Решение № 429 от 12.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110114118 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците Р. Д. С., В. С. Д., Т. П. Д., 3орница П. Д., В. Ж. С., П. Ж. Т., С.

И. Д., С. И. К., И. Н. И. и Е. Н. И. твърдят, че са наследници на И. Ж. Н..

Заявяват, че с Решение № 12231 от 06.08.1996 г. на ПК - **** на наследниците на последния е възстановено правото на собственост върху имот, находящ се в землището на с. *******, който попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочат, че планът на новообразуваните имоти на местност „******* е одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.**** г. на Областния управител на област Варна. По плана за наследниците на И. Ж. Н. е отреден и записан стар имот № 112, попадащ в новообразуван имот 501.****. Ищците твърдят, че новообразуван имот 501.**** не може да им бъде възстановен, тъй като е записан на ответника С. Т. Н.а в качеството на ползвател, трансформирал правото си на ползване в право на собственост.

Сочат, че последната се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост.

Ищците оспорват правото на собственост на ответника, като поддържат, че на С. Н.а не е било предоставено валидно право на ползване, поради което и не е имала право да придобие имота. В условията на евентуалност поддържат, че предоставеният й за ползване имот не е идентичен с процесния. Навеждат доводи, че ответникът не отговаря нито на условията по § 4а, нито на условията по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – в имота към 31.03.1991 г.

1 не е имало постройка, което би било основание за придобиването му по § 4а; имотът не отстои на изискуемите разстояния по § 4б - 30 км. от град с население над 300 000 жители, какъвто е гр. Варна, и на повече от 10 км. от крайбрежната морска ивица.

Ищците обосновават правния си интерес от предявения иск с невъзможността да бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността върху описания имот поради наличие на спор за материално право. Уточняват, че решението на Поземлена комисия – **** от 1996 г., с което в полза на наследниците на И. Ж. Н. се възстановява правото на собственост върху имоти в землището на с. *******, в т. ч. и процесния, има само констативно действия, тъй като за землището на с. ******* няма предходни планове на земите, включени в ТКЗС към момента на кооперирането им, няма изработени помощни кадастрални планове, по които се идентифицират земите на старите собственици към момента на постановяване на решенията на ПК-****. Поради изложеното те биха могли да се легитимират като собственици на възстановените им имоти едва след приемането на ПНИ и ПКП, посредством които имотите да бъдат индивидуализирани. В тази връзка процедурата по възстановяване на собствеността ще приключи с издаването на заповед на кмета на община ****, с която се индивидуализират възстановените им имоти.

Отправят искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на новообразуван имот № 501.**** по ПНИ на местност „*******, община ****, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.**** г. на Областен управител на област Варна, с площ от 600 кв. м., вид територия: населени места; начин на трайно ползване: индивидуално застрояване; съседи: 501.**** - улица, 501.**** - улица, 501.10 - двор, 501.**** - двор.

Оспорват издадения в полза на ответника констативен нотариален акт № ****** г. на нотариус при ВРС и молят същият да бъде отменен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че съгласно Удостоверение № 1847 от 09.11.1989 г. ИК на ОНС с. ****, с Решение № 21 от 20.10.1989 г. му е предоставено право на ползване на 600 кв.м. земя за земеделско ползване в с. *******, съставляващ парцел 13а, по парцеларния план, при граници: парцели № 10, № 13, път и хавра. Излага, че на 20.03.1997 г. е отправил до кмета на Община **** искане за закупуване на предоставения за ползване имот, обосновано с наличието на трайни насаждения, ограда, кладенец и план за строеж в имота. Сочи, че към датата на подаване на молбата строителството не е било осъществено поради наличието на временна забрана. По молбата бил постановен отказ, обжалван пред Окръжен съд – Варна, като с решение от 12.10.1997 г. по гр. дело № 397/1997 г. по описа на ВОС, съдът е приел жалбата за основателна поради наличието на условията по § 46 от ЗСПЗЗ. Заявява, че на 23.10.1997 г. е заплатил земята, с което е придобил собствеността върху нея. Излага, че в негова полза на 11.02.1998 г. е издаден констативен нотариален акт за имота.

Поддържа, че са налице предпоставките по § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно – 2 предоставено му право на ползване върху процесния имот по сила на решение на ИК на ОбНС - ****, имотът представлява овощна градина, заплатил е земята на собственика чрез общината в законоустановения срок.

Твърди, че и понастоящем имотът е ограден и се обработва в границите, в които е предоставен за ползване през 1989 г. Същият е водоснабден, в него е изграден кладенец, регистриран в Басейнова дирекция, и са посадени много овощни дръвчета.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 1223 от 06.08.1996 г. на ПК-**** /л. 10/ на наследниците на И. Ж. Н. е възстановено правото на собственост върху девет недвижими имоти, в т. ч. нива от 3 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на с.

******* в местността „*******“ /т. 4 от Решението/.

Видно от приложените на л. 12-15 от делото удостоверения, ищците Р.

Д. С., В. С. Д., Т. П. Д., 3орница П. Д., В. Ж. С., П. Ж. Т., С. И. Д., С. И. К., И.

Н. И. и Е. Н. И. са законните наследници на И. Ж. Н..

Към писмените доказателства по делото е приобщено Удостоверение № 3/06.01.2023 г., издадено от Кмета на Община **** /л. 51/. Последното потвърждава, че процедурата по възстановяване на новообразуван имот № 501.**** по ПНИ на местност „*******, община ****, не е приключила в полза на наследниците на И. Ж. Н., тъй като в регистъра към ПНИ като собственик на имота е записана С. Т. М..

Съгласно Удостоверение № 4/06.01.2023 г., издадено от Кмета на Община **** /л. 50/, преди одобряването на ПНИ на с.о. „*******“, землище с. ****, общ. ****, обл. Варна, е бил налице кадастрален план на местност **** – 1, 2, 3, 4, райони част I и част I I , изработен през 1988 г. В удостоверението се сочи, че план за имотите на старите собственици към момента на кооперирането на земеделските земи в ТКЗС и ДЗС към 1958 г. не е бил наличен, а към момента на постановяване на Решение № 1223 от 06.08.1996 г. на ПК-**** не е бил изработен ПКП. Последните обстоятелства се потвърждават и от представеното от ищците писмо от Началника на ОСЗ**** /л. 123/.

На л. 65 от делото е приложено Удостоверение № 1847 от 09.11.1989 г., съгласно което въз основа на ПМС № 26/1987 г. и Решение № 21/20.10.1989 г. на ИК на ОбНС-**** на С. Т. М. е предоставено право на ползване върху земя за земеделско ползване с площ от 600 кв. м., находяща се в землището на с.

****, район III, парцел № 13а, при граници: парцели 10 и 13, път и хавра.

Посоченото удостоверение е представено и от ответника с отговора на исковата молба /л. 101/.

Ищците са оспорили истинността на гореописаното писмено 3 доказателство и в частност – верността на удостовереното с него обстоятелство, че на ответника е предоставено валидно право на ползване върху описания поземлен имот. Поради горното и предвид изявлението на процесуалния представител на ответника, че ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК е открито производство за проверка на неговата вярност. От съдържанието на Протокол № 21/20.10.1989 г. на ИК на ОбНС-**** /л. 125-128/ става ясно, че по силата на решение № 205 са предоставени места по 26-то ПМС на лица съгласно приложен протокол.

Посоченият протокол е приобщен към доказателствата по делото /л. 163-165/, като с него е предложено на С. Т. М. да бъде предоставен за ползване парцел 13а с площ от 600 кв. м. в землището на с. ****. Така обсъдените доказателства потвърждават отразеното в Удостоверение № 1847 от 09.11.1989 г., поради което оспореният официален удостоверителен документ следва да бъде ценен като верен.

По силата на решение по гр. д. № 397/1997 г. по описа на ВОС /л. 60-61/ е отменен отказът на Кмета на Община **** да признае права по § 4б ЗСПЗЗ на С. Т. М. по отношение на предоставената й за ползване по реда на 26-то ПМС земеделска земя от 600 кв. м. в землището на с. ****, парцел 13а, р. III, при граници: парцели 10, 13, път и хавра.

От съдържанието на Удостоверение № 3334/23.12.1997 г., издадено от Кмета на Община **** /л. 58/, става ясно, че С. Т. М. е закупила предоставеното й по ПМС място, находящо се в местността „****“ в землището на с. ****, представляващо имот № 13а. Обстоятелството, че ответницата е заплатила чрез общината определената базисна оценка на имота, се потвърждава и от приложените на л. 59 от делото платежни документи.

С Нотариален акт № ***** г. на нотариус при ВРС /л. 18/ ответникът С.

Т. М. е признат за собственик на основание § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ на имот – земеделска земя с площ от 600 кв. м., находящ се в землището на с. ****, Варненска област, в местността „****“, представляващ имот планоснимачен № 13а, при граници: мера, път, имот пл. № 13 и имот пл. № 10.

Към писмените доказателства по делото е приобщена справка от Националния регистър на населените места относно населението на гр. Варна /л. 17/, от съдържанието на която се установява, че към 1992 г. броят на жителите на града е надвишавал 300 хил. души.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, подробно и аргументирано.

От същото става ясно, че за процесната територия има влязъл в сила ПНИ, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.**** г. на Областния управител на Област Варна. Към плана е изработен и помощен кадастрален план, в таблицата към който за стар имот № 112 са записани наследници на И.

Ж. Н.. Вещото лице сочи, че процесният имот 501.**** попада в стар имот 112 с цялата си площ.

Според т. 2 от заключението процесният имот отстои на около 6600 4 метра от табелата за влизане в гр. Варна /пътя за гр. София/ и на приблизително 13 500 м от центъра на града, съответно на около 14 600 метра от крайбрежната морска ивица.

Вещото лице потвърждава, че за процесната територия няма изработени стари планове, като първият е Кадастралният план от 1988 г.

Съгласно заключението имотът, описан в Удостоверение № 1847 от 09.11.1989 г. и Нотариален акт №****** нотариус при ВРС, попада в новообразуван имот № 501.**** по ПНИ на местност „******* . Вещото лице е констатирало съвпадение по местонахождение, вписан в регистъра към КП ползвател, площ и две граници. Изводите на вещото лице са онагледени в приложената към заключението комбинирана скица № 1, от която е видно, че новообразуван имот № 501.**** по ПНИ /очертан с черни граници/ се припокрива частично с парцел № 13а, отразен в КП от 1988 г. /очертан с оранжеви граници/. В ПНИ и КП на ползвателите е налице изместване на имота на север спрямо КП от 1988 г. Съгласно КП от 1988 г. последният на юг граничи с парцел № 13, а в ПНИ и КП на ползвателите от южната му страна е предвиден път за достъп до съседни имоти.

Вещото лице излага, че към момента на издаване на Решение № 1223 от 06.08.1996 г. на ПК-**** не са били изработени помощните кадастрални планове за землището на с. ****, поради което имотите, предмет на решението, не са индивидуализирани надлежно.