Определение № 3135 от 16.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3135 гр. София, 16.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502357 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на К. Д. Т. срещу определение № 696/29.06.2026г. по гр.д. № 355/2026г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което е върната на основание чл. 129 ал.3 от ГПК исковата й молба срещу „Профи кредит – България“ ЕООД.

В жалбата си твърди, че атакуваното от нея определение е носител на множество съществени пороци и следва да бъде отменено. Твърди, че указанията не са били конкретни и ясни, като съдът не е указал какво точно липсва в обстоятелствената част. Твърди, че е изложила твърдения, че ответникът държи и владее парични средства в размер на 378 лв., които е бил осъден да й върне по решението по гр.д. № 1917/24 по описа на РС-Перник, както и че търпяла вреди от това. Твърди, че аритметичната и правна връзка е изложена в исковата молба, като посочва текстове от ТЗ – чл. 507. Твърди, че предявява иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като посочва за същия, че касае 41 месеца забава. Твърди, че е изложила доводи за причинно-следствена връзка, както е поискал съда и те се състоят в това, че договорът за кредит е обявен от ПРС за нищожен. Счита, че на 17 страници в първоначалната молба и в уточняващата е изложила обстоятелствата и петитума , поради което съдът неправилно върнал исковата молба без да посочи кое конкретно не е изложено.

1

Моли да бъде отменено обжалваното определение поради неправилност на процесуалните действия на ОС-Перник и да й даде възможност да докаже иска си. Твърди, че прилага всички материали по делото на ПРС и по това на ПОС. Към жалбата липсват приложения.

Препис от частната жалба не следва да се изпраща за отговор.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по съществото си е неоснователна.

Производството по гр.д. № 355/26 по описа на ОС-Перник е образувано по искова молба (първоначално подадена пред АдмС – Перник и изпратена по подсъдност) от

К. Д. Т. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД,

ЕИК:175074752.

От съдържанието на исковата молба може да се извлече, че ищцата иска ответникът да бъде осъден да и заплати общо сума в размер на 17 436.55 евро като част от тази сума се посочват сумите от 193.27 евро по решение № 1125/22.12.2024г.; 19,43 евро по чл. 507.2; и 14 836 евро по чл. 507.3; 2,56 евро по чл. 507.4; 1 743,28 евро по чл. 86 от ЗЗД; 13 995,60 евро, от които 6 730 евро имуществени вреди и 13 995 евро неимуществени вреди. От съдържанието на първоначалната искова молба не може да се установи на какво основание и при какви твърдени факти се претендира всяка от посочените суми.

С разпореждане № 754/29.04.2026 г. на ПОС, на ищцата са дадени конкретни указания да отстрани констатираните нередовности по чл. 127, ал.

1, т. 4 и т. 5 ГПК, като: ясно и конкретно посочи колко и какви искове предявява, като към всеки иск изложи фактическите твърдения, които го обосновават; формулира точен и ясен петитум, като отделно за всеки иск посочи конкретната претендирана сума и съдържанието на искането; уточни как се формира общият размер на претенцията, като разграничи главница, лихви, обезщетения за вреди и други претендирани суми; конкретизира твърдените вреди, като посочи техния вид, периода, за който се претендират, и начина на изчисляване на размера им; както и изложи обстоятелствената част 2 по ясен, последователен и структуриран начин, така че да се установи връзката между изложените факти и предявените искове.

Със същото разпореждане на ищцата е указано от съда, че може да ползва правна помощ, при необходимост.

С уточнителната молба от 19.05.2026г. отново се сочи, че претенциите произтичат от договор за потребителски кредит № 4001518557 от 18.08.2022 г., сключен между ищцата и ответното дружество, като се излагат обширни съображения за недействителност на договора неравноправни клаузи, нелоялни търговски практики, прекомерни разходи, нарушение на ЗЗП, ЗПК, ЗЗД, ТЗ, Директива 93/13/ЕИО и практика на СЕС и ВКС. Посочва се и решение № 1125/2024 г. по гр. д. № 1917/2024 г. на Пернишкия районен съд, за което се твърди, че е постановено по въпроса за недействителността на същия договор за кредит. Твърди се, че се прилага копие от същото, но такова не е приложено.

С молбата не е извършено ясно, точно и последователно индивидуализиране на предявените искове. Не е посочено по недвусмислен начин колко отделни иска се предявяват – дали един общ осъдителен иск, дали няколко обективно съединени осъдителни иска, дали наред с тях се поддържа и установителен иск за нищожност на договорни клаузи, или се претендира единствено заплащане на парични суми като последица от вече установена недействителност. В молбата се съдържат многобройни правни квалификации, препратки към закони, съдебна практика и актове на СЕС, но не са отделени конкретните фактически твърдения, които обосновават всяка отделна претенция. Смесени са твърдения за връщане на дадено без основание, за заплащане на разноски, за лихви, за имуществени вреди, за пропуснати ползи, за неимуществени вреди и за санкционни последици от твърдени нарушения на потребителското законодателство, без да е установима ясна връзка между отделните факти, съответната парична претенция и търсената защита. Не е отстранена и нередовността относно размера на претенциите.

В уточнителната молба се сочи обща цена на иска от 17 436.59 евро, но същата не е формирана по ясен и проверим начин. В края на молбата са изброени отделни суми, сред които 19.43 евро, 1 482.75 евро, 2.56 евро, 1 743.28 евро, 193.27 евро и 13 935.60 евро, но от изложението не може да се 3 установи какъв е точният характер на всяка от тях, дали всички те са самостоятелни искове, дали част от тях не се припокриват, както и как сборът им съответства на посочената обща цена на иска. Липсва ясна аритметична и правна връзка между отделните суми и общо претендирания размер.

Не са конкретизирани и твърдените вреди, нито от какви факти произтичат. По отношение на имуществените вреди не е ясно кои конкретни плащания се твърди да са извършени без основание, кога са извършени, на какво основание са получени от ответника, кои от тях са главница, кои са лихви, такси, комисиони или други разходи, както и кои суми са претендирани като вреда, а не като връщане на платено без основание.

По отношение на неимуществените вреди липсват конкретни фактически твърдения за вида на увреждането, неговото проявление, продължителност, интензитет, причинната връзка с конкретно противоправно поведение на ответника и начина, по който е определен претендираният размер.

От уточнителната молба не може да се установи ясно дали ищцата претендира повторно вече присъдена сума, дали се позовава на решението единствено като преюдициален факт, или претендира нови последици, които не са били предмет на предходното производство. Това обстоятелство допълнително препятства очертаването на предмета на настоящото дело и преценката за допустимостта на предявените претенции.

Окръжен съд – Перник, при така посоченото е приел, че при проверката за редовност на исковата молба не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация, но е обвързан от изложените фактически твърдения и заявеното искане. Именно чрез тях се индивидуализира спорното материално право, очертават се пределите на делото и се осигурява възможност на ответника да организира защитата си. Когато от исковата молба и последващите уточнения не може да се установи какво точно право се твърди, срещу кого, на какво фактическо основание и каква защита се търси, съдът не може служебно да конструира предмета на делото вместо ищеца. В случая, исковата молба и уточнителната молба не позволявали да се очертае годен предмет на производството. Приел е, че неяснотата засяга самите индивидуализиращи белези на предявените претенции фактическо основание, петитум, размер, вид на търсената защита и връзка между отделните 4 твърдения и искания, поради което е върнал исковата молба на ищцата, като нередовна.

Настоящата инстанция споделя изложените мотиви.

На първо място, следва да се отбележи, че дадените указания са конкретни, ясни и правилни, като касаят необходими реквизити на исковата молба.

В изпълнение на указанията, ищцовата страна е изложила неясни и несистематизирани твърдения, от които не може да бъде преценено от какви факти се твърди да произтичат правата, чиято защита се търси. ПОС правилно е приел в мотивите на обжалвания акт, че съдът не може да сам да формулира твърдения относно предмета на спора, като извежда изводи за същите от отделни, несистематизирани факти изложени от ищцата. Не е формулирана също така и логическа връзка между твърденията за фактите и твърденията за настъпили вреди, нито са обяснени конкретните размери на претендираните суми (с изключение на претнецията за лихва, която е конкретизирано по период).

Не са изложени също така ясни твърдения относно вече водения спор между същите страни, което пречи на преценката на съда дали исковата молба е допустима.

Според многобройната и непротиворечива практика на ВКС, съдът е длъжен да даде указания по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК, когато исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК. Когато нередовността се изразява в несъответствие между основание и петитум, предвид невъзможността да се индивидуализира спорният предмет, съдът е длъжен, на основание чл. 129, ал. 1 и 2, вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК, да предостави възможност и срок на ищеца да отстрани тази нередовност. За да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Съдът обаче няма задължение да дава последващи и нови указания, ако ищецът не отстрани нередовностите на исковата молба. В такива случаи, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба следва да бъде върната. Производството, образувано по такава нередовна искова молба се прекратява, защото задължението за 5 индивидуализиране на спорния предмет е на ищеца и когато той въпреки дадената му възможност не го е изпълнил, нито за другата страна е възможно да организира защитата си, нито за съда е възможно да разгледа и да се произнесе по спора (в посочения смисъл са напр. определение № 4432 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 4791/2022 г. на ВКС, III г. о., определение № 3 от 6.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5389/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 18 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 3359/2013 г. на ВКС, III г. о. Определение № 5372 от 24.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3814/2025 г., III г. о., ГК,и мн. др.).

На последно място, следва да се отбележи и че, тъй като ищцата е изготвила сама исковата молба и уточняващата такава, ПОС правилно й е указал, че може да ползва правна помощ за нейното изготвяне (уточняване съобразно дадените от съда указания), ако отговоря на изискванията за това.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 696/29.06.2026г. по гр.д. № 355/2026г. по описа на Окръжен съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.

280 ГПК в 1 седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6