Решение № 1099 от 28.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е

Номер ІІІ – 226 28.07.2020 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски

Окръжен съд Трети състав

На четиринайсти юли година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен

Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена

Лазарова

2. Йорданка Майска-Иванова

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов в.гр.дело номер 629 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ОД на МВР – гр.Бургас, Булстат *********, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, чрез юрисконсулт Ана Димчева против Решение № 231 от 17.01.2020 г., постановено по гр. дело № 8163/2019 г. по описа на БРС, с което ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, е осъдена да заплати на К.А.Д., с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П.“ № **, със съдебен адрес гр. Бургас, ул „Раковски“ № 2- адвокат Станко Кралев, сумата от 1021.95 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 109.82 часа, положен в периода 01.10.2016 год. - 03.09.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.10.2019 год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 298.07 лева. Въззивникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноски от 240 лв., от които 50 лв. държавна такса и 190 лв. възнаграждение за вещо лице.

Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът, който намира същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Жалбоподателят излага подробни съображения за приложимата и действала във времето нормативна уредба, посочвайки, че през процесния период действали Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че за исковия период намирала приложение Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни.

Жалбоподателят излага становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.

Заявява, че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали правилата на действалите към процесния период подзаконови нормативни актове(заповеди и наредби), уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент.

Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.

Навеждат се доводи, че с оглед спецификата на служебните правоотношения, за държавните служители в МВР се предвиждали редица компенсаторни механизми, поради което и последните не били поставени в по- неблагоприятно положение спрямо работниците по трудово правоотношение.

Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на регламентация във въпросните подзаконови нормативни актове, обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата по отношение на държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Счита, че разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение.

Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.

Моли съда за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Излага подробни съображения за приложимата и действала във времето нормативна уредба. Претендира присъждане на разноски.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К.А.Д., с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П.“ № **, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 - адвокат Станко Кралев, с който счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди. Излага съображения. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявените пред Районния съд – Бургас искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред Бургаския районен съд е било образувано по искова молба от К.А.Д., с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П.“ № **, със съдебен адрес гр. Бургас, ул „Раковски“ № 2 - адвокат Станко Кралев против ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46.

Ищецът твърди, че за исковия период 01.10.2016г.

– 30.09.2019г. е заемал длъжност ,,С.п.“ в *-то РУ на МВР- Бургас към ОД на МВР- Бургас и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е извънреден труд в размер на 240 часа. Твърди, че за този отработен извънреден труд не е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1440 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Ответната страна, ОД на МВР – гр.Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че не е основателна. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

В хода на производството, на основание чл.214 от ГПК, исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 15.01.2020г. е прието изменение на иска по размер, чрез намаляването му като за упоменатия период се претендира сумата от 1021.95 лева лв.(вместо първоначално претендираната от 1440 лева), представляваща допълнително възнаграждение за 109.82 часа извънреден труд.

Изложените в исковата молба твърдения, че К.А.Д., за исковия период 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е заемал длъжността и полагал труд като е заемал длъжност ,,С.п.“ в V-то РУ на МВР- Бургас към ОД на МВР- Бургас, и страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 ГПК, съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал 24-часови дежурства по график, като за месец е имал по 7 или 8 24-часови дежурства и така се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Няма спор по делото, че въззивемият има качеството на държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият Д. е полагал 24-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди №

8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.