Акт от 10.02.2011, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 846/2010
- Подписан
- 10.02.2011
Цитирани разпоредби
Решение № 80
Номер
80
Година
18.04.2013 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
03.19
Година
2013
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Тонка Гогова Балтова
Секретар:
Красимира Х Боюклиева
Прокурор: като разгледа докладваното от
Тонка Гогова Балтова
Гражданско I инстанция дело номер
20125100100336 по описа за
2012 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК с цена 7400000 евро.
Ищецът твърди, че на 25.06.2012 г. по ч. гр. д. № 1368/2012 г. по описа на К.йски районен съд, на основание чл. 418 във вр. с чл. 417 от ГПК бил издаден в негова полза изпълнителен лист, по силата на който ответникът „О.” бил осъден да му заплати сумата в размер на 7400000 евро, от които 5856440.82 евро главница, 299755.14 евро просрочена договорна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 09.05.2012 г., 1241908.17 евро просрочена наказателна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 25.06.2012 г., разноски в размер на 1895.87 евро, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.06.2012 г. до окончателното им изплащане, държавна такса в размер на 289462.84 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 145181.42 лв. На основание издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 9/2012 г. на ЧСИ № 812 при КЧСИ. На 30.07.2012 г. ищецът получил съобщение от К.йски районен съд във връзка с постъпило възражение от длъжника, с указание да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Ищецът твърди, че между него като кредитор и длъжникът „О.” бил сключен Договор за банков кредит от 16.03.2011 г., заедно с Анекс № 1/12.04.2012 г. към нег¯, с който Банката предоставила на длъжника банков кредит в размер на 30000000 евро, предназначен за обезпечаване на плащания по предоставени от Банката на длъжника кредитни улеснения (банкови кредити, овърдрафти, банкови гаранции и акредитиви). С писмо изх. № 11-4390/09.04.2012 г., ищецът уведомил ответника за извършено усвояване на суми по кредита в размер на 28193874.58 евро, което било връчено на длъжника с вх. № 561/09.04.2012 г. Съгласно Раздел VIII, т. 16 от Договора за кредит, в срок от 30 дни от датата на усвояване, длъжникът следвало да погаси ползваната част от кредита. Въпреки поетите с договора задължения, длъжникът не обслужвал кредита и не извършвал плащания за погасяването на дълга в определения за това срок. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, ищецът поискал частично осъждане на ответника за сумата 7400000 евро, от които 5856440.82 евро главница, 299755.14 евро просрочена договорна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 09.05.2012 г., 1241908.17 евро просрочена наказателна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 25.06.2012 г., начислени разноски в размер на 1895.87 евро, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.06.2012 г. до окончателното им изплащане, държавна такса в размер на 289462.84 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 145181.42 лв. Молбата била уважена и длъжникът бил осъден да плати на Банката сумата по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 1368/2012 г. по описа на К.йски районен съд. Ищецът твърди, че задълженията на ответника по договора не били погасени към момента. Искането е, да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „О.” - К. дължи към 25.06.2012 г. на ищеца „П..” сумата 7400000 евро, от която 5856440.82 евро главница, 299755.14 евро просрочена договорна лихва, 1241908.17 евро просрочена наказателна лихва, начислени разноски в размер на 1895.87 евро, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.06.2012 г. до окончателното им изплащане, които суми представлявали част от целия дълг на ответника по Договора, който към 25.06.2012 г. бил в размер на 28188310.88 евро главница, 299755.14 евро просрочена договорна лихва, 1241908.17 евро просрочена наказателна лихва, и начислени разноски в размер на 1895.87 евро, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.06.2012 г. до окончателното им изплащане. Моли, ответника да бъде осъден да заплати на „П..” сума в размер на 289462.84 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 1368/2012 г. по описа на К.йски районен съд и присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 145181.42 лв., както и разноските по настоящето производство- платена държавна такса в размер на 289462.84 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 289912.84 лв. Ищецът сочи доказателства и прави доказателствени искания, поддържа иска в съдебно заседание. В писмена защита излага съображения.
В писмен отговор ответникът оспорва иска по основание и размер като твърди, че ищецът не му е предоставил суми по Договора за банков кредит, респ. не дължи връщане на суми. Счита исковата молба за нередовна, тъй като не съдържала фактическите обстоятелства, на които се основава предявения иск. Ищецът претендирал установяване на част от по- голямо вземане, което не било еднородно, а формирано от няколко различни претенции с различни основания и към исковата молба не била представена справка по чл. 366 ГПК, което било основание за оставянето й без движение. Излага и съображения за неоснователност и недоказаност на иска. Твърди, че претендираното вземане не съществува, тъй като не получил средства по банковия кредит, предмет на процесния договор. Признава, че бил налице валидно сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит. В изпълнение на същия обаче Банката- кредитор не извършила по уговорения между страните ред и начин, предоставяне на средства и поради това, ответникът не дължал връщане на суми на основание Договора за кредит, поради което вземането на банката не съществувало и искът бил неоснователен. Неоснователни били и претенциите по отношение на акцесорните такива- за договорна лихва, наказателна лихва, разноски, законна лихва върху главницата, както и за направените в производството по настоящото дело разноски. Ищецът, недопустимо претендирал съществуването на вземане срещу ответника на законна лихва върху „сумите”, вместо върху размера на „частично заявената главница” от 5856440,82 евро, и производството в тази част било процесуално недопустимо. Недопустими били и претенциите на ищеца за осъждане на ответника да му заплати разноски по ч. гр. д. № 1368/2012 г. по описа на Районен съд- К., включително и за юрисконсултско възнаграждение. Моли да се отхвърли предявения иск. Прави доказателствени искания и претендира разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Между ищеца по иска „П..” гр. С., ЕИК * и ответникът „О.” гр. К., ЕИК *, бил сключен Договор за банков кредит №*/16.03.2011 г., както и Анекс № 1/12.04.2012 г. към него. Съгласно договора, ищецът поел задължение да предостави на ответника банков кредит в размер на 30000000 евро, предназначен за обезпечаване на плащания по предоставени от Банката на длъжника кредитни улеснения (банкови кредити, овърдрафти, банкови гаранции и акредитиви). Съгласно Раздел VIII, т. 16 от Договора за кредит, в срок от 30 дни от датата на усвояване, длъжникът следвало да погаси ползваната част от кредита. С писмо изх. № 11-4390/09.04.2012 г., ищецът уведомил ответника за извършено усвояване на суми по кредита в размер на 28193874.58 евро, което било получено от длъжника на същата дата с вх. № 561/09.04.2012 г. Въпреки поетите с договора задължения, ответникът не обслужвал кредита и не извършил плащания за погасяването на дълга в определения за това срок.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, ищецът поискал частично осъждане на ответника за сумата 7400000 евро, от която 5856440.82 евро главница, 299755.14 евро- просрочена договорна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 09.05.2012 г., 1241908.17 евро- просрочена наказателна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 25.06.2012 г., начислени разноски в размер на 1895.87 евро, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.06.2012 г. до окончателното им изплащане, държавна такса в размер на 289462.84 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 145181.42 лв.
С доклада по делото в съдебно заседание, съдът е признал, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1368/2012 г. по описа на РС- К.. На 25.06.2012 г. бил издаден изпълнителен лист, по силата на който ответникът „О.” бил осъден да заплати на заявителя- ищец в настоящото производство, сумата в размер на 7400000 евро, от които 5856440.82 евро главница, 299755.14 евро- просрочена договорна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 09.05.2012 г., 1241908.17 евро- просрочена наказателна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 25.06.2012 г., разноски в размер на 1895.87 евро, ведно със законната лихва върху частично заявената главница, считано от 25.06.2012 г. до окончателното й изплащане, държавна такса в размер на 289462.84 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 145181.42 лв. На основание издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 9/2012 г. на ЧСИ № 812 при КЧСИ. На 30.07.2012 г. ищецът получил съобщение от К.йски районен съд във връзка с постъпило възражение от длъжника, с указание да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
От заключението на вещото лице Г. Д., което е изготвено въз основа на доказателствата по делото и проверените счетоводни книги при ищеца и при ответника, и което не е оспорено от страните и се приема от съда като правилно и обосновано, се установява, че размера на задълженията на „О.” към ищеца към 25.06.2012 г. по Договор за банков (условен) кредит № */16.03.2011 г. е: просрочена главница 28188310.88 евро; просрочена договорна лихва 299755.14 евро; просрочена наказателна лихва 1241908.17 евро; или всичко: 29729974.19 евро; начислени разноски 1895.87 евро- равностойност на 3708.00 лв.; или общ размер на дълга към 25.06.2012 г.- 29731870.06 евро. Вещото лице е установило, че със средствата по процесния договор № */16.03.2011 г., били погасени задълженията на ответника по иска, по договори за кредит и банкови гаранции, както следва: Договор за издаване на банкова гаранция № */22.01.2010 г.- задължение в размер на 1011977.92 евро в т. ч. главница 1010369.85 евро, договорна лихва 1064.79 евро, наказателна лихва 543.28 евро; Договор за издаване на банкова гаранция № */02.12.2011г., задължение в размер на 439251.21 евро., главница 90937.71 евро, договорна лихва 286608.83 евро, наказателна лихва 61704.67 евро; Договор за банков кредит № */15.08.2011 г., задължение- главница 82020.26 евро; Договор за банков кредит № */16.03.2011 г., задължение- главница 4892922.47 евро и Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № */16.03.2011 г., задължение- главница 21852963.89 евро. По трите договора за кредит общо договорната лихва била 9271.69 евро и общо наказателна лихва- 230.24 евро. Било погасено и задължение в размер на 264059.54 евр¯ в т. ч. главница в размер на 259096.70 евро, договорна лихва в размер на 2809.83 евро и наказателна лихва в размер на 2153.01 евро по договор за банкова гаранция № */05.03.2010 г., който не е приложен към делото. Общият размер на погасените задължения по договорите за кредит и банкови гаранции и формиран дълг към 09.05.2012 г. бил в размер на 28552697.22 евро в т. ч. главница 28188310.88 евро; Договорна лихва 299755.14 евро; Лихва наказателна 64631.20 евро. На 09.05.2012 г. кредита по договор № */16.03.2011 г. бил обявен за предсрочно изискуем, за периода от 09.05.2012 г. до 25.06.2012 г. била начислена наказателна лихва в размер на 1177276.97 евро, която се прибавяла към формираният дълг на 09.05.2012 г. Така, при дълг към 09.05.2012 г. в размер на 28552697.22 евро+ наказателна лихва за периода от 09.05.2012 г. до 25.06.2012 г. в размер на 1177276.97 евро= 29729974.19 евро+ начислени разноски 1895.87 евро= 29731870.06 евро, която сума била общия размер на дълга към 25.06.2012 г. по Договор за банков (условен) кредит № */16.03.2011 г. Вещото лице установява и това, че усвояването на средствата по Договор за условен кредит*/16.03.2011 г. за погасяване на задълженията, било извършено през служебна сметка на Банката по чл. 5 раздел ІV от Договора, а не чрез сметка IBAN: *, движението по която е посочено в констативната част на таблица 1. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че процесният Договор № 65/16.03.2011 г., е договор за условен кредит, тъй като можел да се ползва само при условие, че е налице неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договорите за предоставяне на кредитни улеснения за обезпечаване. С този кредит се предоставяли средства и се погасявали задълженията по други съществуващи договори. Вещото лице е установило, че сумата по кредита, е послужила за погасяване на задължения по договорите, приложени към делото, сключени между ищеца „П..” - гр. С. и ответникът „О.” - гр. К.. Кредитът бил усвоен през служебна сметка на Банката, при което последната от собствените си средства предоставяла средства за погасяване на задълженията по договорите за кредит- директно погасявала тези задължения, като задълженията се кумулирали в Договора за условен кредит № 65/16.03.2011 г. Вещото лице заявява, че счетоводствата в „П..” - гр. С. и в „О.” - К., били водени редовно.