Акт от 10.08.2021, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. Сливен, 10.08.2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при секретаря Галя

Георгиева и прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Жекова адм. дело № 139/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 1 от

Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по искова молба от Г.А.Р. *** срещу

Районна здравноосигурителна каса – Сливен за заплащане на обезщетение в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева неимуществени вреди, претърпени от постановен от ответника незаконосъобразен административен акт.

В исковата молба се твърди, че Р. е заемала д. н. С. „Д., о. и к. на и. на и. м. п., а. и и. о.“ в РЗОК – Сливен до 27.02.2020 г., когато ѝ била връчена заповед за прекратяване на служебното правоотношение № 6, потвърдена с Решение № 249/19.11.2020 г. по адм.д. №

116/2020 г. по описа на Административен съд Сливен. Непосредствено преди прекратяване на служебното правоотношение ръководството на РЗОК – Сливен извършило спрямо нея ред неправомерни действия, целящи уронване на доброто ѝ име.

Така началникът отдел уведомил с докладна записка от 10.02.2020 г. директора на касата, че Р. е отказала да изпълни з. си по изготвяне на справки за отчитане контролната дейност на и. м. и д. помощ за периода м. януари 2020 г. С резолюция ръководителят изискал от Р. обяснения по изложеното в докладната записка, като на 11.02.2020 г. Р. била изслушана и на същата дата депозирала писмени обяснения. В същите посочила, че изискуемата справка е изготвила и предала в изискуемия срок. Със заповед от 17.02.2020 г. Директорът на РЗОК – Сливен на основание чл. 89 ал. 2 т. 1 и т. 5 от ЗДСл наложил на Г.Р. дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 3 от ЗДСл „о. на п. в р. с е. г.“. В акта било посочено, че до 10.02.2020 г. Г.Р. не е изпълнила вмененото с длъжностна характеристика задължение да изготви коректно ежемесечната справка за м. януари 2020 г., задължението си да изпълни резолюция на Директора на РЗОК – Сливен, както и в нарушение на служебното си задължение отказала да изпълни възложеното от началник отдела изготвяне на текущите справки за контролната дейност на сектора за м. януари 2020 г. По подадена срещу тази заповед жалба до Административен съд – Сливен било образувано адм.д. №

97/2020 г., по което съдът отменил като незаконосъобразна атакуваната заповед. Вследствие незаконосъобразната заповед за налагане н дисциплинарно наказание ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди – п.страдания, породени от накърняване на доброто име, чест и достойнство. Много трудно преживяла дисциплинарното производство и самото налагане на наказанието. Била разстроена, обидена, „с.“, притеснена, разочарована. Незаконното дисциплинарно наказание породило з. п., изразяващи се в п. на к. н., г. и с.. Р. започнала да се чувства неудобно в работната си среда, изпаднала в с. и д. с., притеснявала се от околните. Чувствала се п.п., у., изолирала се от приятелския си кръг и ограничила до минимум социалните контакти, започнала да води у. ж., да общува с околните с п. и да ходи с о. на работа. Д. ѝ притеснения се мултиплицирали и от явяването в съдебната зала при оспорване на дисциплинарното наказание, тъй като до този момент никога не била ползвала услугите на съда и не била участвала в съдебни заседания. Този процес за много от хората, външни на съдебната система бил действие с висока степен на вътрешно притеснение. Моли съда да осъди РЗОК – Сливен да заплати на Г.Р. сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за всички неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-09-112/17.02.2020 г. на Директора на касата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските в производството.

В открито съдебно заседание ищцата Г.Р., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. П., който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, с претенция за разноските в съдебното производство. В писмени бележки заявява, че по представената по делото справка за водени от Р. 13 бр. искови производства в Районен съд – Сливен, дванадесет от тях били о., без явяване на страната и извършване на процесуални действия. Показанията на свидетелите на ответника счита, че следва да се подложат на критичен анализ, доколкото свидетелите са сл. в касата и в особени отношения на йерархическа зависимост. Освен това били нелогични и противоречиви и не кореспондирали с останалия доказателствен материал. Заявява доводи за субективизъм в показанията на свид.

Ш. и свид. А., поради влошени с. отношения с Р..

Поддържат се и изложените в исковата молба твърдения, съображения и доводи.

Счита, че в хода на съдебното производство са доказани всички предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт на длъжностно лице, реално претърпяна вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и претърпяната вреда. Моли се съда да осъди РЗОК – Сливен да заплати сума от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-09-112/17.02.2020 г. на Директора на РЗОК – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

В открито съдебно заседание ответната страна Районна здравноосигурителна каса – Сливен се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Хр.Д., която оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

В писмени бележки заявява недоказаност и неоснователност на исковата молба.

Доказано било в хода на производството, че през 2020 г. Р. е посетила само веднъж личния си лекар заради г. п., но няма посещения, свързани с оплакванията от п. к. н., г. и с. както при личния лекар, така и при специалист. Не било доказано и твърдението, че ищцата се е и. от п. си кръг и е водила у. ж..

Поставя под въпрос и обективността на заявеното от свид.

И., доколкото същата също била с наложено дисциплинарно наказание и с прекратено служебно правоотношение. От друга страна свид.

И. била със с. по а. и г. и това не кореспондирало с практиката в областта на п. и п., за да се твърди по категоричен начин, че има отражение в п. с. на ищцата издадената от Директора на РЗОК – Сливен заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Моли съда да отхвърли исковата молба като недоказана и неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение за основателност на иска, но в размер, значително по – малък от претендирания. Заявява в тази връзка, че няма как наложено дисциплинарно наказание да не повлияе по някакъв начин на адресата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-09-112/17.02.2020 г., издадена от

Директора на РЗОК – Сливен на Г.А.Р. било наложено дисциплинарно наказание „о. на п. в р. с е. г.“. Заповедта била обжалвана от Р. и образувано от сезирания Административен съд – Сливен адм.д. № 97/2020 г., приключило с окончателно Решение № 141/20.07.2020 г. с отмяна на атакувания административен акт.

По делото, по искане от ищцовата страна е разпитана като свидетел Д. И., б. сл. на РЗОК-Сливен и к. на ищцата Р., която заявява за последната, че е лъчезарен и енергичен човек, добър специалист с наложено необосновано и неотговарящо на действителността дисциплинарно наказание; когато се случили събитията, Р. станала много т., п. и с. ѝ се задълбочавала; като л., И. забелязвала промени в п. ѝ; Р. се оплаквала от б., както и че д. б. понякога се превръщала във ф. – често г., което било съвсем естествено – това били с. на м., възникващи под влияние на отрицателни вълнения, с увеличаване на н. и а. в м., което постепенно е прогресирало и хронифицирало; Р. се о. от хората, не искала да и. н., считала, че хората, с които работи я гледат с п., тъй като а. ѝ се унищожил; И. я съветвала да се обърне към специалист, тъй като Р. се с. да и. н., затова не се явила и на делото; била с.. Свид. И. счита, че действията на администрацията спрямо нея самата и спрямо Р. са абсолютно целенасочени и това се доказало, като щатът се възстановявал – едната длъжност била възстановена, вероятно и с другата щяло да се случи това; още с получаването на заповедта за наказание, Р. изпаднала в т. състояние.

Като свидетели по делото по искане на ответната страна са разпитани Д. Ш. и В. А. - д. с. на РЗОК – Сливен. Свид.

Ш. заявява, че работи като д. с най – преки контакти със служителите; с Р. имала проблеми от самото начало, последната не се съобразявала с вътрешните правила и документооборота, отношението ѝ било н., не проявявала ж. да п. на к. си; в касата малко хора били запознати с дисциплинарното наказание на Р.; лични и влошени отношения между двете нямало. Свид. А. заявява, че при старото щатно разписание е била п. п. на Р.; последната се отнасяла добре, ако с нещо можеш да помогнеш, а ако отстояваш правилата на работа, правела всичко възможно да забави нещата, докато излезеш от сроковете; А. стигала дотам, че записвала дати на предаване на доклади по протоколи, тъй като носела отговорност ако не спази сроковете; Р. търсела и.; към края на м. февруари 2019 г. А. не знаела, че на Р. е наложено дисциплинарно наказание, доколкото имала ограничен достъп до документацията в системата на касата и за освобождаването разбрала в момента, в който ищцата започнала да освобождава кабинета си; промени в поведението на последната нямало.

Видно от справка от Окръжен съд – Сливен, лицето Г.А.Р. към момента няма заведени, висящи или приключили граждански и търговски дела.

Според Справка изх. № РД-10-1714/25.06.2021 г. на Районен съд – Сливен, за периода от 01.01.2007 г. до 21.06.2021 г. по молба на Г.А.Р. са образуване 13 бр. дела, от които 11 са по искания за т. от д. в. за разпореждане с имущество на д., 1 бр. е за приемане на н. по опис и 1 бр. е по чл. 237 от ГПК (стар).

Към доказателствата по делото е приобщена представена от ответната страна справка от информационната система на НЗОК – „Прегледи на пациент“, в която са вписани извършените на Г.Р. медицински прегледи от 09.07.2008 г. до 20.08.2020 г. От същата се установява, че към процесния период, за който се твърдят з. п. – м. февруари 2020 г. на Р. не са издавани амбулаторни листове, т.е. не са документирани медицински прегледи. Единственият такъв, извършен през 2020 г. е документиран с издаден на 20.08.2020 г. амбулаторен лист от личен лекар с посочена диагноза на ОПЛ – К29.9 („Други г.“ – код по МКБ-10).

Видно от приложеното адм. д. № 97/2020 г. по описа на

Административен съд – Сливен, същото е приключило с окончателно Решение № 141/20.07.2020 г., с което е отменена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-09-112/17.02.2020 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен, с която по отношение на Г.А.Р. е наложено наказание „о. на п. в р. с е. г.“.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства. С оглед така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи от правно естество:

Исковата претенция се явява депозирана при наличие на активна процесуална легитимация и срещу надлежен ответник. Искът е предявен и преди изтичане на 5 - годишния давностен срок от периода, в който се сочат настъпили за ищеца неимуществени вреди, обезщетяване на които се иска. Разгледана по същество, исковата претенция се преценява от настоящия съдебен състав като частично основателна, при следните съображения: