Присъда № 12 от 09.05.2023, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда № 12 от 09.05.2023 година, по НОХД № 10/2023 година по описа на Районен съд Р.о.

С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Р.о подсъдимият Ж. Д. Ж. , роден на **** г. в гр. Р.о, постоянен адрес гр. *****, български гражданин, със средно специално образование, работи като помпиер при рудник *****, клон на ,,Мини Марица-изток” ЕАД гр. Р.о, разведен, неосъждан, ЕГН: ********** е предаден на съд за това, че на 14.12.2021г., в рудник *****, общ. Р.о, като длъжностно лице - „***** в рудник *****, общ. Р.о, на което е възложено да изпълнява със заплата, постоянно, работа свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице – „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Р.о, възползвайки се от служебното си положение, отнел чужда движима вещ – 1 бр. пръстен лабиринтов неръждаем 200Д90, от резервен работен пакет за помпа 200Д90, неръждаем, на стойност 576 лв., собственост на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Р.о, от владението на материално-отговорното лице С. Й. А. – ръководител участък „Водоотлив” при рудник *****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои- престъпление чл.195, ал.1, т.6, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.

Изразява становище, че от събраните доказателства по делото безспорно се установила фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт – осъществяване на изпълнителното деяние; неговият автор –подсъдимия Ж. и длъжностното качество, което притежавал; настъпилият съставомерен резултат и причинно –следствената връзка между деянието и настъпилата имуществена вреда в патримониума на ощетеното юридическо лице. Ето защо, пледира съдът да признае подсъдимия Ж. Д. Ж. за виновен по така повдигнатото обвинение, като предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

По делото няма конституирани частни обвинители и граждански ищци.

Защитникът на подсъдимия адв. Ч., пледира за постановяване на оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение, като счита същото за недоказано. Излага доводи, че в случая липсвали както преки, така и косвени доказателства, които по своя характер и в своята съвкупност да водят до извода, че подсъдимия Ж. е извършител на престъплението, в което е обвинен.

Подсъдимият Ж. Д. Ж. не се признава за виновен и не дава обяснения по делото.

В правото си на последна дума подсъдимия Ж. отправя молба към съда да бъде оправдан.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.

1

14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:

Подсъдимият Ж. Д. Ж., роден на **** г. в гр. Р.о, постоянен адрес гр.

*****, български гражданин, със средно специално образование, работи като помпиер при рудник *****, клон на ,,Мини Марица-изток” ЕАД гр. Р.о, разведен, неосъждан, ЕГН: **********.

На 17.06.1991 г. подсъдимият Ж. е започнал работа в „Мини Марица изток” ЕАД гр.Р.о, /тогава СО „Марица изток” гр.Р.о/ по трудов договор №559/14.06.1991 г.

С допълнително споразумение № 11/16.01.2015 г. към трудов договор № 120/01.04.1999 г., обвиняемият е бил назначен да изпълнява длъжността „помпиер-рудничен” в отдел „Водоотлив” в рудник ,,Трояново 1” с.Трояново.

На 14.12.2021 г. през деня, във водочерпен пункт № 5, в участък „Водоотлив” на рудник „Трояново 1”, с. Трояново е бил доставен ремонтен пакет за помпа 200Д90.

На същия ден /14.12.2021 г./ в 18:12 ч. Подсъдимият Ж. е влязъл в територията на „Трояново 1”, с.Трояново.

Тогава свидетелят С. Й. А. – Ръководител участък „Водоотлив”, е назначил подсъдимия Ж. да изпълнява работа като помпиер на водочерпен пункт № 5, в участък „Водоотлив” на рудник „Трояново 1”, с. Трояново, при 12-часова нощна смЯ. „Г” от 20:00 ч. до 08:00 ч. на 15.12.2021 г.

Вечерта на 14.12.2021 г. в 22:30 ч., от помещението на водочерпен пункт № 5, излязъл подсъдимият Ж., взел от ремонтния пакет за помпа 200Д90, 1 бр. пръстен лабиринтов неръждаем 200Д90, с намерение да го присвои и се прибрал в помещението за почивка.

На 15.12.2021 г. в 09:05:27 ч. подсъдимият Ж. е напуснал територията на „Трояново 1”, с. Трояново.

На 28.01.2022 г., свидетелят С. Й. А., констатирал липсата на отнетия от обвиняемия лабиринтовия пръстен от ремонтният пакет за помпа 200Д90, доставен във водочерпен пункт № 5.

Това се сторило странно на свидетеля А., тъй като нямало приложение на този пръстен извън работата на помпата и при прегледа на записите от разположената на пункта видеокамера, установил, че вечерта на 14.12.2021 г., от помещението на водочерпен пункт № 5, излязъл подсъдимият Ж., без връхна дреха въпреки студеното време. Взел процесният пръстен и пак се прибрал в помещението за почивка. В това помещение достъп имали само помпиерите, по време на смЯ.та си, в случая по това време само обвиняемият.

С Протокол за доброволно предаване от 14.02.2022 г. Д.Д. – Р-л Отдел „Сигурност” в „Мини марица изток” ЕАД е предал диск със запис от камерата в водочерпен пункт № 5.

Видно от изготвената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, 1 бр. пръстен лабиринтов неръждаем 200Д90, от резервен работен 2 пакет за помпа 200Д90, е на стойност 576 лв.

Видно от изготвената в хода на разследването техническа експертиза на записаното върху диска предаден от Д.Д. – Р-л Отдел „Сигурност” в „Мини Марица изток” ЕАД: Поради голямата отдалеченост на камерата и ниската резолюция, не е възможна лицева идентификация. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели в хода на проведеното съдебното следствие: С. Й. А., И. П. Р. и И. В. К. – дадени в съдебно заседание както и от другите, приложени по делото писмени доказателства, включени в доказателствения материал.

Съдът счита, че следва да обсъди подробно събраните в хода на делото гласни доказателства доколкото по делото са налични показания, които се кредитират изцяло или пък частично от съдебния състав, както и с оглед на противоречия в свидетелските показания.

Показанията на свидетеля С. Й. А. се кредитират изцяло. От същите се установява, каква е организацията на работа в дружеството, какви са задълженията на подсъдимия, какви конкретни задачи е възложил на подсъдимия, както и какво е разположението на обект „ВП5”. Свидетелят установява по един категоричен и безспорен начин, че е разпознал подсъдимия Ж. на записа от видеокамерите по дрехите и движението му и са от съществено значение за разкрИ.е на обективната истина по делото. Съдът му зададе няколко пъти въпроса дали е сигурен, че Ж. е човекът свалил помпата и прибрал я в помещението за почивка. Той установи, че е гледал записите на камерите от момента в който е установил липсата на пръстена – 28.01.2022г. до 14.12.2021г.

От записите се е уверил, че пръстена е на мястото си през деня на 14.12.2021г. и при прегледа на записа от вечерта на 14.12. е установил, че всъщност същата вечер Ж. Ж. е отнел пръстена, като го е демонтирал и внесъл в помещението за почивка.

По отношение на показанията на останалите свидетели следва да се има предвид, че нито един от останалите свидетели не е очевидец на деянието, поради което и показанията им касаят период от време след извършването на кражбата и са ирелевантни.

Само за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че в хода на съдебното следствие не беше назначена и изготвена лицево – идентификационна експертиза, тъй като фактът, че лицето от мъжки пол, което се наблюдавало на видеозаписа е подсъдимия Ж. беше потвърден категорично от показанията на св. Стилиан А., които съдът кредитира с доверие (налице са особен вид свидетелски показания, в които свидетелят 3 идентифицира лице, което е наблюдавало на видеозапис и в чиято самоличност няма никакво съмнение. Фактът, че това е годен способ за извличане на доказателствено релевантни факти е изрично обсъден и потвърден в Решение № 384 от 22.12.2014 г. по нак. д. № 1103/2014 г. на Върховен касационен съд),

Съдът не споделя тезата на защитата, че в конкретиката на казуса не са налице нито преки, нито косвени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод относно извършителя на престъплението. В тази връзка следва да се вземе предвид, че по делото не е спорно, че на инкриминираната дата подсъдимия Ж. е бил на работа на процесния обект.

Този факт се установява еднопосочно от показанията на свидетеля С. Й. А. – ръководител участък „Водоотлив”, както и приложените по делото писмени доказателства- работен график, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, установяващи кога подсъдимия е бил на работа. Подсъдимия също не отрича да е бил на работа в инкриминираното време.

В защитната теза на адв. Ч. съдът също не беше убедителен.

Твърдението, че няма субективен елемент в намерението си да присвои вещта, тъй като тя била абсолютно безполезна и за нищо не ставала не е основание съдът да се съгласи с него. На съда му е служебно известно, че всички такива железа се отнемат или за да се продадат чрез интернет портали, или за да се предадат като желязо.

Категорично е установено отнемането на фактическата власт от страна на подсъдимия, както и намерението му да присвои пръстена, поради липсата на уведомяване на когото и да било, за действията му от нощта на 14.12.2021г. Тезата, че имало охрана и че тази вещ не е била намерена в багажа на подсъдимия, при напускането на рудника, съдът също не приема за достоверна, тъй като му е служебно известно, че не всички багажи се проверяват, а само избрани, или такива, за които има постъпили сигнали.

Фактически проверки се извършват изключително рядко, при споменатите по-горе случаи.

Ж. се е възползвал от качеството си на длъжностно лице, за да осъществи достъп до процесната вещ, тъй като е бил помпиер. Отнема я в момента, в който я демонтира с ръце от помпата, като по този начин осъществява своя собствена власт върху вещта. Само той има достъп до помпата и действително той я е демонтирал. Съдът не споделя и теорията, че до фургона имало черен път, по който всеки би могъл да осъществи достъп до процесната вещ. Няма начин да няма път, тъй като в противен случай и подсъдимия не би могъл да се придвижи до фургона и работното си място. Но съществуването на път, който е черен и не се използва от никого, освен от работещите на това работно място не означава, че помпата е общодосъпна.

Действително свидетелят С. Й. А. е МОЛ, но той е установил кражбата едва на 28.01.2022г..

Съдът не споделя и защитната теза на адв. Ч., че е налице чл.201 от НК.

4

Чл.201 от НК не е налице, тъй като Ж. не носи материална отговорност за вещта и тя не му е връчена, за да я пази или управлява. Именно това е и причината за правната квалификация на извършеното деяние от страна на прокуратурата. Това е и причината съдът да не споделя и възражението на адв. Ч. по отношение и на правната квалификация.

Свидетелят А. разпознава Ж. по дрехите, по движенията, по всичко.

Свидетелят категорично го е разпознал. Няма и нужда свидетеля да търси повече извършител, тъй като вече го е намерил. Вярно е, че само един свидетел, но неговите показания съвпадат напълно с всички останали доказателства по делото. Достатъчно е да каже подчиненият му с какви дрехи работи и как се движи при положение, че работят заедно вече от повече от пет години.

По отношение на квалифициращият признак по чл. 195, ал.1, т.6 от НК –„в качеството си на длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение”, същият намира за безспорно доказан от събраните писмени /трудов договор и длъжностна характеристика/ и гласни доказателства, приложени по делото. Именно от тях научаваме, че подсъдимият Ж. Д. Ж. е бил назначен на длъжността „помпиер” в рудник „Трояново 1” за което е получавал трудово възнаграждение. В случая деецът се е възползвал от това си положение на длъжностно лице /налице са критериите на чл. 93, т.1, б. „б” от НК/, от което е бил улеснен при извършването на кражбата. Останал сам по време на дежурството си като помпиер в рудника, същият взел 1 бр. пръстен лабиринтов неръждаем 200Д290 от резервен работен пакет за помпа 200Д290 и осъществил безпрепятствено кражбата. От изложеното следва извода, че в действията си деецът е бил улеснен от съществуващото служебно положение на помпиер, при извършването на кражбата /изцяло в тази насока Постановление № 6/26.ІV.1971 г. на Пленума на ВС на РБ/.