Определение № 11942 от 02.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11942 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100112355 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от Е. Д. М. против Прокуратурата на Република България .

Ищецът твърди, че е подал до ответника жалби, по които не са били предприети никакви действия, от което ищецът претърпял неимуществени вреди за обезщетяването на които претендира сумата от 7000000 лева.

Съдът констатира, че исковата претенция е процесуално недопустима, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да се върне и производството по делото да се прекрати.

Предявен е иск, с който от ищеца Е. Д. М. по същество се преследва като резултат преразглеждане на силата на присъдено нещо на национален правораздавателен акт, което е допустимо единствено при допуснато пряко нарушение на правото на Европейския Съюз. Гражданският съд няма нормативен механизъм, по който да извърши пререшаване на приключило наказателно дело, защото това е забранено изрично с текста на чл. 300 НПК и чл. 4 КРБ.

Освен това, налице е злоупотреба с право, което е самостоятелно основание за недопустимост на предявения иск.

Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ и чл. 3 ГПК. При анализ на цитираните разпоредби може да се направи извод, че злоупотребата с права се определя като противоправна и представлява недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва.

Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, 1 а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено.

От служебно изготвена справка (приложено по делото) се установява, че към 31.12.2025 г. пред Софийски градски съд са били образувани 1 593 дела, по които ищец е Е. Д. М.. Служебно известно е обстоятелството, броят на делата, по които ищеца е Е.

Д. М. продължава да нараства с времето. Отделно налице са множество въззивни граждански производства, както и частни въззивни производства пред СГС, инициирани от Е. Д. М.

Съдът съобрази и служебно приобщената към настоящото дело справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Жалбоподателят Е. Д. М. е осъден и изтърпява наказания „лишаване от свобода“ в Централен софийски затвор. От приложената служебна справка от ГДИН се установява, че в периода от 01.01.2024 г. до 30.12.2025 г., Е. Д. М. е бил конвоиран, т.е бил извън мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода над 200 дни, с цел да му се осигури възможност за лично участие в производства пред СРС, СГС, АССГ, АССО, чийто инициатор е. Т. е. в голяма част от работните дни в посочения период ищецът е бил конвоиран за участие в съдебни производства. Постига се цел, която не е предвидена от закона – осигурява се една възможност за страната да се отклони фактически от ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, чрез извеждане от мястото, където следва да го търпи.

При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, настоящият състав намира, че установеният брой и характер на инициираните от Е. М. съдебни производства само пред СГС, в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК. Действително, при упражняване на правата на страната да търси защита чрез подаване на иск, съвместимо с изискванията на чл. 57 от КРБ, това е процесуално задължение на съда. Когато обаче с процесуалното си поведение страната поставя съда в обективна невъзможност да се направи справка дали не е налице и друго висящо исково производство, което да има идентичен предмет, чрез подаването на над хиляда искови молби, то тази хипотеза сочи на злоупотреба с правото на иск, за което се дължи съответната процесуална санкция, предвидена в ГПК – прекратяване на производството като недопустимо.

При установена злоупотреба с право, последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл.

2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, обаче, съответства 2 уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.

Аналогично на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/. В този смисъл са и определение № 1208 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 472/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3125 от 17.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1896/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3605 от 08.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2324/2025 г. на I г. о. на ВКС, определение № 2000 от 22.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1403/2025 г. на III г. о. на ВКС и др.

По изложените съображения, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 12355/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2 състав, и

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 12355/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3