Решение № 100 от 22.02.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Разград, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330101565 по описа за 2025 година и за да се съобрази, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем „Standart 30” № 5994029, сключен на 04.01.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 143 – чл. 146 ЗЗП вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради противоречие с императивни правни норми на ЗПК, накърняване на добрите нрави, наличие на неравноправни клаузи във вреда на потребителя, заобикаляне на закона чрез формално изключване на разходи от ГПР и липса на прозрачност относно начина на формиране на ГПР.

Предявен е насрещен осъдителен иск за неизпълнение на договор за заем с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Искът е за заплащане на неиздължена главница по договор за паричен заем № 5994029/04.01.2024 г.

С искова молба от Р. И. С. с ЕГН- ********** от с. Б. срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК-207343548, се моли да бъде установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем „Standart 30” № 5994029, сключен на 04.01.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендира направените разноски.

Предявен е насрещен иск от „ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК-207343548 срещу Р. И. С. с ЕГН- **********, с който се моли за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 89,00 лева, представляваща част от главницата по процесния договор ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се направените разноски.

По първоначално предявения иск щцата твърди, че на 04.01.2024 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем „Standart 30” № 5994029, по силата на който „Вива Кредит” АД и предоставил в собственост заемни средства в размер на 1500,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по 1 заема 40,32 % при годишен процент на разходите 49,49 % и срок за погасяване на заема 15 месеца. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 1101,90 лева. Съгласно чл. 4 от договора заемателят следвало да осигури в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение се дължала неустойка в размер на 734,55 лева. Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка ищцата следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирали, с което погасителната вноска нараснала на 251,37 лв.

Твърди се недействителност на договора, поради при нарушение на добрите нрави, неравноправност на клаузи от договора във вреда на потребителя, нарушаване на императивни правни норми, водещи до накърняване на установения в страната правов ред. Твърди се, че ГПР не е формиран съобразно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, водещо до неяснота относно включените в него компоненти. Твърди се, че клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, а се касае до еднотипен договор за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Сочи се, че в ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, поради което клауза като уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 734,55 лева при неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 за осигуряване в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, отговарящо на определени условия или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. Изтъква се, че с подобна уговорка се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което води до допълнително увеличаване размера на задълженията.

Сочи се, че това е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи се, че с включването на таксата за експресно разглеждане на заявка и неустойката за непредоставяне на поръчител или банкова гаранция в размер на 1836,45 лв., представляващи разход, ще се промени размера на ГПР. Сочи се, че с невключването им в ГПР се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и посоченото в чл. 33, ал. 1 от ЗПК, защото се предвижда допълнително обезщетение. Сочи се, че никоя от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или кредитора да се ползва от правата си по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. Твърди се, че сключеният между страните Договор за паричен заем „Standart 30” № 5994029/04.01.2024 г. следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.

В осигуреното право на отговор ответникът по първоначално предявения иск изразява становище, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изиска сочене на математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, както и не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да 2 бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Допусканията се делили на две групи. Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" от приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касали определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок,.

При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налагало да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т. 2 б. „г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С290/19 г. В настоящия случай било приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент бил фиксиран и подобни допускания били неприложими. Допълнителните допускания също не били приложими, защото касали хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не бил. С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо било единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1 към ЗПК, което императивно е посочено в закона и се прилагало за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не било от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Твърди се, че в договора се съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Доколкото в него бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не било предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С- 331/18/ в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябвало да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се допускало национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи. Твърди се, че процесният договор не е 3 сключен при общи условия. По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, се моли съдът да вземе предвид, че по договора не са били начислявани и ищцата не е заплащала неустойка и такса за експресно разглеждане на документи. Твърди се, че кредитора не е принудил ищцата да сключи договор за заем, а условията по него не са и били наложени, а тя по собствени подбуди и воля е пожелала да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. Твърди се също, че дружеството е изпълнило задължението си по директивата и чл. 16 от ЗПК да оцени кредитоспособността на ищцата преди сключване на договора, приело е че може да отпусне заемна сума и при тези параметри. Изискването на обезпечение се явявало гаранция за събираемостта на вземанията на дружеството, а не предпоставка за отпускане на кредита.

Ищецът по НИ твърди, че на 04.01.2024 г. Р. И. С. е сключила ищцовото дружество (в качеството му на заемодател) Договора за паричен заем № 5994029/04.01.2024 г. и по силата на този договор е усвоила заемна сума в размер на 1500 лв. С подписване на договора тя се е задължила да върне заемната сума на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 128,94 лв. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК). Заемната сума била отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49,49 % и общ размер на плащанията 1934,10 лв. Твърди се, че заемополучателят Р. И. С. заплатила обща сума в размер на 1411 лв., с която сума са погасени, както следва: 1017,42 лв. – главница, 393,58 лв. – договорна лихва. Твърди се, че към момент на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя главница в размер на 482,58 лв. главница по договора.

В отговора по насрещния иск ответницата преповтаря посоченото вече в исковата молба.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.01.2024 г. ищцата сключила с ответника Договор за паричен заем „Standart 30” № 5994029, по силата на който „Вива Кредит” АД и предоставил в собственост заемни средства в размер на 1500,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32 % при годишен процент на разходите 49,49 % и срок за погасяване на заема 15 месеца, чрез заплащане на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 128,94 лв. В чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК). В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 1101,90 лева. Съгласно чл.