Определение № 4719 от 29.11.2019, Софийски градски съд

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

София,

29.11.2019 г

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ мл. с-я:

ПАВЕЛ ПАНОВ като разгледа докладваното от мл. съдия П. ПАНОВ внчд

№ 4885 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от М.Т. срещу Определение от 16.08.2019г., постановено по НЧД №13311/2019 по описа на СРС, НО 12 с-в, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Постановление на СРП от 03.07.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП ЗМ 766/2018г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №13474/2018г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.293а от НК.

В жалбата се навежда довод, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, и неправилен.

Излага аргументи за неправилност на издаденото постановление за прекратяване на досъдебното производство. Счита жалбата си за допустима.

Препис от жалбата е изпратен на СРП, като становище в срок не е постъпило.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По подаден от жалбоподателя

Танджер сигнал, титулуван „тъжба“, с постановление от 26.03.2018г. е образувано цитираното по-горе досъдебно производство затова, че след като е налице осъждане да изпълни парично задължение - сумата от 2 800 лв., представляваща неизплатено задължение по получен заем, заедно законната лихва върху тази сума от 24.04.2015 г. до окончателното й плащане, както и сумата в размер на 373,36 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 31.12.2013 г. - 23.04.2015 г. на основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 144 лева заплатена държавна такса и сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение по гр. дело № 22761/15 г. на CPC, I г. о., 26 състав и в продължение на една година от влизането в сила на решението - до 23.01.2017 г. не е изпълнил задължението си към кредитора М.Р.Т., ЕГН ********** въпреки наличие на парични средства или имущество за това - престъпление по чл. 293а от НК. По досъдебното производство не е привлечен обвиняем. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.07.2019г. на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК същото е прекратено.

Срещу това постановление е подадена жалба от М.Т., която с атакуваното определение е оставена без разглеждане с мотив, че лицето няма качеството на пострадал, доколкото престъплението по чл.293а от НК има за обект правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт, както и обстоятелството, че престъплението е на формално извършване.

Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седмодневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на самостоятелно обжалване и протестиране. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:

Неправилно

Софийски районен съд приема, че жалбоподателят не се явява пострадал по смисъла на закона, доколкото е повдигнато обвинение за престъпление по чл.293а от НК.

Съгласно чл.74 ал.1 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Следва да се посочи, че законодателят не е предвидил вредите, които е претърпяло едно лице, за да придобие качеството на пострадал, да са единствено и само съставомерни вреди и съответно престъплението, за което е повдигнато обвинение да е резултатно, а не на формално извършване. Поради това настоящият въззивен състав приема, че фигурата на пострадал може да възникне и при извършено престъпление против правосъдието. Това е така, доколкото въззивният съд приема, че чл.74 ал.1 от НПК не следва да се тълкува стеснително и съответно вредите да се свеждат до описаните в съставите единствено на резултатните престъпления, от които вредата е елемент от обективната съставомерност. Макар и преобладаващата практика в миналото да е била имено в обратния смисъл, същата вече трудно може да бъде споделена, съответно приложена и в настоящия казус.

В Решение № 131 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 120/2014 г., III н. о., НК е прието, че за качеството на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал. 1 от НПК, не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, въобще, без да се придават други законови критерии.

Без значение е кой е родовият обект на престъпленията в дадена глава от наказателния кодекс.

Вярно е, че в случая родов обект на посегателство са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на съдебната система, а непосредствен обект са отношенията, свързани със зачитане на задължителната сила на окончателните съдебни актове и тяхното изпълнение. Този обект на защита обаче не предопределя извода, че пострадал от престъплението по чл.293а от НК не може да бъде конкретно физическо лице. В случая неплащането на присъдена с влязъл сила съдебен акт парична сума безспорно е в състояние да накърни субективни права и интереси на кредитора, който се ползва от благоприятните правни последици на осъдително съдебно решение в негова полза. Вярно е, че престъплението е формално, но чл.74 от НПК не изисква претърпените вреди да са съставомерни, съответно престъплението да е резултатно.

В случая се касае за неизпълнение на вземане, което е изискуемо и ликвидно по смисъла на гражданското право, като спорът е решен със сила на пресъдено нещо.

Законодателят е въздигнал в престъпление неплащането в определен срок на парично задължение, което деецът има възможност да погаси и е осъден с влязъл в сила съдебен акт да го стори. Безспорно по този начин се брани задължителната сила на съдебните актове, съответно се създава още една гаранция за правилното функциониране на съдебната система и зачитане на решенията на съда, но не може да се пренебрегне и обстоятелството, че неизпълнението на съдебното решение уврежда и нарушава права на кредитора, което от своя страна представлява и вреда. По своето естество вредата представлява неблагоприятно въздействие върху правната сфера на едно лице, в случая това е имуществената сфера на кредитора. Вярно е също, че тази вреда се съизмерва с предвидената законна лихва за забава. Не е без значение и обстоятелството, че тази мораторна лихва не представлява деликт, а особен източник на облигационно отношение, който е различен и от договорните.

Необходимо е обаче да се уточни, че за целите на наказателното процесуално право и в частност за да възникне фигурата на пострадал, е необходимо вредата да е вследствие на деянието, което с оглед конкретната диспозиция на наказателноправната норма представлява и престъпление. В случая този критерий е изпълнен, доколкото самото неплащане на установено със съдебен акт парично задължение е неблагоприятно въздействие върху имуществената правна сфера на кредитора. В този смисъл е налице и вреда, която се явява пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние – неплащането на парична сума на кредитора при наличие на осъдително и влязло в сила съдебно решение.

Без значение е и обстоятелството, че тази вреда е призната в самото съдебно решение и за паричните средства, които биха я обезщетили съществува изпълнителен титул – ответникът по гражданското дело е осъден да заплати законната лихва върху присъдената главница до датата на плащането ѝ. В случая обаче релевантно за възникването на фигурата на пострадал е обстоятелството, че вреда настъпва, като законодателят в чл.74 ал.1 от НПК не поставя условието да не е налице обезвреда или да липсва съдебен или приравнен нему акт, който да прави обезщетението за вредата ликвидно и изискуемо, съответно да дава възможност за погасяването на задължението, което е възникнало, по принудителен ред. Това би имало отношение само и единствено към допустимостта, съответно основателността на гражданския иск в наказателния процес и съответно за правата на пострадалия по чл.84 и сл. от НПК.

В този смисъл са налице предпоставките на чл.74 от НПК М.Т. да е претърпял имуществени вреди от престъплението, поради което същият се явява пострадал и за него възникват правата, посочени в чл.75 ал.1 от НПК, включително и правото да обжалва прекратяването на досъдебното производство.

Поради тези съображения настоящият състав приема, че СРС неправилно е оставил жалбата без разглеждане.

Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на СРС за произнасяне по същество.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение от

16.08.2019г., постановено по НЧД №13311/2019 по описа на СРС, НО 12 с-в, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Постановление на СРП от 03.07.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП ЗМ 766/2018г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №13474/2018г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.293а от НК.

ВРЪЩА делото на

Софийски районен съд за произнасяне по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.