /1991г.-/. Излага, че с разпореждане на МС № 29/29.10.1991г. ДФ „Виталакт“-Варна е преобразувана в еднолично дружество с държавно участие. Съгласно приложение № 34 към цитираното разпореждане на МС и на основание чл.1, ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавна имущество се образува еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Виталакт“ и с предмет на дейност изкупуване, преработване на мляко, производство на млечни продукти и търговска дейност в страната и в чужбина. Посочено е, че дружеството поема всички активи и пасиви на ДФ „ВиталактВарна“.

С решение по фирм.дело № 1968/1996г. на ВОС от 10.05.1996г. въз основа на заповед № ЕАД-91/28.02.1996г. на министъра на МЗХП е вписано преустройство на „Виталакт“ ЕООД във „Виталакт“ ЕАД.

Посочва, че понастоящем съгласно чл.17а от ЗППДОП /отм./, при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, което им е било предоставено за стопанисване или управление с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества. Посочва, че понастоящем титуляр на правото на собственост е „Виталакт“ ЕООД, а не Държавата, поради което не е налице правен интерес от водене на исковете за собственост срещи нея.

В условията на евентуалност оспорва твърденията на ищците, че са собственици на процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност предвид действащият от 1996г. мораториум за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост действащ до 31.12.2022г. Моли, при извод за допустимост на исковете спрямо държавата, те да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеният АДС № 68/20.03.1980г. е актуван като държавна собственост парцел VI в кв.10 по Регулационния план на с.Дебелец с площ от 4030 кв.м., при съседи улица и УПИ V. В графа 21 е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на „Млечна промишленост-Варна“ съгласно заповед № 334/18.03.1980г. на председателя на ИК на ОНС-Варна. Представена е и цитираната заповед № 334/18.03.1980г.

Видно от Приложение № 34 към Разпореждане № 29 на МС от 29.10.1991г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е образувано 3

„Виталакт“ ЕООД, което поема всички активи и пасиви на държавната фирма „Виталакт“Варна.

С определение № 4620/08.12.2023г. постановено по в.гр.д. № 2237/2023г. по описа на ВОС настоящият съдебен състав е оставил без движение исковата молба и е дал указания до ищците за уточняване на правния им интерес от предявените искове за собственост срещу Държавата при наличие на възражения и представени доказателства за правоприемство на процесния имот от Държавата по реда на чл.17а от ЗППДОП /отм./ в ползва на друг правен субект – търговско дружество, като е указал също, че правният интерес на ищците предполага спорът да бъде разрешен с легитимиращият се настоящ собственик на имота.

В изпълнение на указанията ищците са депозирали уточняваща молба вх.№ 168/03.01.2024г., в която чрез процесуалния си представител са заявили, че поддържат, че за тях е налице правен интерес от провеждане на установителните искове срещу Държавата поради това, че същата се легитимира като собственик с АДС № 68/1980г., както и поради това, че не е завършен фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП /отм./ за придобиване на имота от „Млечна промишленост-Варна“.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки заявените от страните становища по предявените искове и след запознаване с материалите по делото намира, че за ищците Р. М.

Ю., С. Л. Ю. и Р. Р. Х. не е налице правен интерес от предявените срещу Държавата положителни установителени искове за собственост по отношение на имота - УПИ № VI, кв.

10 по плана на с. Дебелец, Община Дългопол, Област Варна с площ 3940,00 кв.м.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК независимо от негови вид – положителен /установяващ правата на ищеца/ или отрицателен /отричащ правата на ответника/. За наличието му съдът следи служебно по всяко време на висящността на производството и за него се преценява конкретно въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения.

Поначало правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ответникът оспорва или смущава правото на собственост на ищеца не само с фактически, но и с правни действия.

В случая твърденията на ищците, с които обосновават правния си интерес от предявяване на положителните установителни искове за собственост срещу Държавата се свеждат до това, че за процесния имот УПИ VI в кв.10 по плана на Дебелец, община Дългопол с площ от 3940 кв.м. през 1980г. е съставен акт за държавна собственост /АДС/ № 68/20.03.1980г. Липсват твърдения собствеността и/или фактическото ползване на имота от ищците в периода на твърдяното от тях давностно владение /от 1980г. до предявяване на иска в съда/ да се оспорва, затруднява или смущава от Държавата чрез фактически или правни /разпоредителни/ действия. Напротив, видно от изложеното в писмения отговор на ответника - Държавата и във всички становища изразявани в хода на цялото производство през първа и въззивна инстанция, същият признава, че не е собственик на имота, тъй като собствеността е преминала към правоприемника „Виталакт“ ООД по реда на преобразуване на държавното имущество в собственост на дружество с държавно участие, които са самостоятелни правни субекти и титуляри на собственост. Tвърдяното от ответника транслиране на собствеността по реда на чл.17а от ЗППДОП /отм./ се установява и от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства.