Решение № 452 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330115162 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, срещу С. К. Х., ЕГН ********** и Ш. К. Я., ЕГН **********, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците, в качеството му на наследник на К. А. Х., дължи на ищеца сумата от 467,50 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода 03.06.2019 г. до 21.03.2024 г., за обект, находящ се в ******, както и сумата от 77,96 лв. - мораторна лихва върху главницата, за периода 30.09.2021 г. – 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/07.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответниците С. К. Х. и Ш. К. Я. и третото лице В. К. Х. в качеството си на наследници на К. А. Х. имат задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на 1 питейна вода в общ размер на 1402,49 лв., за периода 03.06.2019 г. до 21.03.2024 г., за обект, находящ се в ****** и мораторна лихва в размер на 233,90 лв., за периода 30.09.2021 г. – 29.02.2024 г. Всеки от тримата дължал по 1/3 от общото вземане или по 467,50 лв. – главница за периода 03.06.2019 г. до 21.03.2024 г. и по 77,96 лв. – мораторна лихва за периода 30.09.2021 г. – 29.02.2024 г. Твърди се, че ответниците С. К. Х. и Ш. К. Я. са потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като ползватели на съсобствения им водоснабден имот, находящ се в ******. В тази връзка ответниците фигурирали в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб. № **********, а отношенията между дружеството и неговите клиенти се уреждали от публично известни Общи условия. Наследодателят на ответниците бил собственик на водоснабдения имот, поради което на основание ОУ ВиК операторът бил променил по служебен път партидата на длъжниците по настоящото производство. В случая отчетът в процесния обект се извършвал при условията на липсващо измервателно устройство /водомер/, съгласно чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищеца, поради което се начислявали по 5 куб.м за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислявано било количество за двама обитатели - 10 куб.м.

Вписаният водомерен номер ****** в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответниците, той не бил обвързан с фабричен номер. Твърди се, че ответниците, в качеството си на наследници на К. А. Х., носят отговорност за изпълнение на задълженията за заплащане на потребените в имота услуги, които не били заплатени, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Била издадена заповед за изпълнение за процесните суми срещу ответниците, която им била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца му било указано да предяви иск за вземането си срещу посочените длъжници.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Ш. Я., чрез назначения му особен представител адв. Е. С., в който са изложени съображения за нередовност на исковата молба, тъй като липсвали доказателства К. А. Х. да е бил собственик на имота, за който е начислено потреблението, не били посочени периодите и количеството на потребление на вода в имота приживе на покойния К. Х. и след смъртта му, както и не било 2 конкретизирано всеки ответник в какво качество бил пасивно легитимиран по спора, нито кой е ползвател на имотите след смъртта на наследодателя на страните. По същество посочва, че при изготвяне на карнетите не били спазени изискванията на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условия и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги за потребителите от ВиК Пловдив, поради което се иска да не бъдат приемани като доказателства по делото приложените с исковата молба копия от карнети.

Сочи, че съгласно изискванията на Наредбата и Общите условия при невъзможност на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора, за това се съставял протокол, който се подписвал от него и от поне един свидетел, с отбелязани на протокола трите имена, ЕГН и адрес. По същия начин се оформял отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора - съставял се протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, с отбелязван на трите имена, ЕГН и адресите на свидетеля.

Такива отбелязвания в карнетите нямало. Заявява, че оспорва представените копия на карнети и моли да бъде открито производство по оспорването им.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата С. Х., чрез назначения й особен представител адв. Е. Х..

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния представител юрк. Х., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.

В открито съдебно заседание ответниците, чрез назначените им особени представители, излагат съображения за неоснователност на предявените искове и молят за отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По неоснователността на възражението на ответника Ш. Я., чрез назначения му особен представител адв. Е. С., за нередовност на исковата молба съдът се произнесъл в определението по чл. 140 от ГПК за насрочване на делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря мотивите си в 3 настоящото решение.

По допустимостта на предявените искове :

Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГП. Видно от приложеното ч.гр.д. № ******/2024 г. по описа на Районен- съд Пловдив, V гр.с., за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед № ******/07.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците Ш. Я. и С. Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по настоящото дело. Затова предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл.

154, ал. 1 от ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответниците по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през процесния период от време; че ответниците са потребители (собственици или ползватели) на услугите, предоставяни за имот, находящ се в ******, през исковия период; че ищецът е бил изправна страна по договора и през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода до горепосочения обект; липсата на водомер в процесния водоснабден обект; твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка доставени количества вода, както и начислените за това суми; размера на претендираните вземания.

За уважаване на акцесорния иск за мораторно обезщетение в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответниците, както и размера на дължимата мораторна лихва за посочения в 4 исковата молба период.

Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответниците имат качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Легално определение за понятието „потребител“ е дадено и в пар. 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ, където е посочено, че потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Следователно налага се правния извод, че „потребител“ на ВиК услуга може да бъде само лице, което е притежател на вещни права вещно право на собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния водоснабден недвижим имот по делото е изискана информация от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“. В отговор на това по делото са постъпили и приобщени четири броя декларации по чл. 14 от ЗМДТ (л. 103 5 л. 120). В същите като собственици на имота, находящ се на адрес: ******, фигурират лицата Н. А. К., М. М. В., Б. Ю. Я.. и А. С. П.. В нито една от посочените декларации като собственик на процесния обект не са посочени ответниците С. К. Х. и Ш. К. Я., нито техният наследодател К. А. Х.. Въпреки разпределената му доказателствена тежест ищецът не ангажира доказателства, които да налагат извода, че ответниците са собственици/ползватели на процесния имот.

Следователно по делото липсват данни, от които да може да се направи заключение, че ответниците, респ. приживе техният наследодател К. А. Х., са носители на правото на собственост върху процесния водоснабден имот.