Определение № 16673 от 01.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16673 гр. София, 01.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110106973 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът П. Б. С. е предявила срещу ответника „Изток Плаза Хотел“ ЕООД кумулативно съединени осъдителни искове както следва:

1/ иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6334.91 евро, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на три брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

2/ иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2111.63 евро, представляваща обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение между страните по реда на чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

3/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 859.26 евро, представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за м. декември 2025 г. в брутен размер., дължимо съгласно чл. 4, б. „б“ от трудов договор № 30/07.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; както и 4/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 483.32 евро, представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за м. януари 2026 г. в брутен размер, дължимо съгласно чл. 4, б. „б“ от трудов договор № 30/07.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 30/07.05.2025 г . е била назначена на длъжност „Ръководител, отдел по продажби“ при ответника „Изток Плаза Хотел" ЕООД.

Сочи, че със Заповед № 31P/22.01.2026 г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване в щата, считано от 23.01.2026 г., като не е спазил договорения 1 между страните срок на предизвестието от 90 дни.

Твърди, че размерът на последното получено от П. С. брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен календарен месец /месец ноември 2025 г./ възлиза на сумата от 4130 лева, равняващи се на 2111.63 евро.

Счита, че поради извършеното прекратяване на правоотношението поради съкращаване на щата при неспазено от работодателя предизвестие, ответникът дължи заплащането на обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3 брутни трудови възнаграждения, както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение за оставане без работа в периода 23.01.2026-23.02.2026 г.

Твърди на следващо място, че по силата на постигнатите между страните договорки в сключения трудов договор, ищцата получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1266 лева, както и допълнително трудово възнаграждение в размер на до 3748 лева. Сочи, че считано до месец ноември 2025 г. получаваното от нея брутно трудово възнаграждение, формирано от двата компонента, възлизало на сумата от 4130 лева.

Сочи, че през месец декември 2025 г. обаче работодателят й изплатил трудово възнаграждение в размер на 2449.43 лева /вместо дължимите 4130 лева/, а през месец януари 2026 г. – само 1100.41 евро.

С оглед на това намира, че работодателят не е изплатил в цялост дължимото допълнително трудово възнаграждение в размер на 859.26 евро за месец декември 2025 г. и в размер на 483.32 евро - за месец януари 2026г.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати горепосочените суми, представляващи обезщетения поради неспазен срок на предизвестие в размер на три брутни трудови възнаграждения, за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, както и допълнителни трудови възнаграждения за м. 12.2025 г. и м.

01.2026 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изток Плаза Хотел" ЕООД подава отговор, с който оспорва предявените искове за дължими обезщетения поради неспазен срок на предизвестие в размер на три брутни трудови възнаграждения и за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение като частично неоснователни, а исковете за допълнителни възнаграждения намира за изцяло неоснователни.

Признава, че между него и ищеца е сключен Трудов договор № 30/07.05.2025 г., по силата на който П. Б. С. е била назначена на длъжност „Ръководител, отдел по продажби“, с договорено основно месечно трудово възнаграждение по чл. 4 от договора в размер на 1266 лева, с предвидено допълнително трудово възнаграждение над основната заплата до 3748 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опис с 0,6 % за всяка придобита година професионален трудов стаж, както и че със Заповед № 31P/22.01.2026 г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване в щата, 2 считано от 23.01.2026 г.

Посочва, че с процесната заповед е наредено в полза на ищеца да бъдат заплатени обезщетения за неспазения срок на предизвестие, както и за неизползван платен годишен отпуск от един работен ден за 2026 г., в изпълнение на което нареждане по сметка на П. Б. С. е постъпила сума, представляваща сбор от нетна заплата и обезщетение в размер на 853 евро, въз основа на издаден Платежен фиш за заплата за м.01.2026 г. Уточнява, че в последния поради грешка е посочено, че се изплаща обезщетение за оставане без работа в размер на една работна заплата /853.90 евро/, вместо такова за неспазен срок на предизвестие, като след предприети коригиращи счетоводни операции е издаден коригиращ платежен фиш за работна заплата за м.01.2026 г., в който било отразено правилното основание за направеното плащане, а именно: за нетна заплата и обезщетение за неспазено предизвестие в общ размер на 2099,31 евро.

Сочи, че преводът е извършен на 03.04.2026 г., като в полза на ищеца е заплатил допълнително сумата от размер на 1245,41 евро - обезщетение за неспазеното предизвестие /до достигане на пълния му размер от 2099.31 евро.

Посочва, че със Заявление от 24.02.2026 г. ищецът го уведомил, че му се дължи и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Ответникът сочи, че е уважил искането на ищеца, като му заплатил на 03.04.2026 г. по банкова сметка с два отделни фиша сума за м.01 и м.02.2026 г. в общ нетен размер на 558,08 евро. Изяснява, че освен исканите обезщетения е заплатил и обезщетение за забава в размер на 53,71 евро върху дължимите от него суми за неспазено предизвестие и за оставане без работа поради прекратяване на договора.

Оспорва, че дължи претендираните обезщетения за допълнителни трудови възнаграждения над основната заплата, с доводи, че задължителен характер има единствено договореното възнаграждение по чл. 4, б. „б“ – 0,6 % за придобит трудов стаж и професионален опит над 1 година, а това по чл. 4, б. „а“ е без фиксирани критерии, променливо е и се дължи според постигнатите резултати, за което ищеца е била уведомена с Вътрешни правила за работна заплата на ответника при постъпване на работа.

С тези аргументи моли съда за постановяване на решение, с което предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По исковете:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ.

На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По предявените искове по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че:

1/ в рамките на процесния период м.05.2025 г. - м.01.2026 г. страните са били обвързани от действащ трудов договор, 2 / по силата на който договор 3 служителят е престирал съобразно уговореното и в обема, обуславящ дължимост на допълнително заплащане с оглед на постигнати резултати; 3/ обстоятелството, че претендираното допълнително трудово възнаграждение има постоянен характер и зависи единствено от отработеното време – за което обстоятелство страната не сочи доказателства; както и 4 / размера на уговореното трудово възнаграждение, включително – на допълнителното такова.

В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото трудово възнаграждение е било изплатено в пълен размер, в съответствие с постигнатите между страните договорки и отработеното от служителя време, както и в съответствие с нормативната уредба.

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ при неспазено от работодателя – ответник предизвестие; срока на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение; размерът на полученото от работника брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец;

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е спазил срока на уговореното между страните предизвестие, евентуално – че е заплатил дължимото обезщетение.

По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже настъпването на юридическите факти, които пораждат правото му на обезщетение, а именно: 1) прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ; 2) факта на безработица и нейната продължителност; 3) както и размера на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец – база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните следва да бъдат отделени следните обстоятелства:

1/ наличие на трудово правоотношение между страните, възникнало със сключването на Трудов договор № 30/07.05.2025 г., по силата на който П.

Б. С. е била назначена на длъжност „Ръководител, отдел по продажби“, с договорено основно месечно трудово възнаграждение по чл. 4 от договора в размер на 1266 лева, с предвидено допълнително трудово възнаграждение над основната заплата до 3748 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опис с 0,6 % за всяка придобита година професионален трудов стаж,

2/ че със Заповед № 31P/22.01.2026 г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване в щата, считано от 23.01.2026 г., без да спази уговореното от страните предизвестие;

3/ че срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 90 календарни дни за двете страни;

По доказателствените искания:

4

Страните са представили писмени документи към исковата молба и отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи фишове за работната й заплата от м.05.2025 г. до м.01.2026 г. /вкл./, следва да бъде оставено без уважение, тъй като същите са представени към депозирания от ответника отговор на исковата молба.

Съдът намира, че за правилното решаване на спора са необходими специални знания, поради което следва да бъде допуснато изготвянето на ССчЕ от бюджета на съда, която да даде отговор на въпросите: 1/ Кой е последният пълен отработен от ищец месец?; 2/ Какъв е размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение и от какви компоненти е формирано същото?; 3/ Определяни и изплащани ли са на ищеца в рамките на действие на трудовото правоотношение допълнителни трудови възнаграждения, какви и в какъв размер?; 4/ Какъв е размерът на дължимото се в полза на ищеца обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ за един месец и какво е реално изплатеното от работодателя такова?; 5/ Какъв е размерът на дължимото се в полза на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 90 календарни дни и какво е реално изплатеното от работодателя такова?;

Разпечатката съдържа 47 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b5f564d-170e-4eea-a796-36cf92469541