Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3901 от 15.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30137/2022
Вид
Решение № 3901
Подписан
15.03.2023
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3901 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110130137 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

**** от 15 март 2023 г. град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 30137 от 2022-ра година по описа на 1

Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 114925/07.06.2022г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 28.05.2021г. по ч.гр.д. № 28199/2021г. на СРС.

Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. П. Н.а е предявил срещу К. Г. Ф. и И. М. Ф. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к.

"************", бл. 65, вх. Б, ет. 6, ап. 32, аб. № *********, солидарно, както следва:

2046,96 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.05.2021г.) до окончателното им изплащане;

251,14 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-20.04.2021г.;

51,40 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.05.2021г.) до окончателното им изплащане;

9,63 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г.-20.04.2021г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Катрин Симеонова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците И. М. Ф. и К. Г. Ф. чрез назначения им особен представител адв. С. М. - АК-София, са подали Отговор, вх. № 1388/04.01.2023г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че не се намират в облигационни отношения с ищеца, съответно оспорват, че последният е доставил услуги, отговарящи като стойност на претендираните суми, като се възразява те да съответстват на установените стандарти. Имотът не бил ползван и в него нямало потребление. Ответниците не били титуляри на право на собственост 2 или право на ползване върху имота. Обосновава се недоказаност на предявените искове, като се сочи липса на законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Оспорва се дължимостта на суми за лихви. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците не се явяват, като се представляват от назначения им особен представител адв. М., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „**********" ЕООД е депозирало молба, вх.

№ 53054/24.02.2023г. на СРС, в която изтъква, че не извършва услугата дялово разпределение за процесния имот. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представителн.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от Договор за продажба на недвижим имот, сключен по реда на ЗДС, К. Г. Ф. е закупил имот - частна държавна собственост, а именно апартамент в град София, ж.к. "************", бл. 65, вх. Б, ет. 6, ап. 32, ведно с прилежащите площи права и помещения. От Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 172/30.06.2008г., т. ІV, рег. № 5491, дело № 717/2008г. на Нотариус № 384 - И. Иванов, може да се направи извод, че имотът е закупен през време на брака между К. Г. Ф. и И. М. Ф., като се притежава в режим на съпружеска имуществена общност. Няма данни в последствие имотът да е бил отчужден, поради което следва да се приеме, че за процесния период Ф.и са негови собственици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови 3 нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.

42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответниците са собственици на топлоснабнения имот, то същите през процесния по делото период са имали качеството на клиенти на топлинна енергия, която закупуват от "***********" ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носят отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия солидарно, съобразно чл. 32 СК.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава.

Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и 4 нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебносчетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.), чл. 53 от Наредбата № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.