Определение № 404 от 12.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Пазарджик, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Иванина Игн. И. като разгледа докладваното от Иванина Игн. И. Въззивно частно гражданско дело № 20255200500393 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „****“ № * чрез неговия процесуален пълномощник адв. Е.

И. против определение № 411/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5341/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т. Г. Х. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за производството по делото.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и това няма да го затрудни. Съдът не бил съобразил, че освен имущество и доходи, ищецът имал задължения към банки и други кредитни институции, както и е страна по множество дела. Отказът на съда да освободи ищеца от заплащане на държавна такса препятствал достъпа до правосъдие на ищеца поради невъзможността му да я заплати. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което ищецът да бъде освободен от заплащане на пълния размер на държавната такса.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

Съдът, като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира определението за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с иск за нищожност на договор за кредит, предявен от Т. Г. Х. против „Сити Кеш“ ООД.

С определение № 3683/18.12.2024 г., постановено по делото, исковата молба е оставена без движение с указание ищецът да внесе държавна такса в размер на 111,20 лв. и да представи доказателства за заплащането й.

С молба с вх. № 764/10.01.2025 г. ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството. В приложената към молбата декларация молителят е декларирал, че не получава доходи от трудови възнаграждения, а неговата съпруга З.М.Х. получава заплата в размер на 1000 лева. Декларирал е, че семейството му е тричленно - състои се от него, съпругата му и малолетното му дете Т.Т.Х., родено на ***** г. Декларирал е, че притежава лек автомобил марка „*****“, производство **** г. и че притежава апартамент в гр. ****, ул. „****“ № **** кв.м., не притежава акции, облигации, не притежава движими вещи със значителна стойност, не разполага с влогове в банки, няма вземания от трети лица. В декларацията се съдържа отбелязване, че дължи вноски към бързи кредити и банки в ежемесечен размер от 2000 лева, като общият размер на задълженията му към банкови и небанкови институции възлиза на сумата от **** лева.

Районният съд служебно е изискал информация от НАП, НОИ, ОД на МВР-Пазарджик, Сектор “Пътна полиция“ и Агенция по вписванията, за да може да направи преценка на релевантните обстоятелства във връзка със сезиращата молба.

От изготвените справки се установява, че към датата на проверката ищецът работи по трудово правоотношение с основна заплата от 1200 лева.

Видно от справката от ТД на НАП за периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. за цялата предходна година ищецът е реализирал облагаем месечен доход в размер, надхвърлящ минималната работна заплата /с изключение на месец 2 август и месец ноември 2024 г./, през септември и декември 2024 г. доходът му е бил около 2000 лева. Служебните справки също така установяват, че ищецът е собственик на МПС „*****“ от 29.04.2024 г., както и че е собственик на апартамент с площ от 53 кв. м. в град ****, ул. “**** *“ № *, закупен през 2021 г. около месец след като е продал друго свое жилище апартамент в град ****, ул. “****“ № *. Установява се още, че ищецът притежава апартамент в град ****, ул. “*****“ бл. *. Установява се също, че ищецът е собственик на идеални части от поземлени имоти, находящи се в град Д., община Б..

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че с оглед данните за материалното му състояние, молителят би могъл без затруднения да заплати дължимата се държавна такса в общ размер на 111,20 лв.

При тези данни, настоящият състав намира изводите на районния съд за наличие на достатъчно доходи, които позволяват на ищеца да заплати държавната такса в размер на 111,20 лв. без затруднение, за правилни. В частната жалба не са изложени каквито и да било аргументи, опровергаващи извода на районния съд за липса на предпоставки за освобождаване на ищеца от заплащане на този размер на държавната такса. Настоящият състав намира, че дължимата се държавна такса в посочения размер отговаря за възможностите на молителя за заплащането й. Напълно произволно е и твърдението, че съдът възпрепятства достъпа до правосъдие на Х., защото от наличните по делото доказателства се установява от една страна, че неговото семейство реализира месечен доход между 2600 лв. и 3000 лв., а от другата страна се установява, че притежава достатъчно недвижими имоти, които могат да бъдат източник на доход, необходим му да покрива както месечните си задължения и режийни разноски, така и да финансира инициираните от него искови производства пред съд. В случая се касае за заплащане на сума в размер на 111,20 лв., която представлява по-малко от 1/20 ид.ч. от дохода на семейството за 1 месец и се дължи еднократно. Съдът намира за необходимо да отбележи и че не може да се толерира поведението на ищеца, който под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК е декларирал пред съд неверни факти както относно получаването на трудови доходи, така и относно притежаваното недвижимо имущество.

Като е достигнал до подобни изводи и е отказал да освободи ищеца от 3 заплащане на пълния размер на дължимата държавна такса, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 411/05.02.2025 г., постановено по гр.д.

№ 5341/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4