Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 838 от 16.10.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2121/2024
Вид
Решение № 838
Подписан
16.10.2024
В сила
07.11.2024
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 261, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 261, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Бургас, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20242120202121 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Бизнес Консулт М ЕООД, ЕИК 106625465, със седалище и адрес на управление: обл.

Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, ул. .....представлявано от Управителя ....с ЕГН:

********** против

Наказателно постановление

№

761053F727906/11.03.2024г. на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, упълномощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ 1149 от 25.08.2020 г., с което за нарушение по чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.

С жалбата се моли съда да отмени наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не ангажира доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано и заинтересовано лице в законоустановения срок.

В съдебно заседание, за дружеството–жалбоподател се явява надлежно упълномощен представител. Изразява становище, че НП следва да бъде 1 отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не сочат доказателства.

Правят искане за разноски.

За административно-наказващия орган се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорва жалбата. Не сочи доказателства.

Бургаският районен съд, като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - жалбоподател е задължено лице по чл. 2 от ЗКПО, и следва да подаде в законоустановения срок - до 30.06.2023 г. годишна данъчна декларация по образец съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2022 година. Декларацията по чл. 92 от ЗКПО била подадена по Интернет на 19.07.2023 г. и приета с вх. № 0200И1009643. В същата има декларирани общо приходи - 11121.81 лв, общо разходи - 9154.25 лв., данъчна печалба - 1967.56 лв. и годишен корпоративен данък - 196.76 лв. Нарушението било констатирано в Дирекция „Обслужване“, при ТД на НАП - Бургас след извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, упражняващи дейност и подадените годишни данъчни декларации по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в срока по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, през 2023 година.

Въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В издаденото НП, АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя.

Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива. На практика и страните не спорят по фактите, които са се осъществили, а се съсредоточават върху правната им оценка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя. както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията. посочени от страните. намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и 2 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна 2 декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ДОПК, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

На свой ред в чл. 264, ал. 1 ЗКПО, представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

По делото се установи, че дружеството-жалбоподател е лице, което е данъчно задължено по ЗКПО, и съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО е задължено да подава годишна данъчна декларация в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в ТД на НАП по регистрация. Установи се също, че жалбоподателят е представляващ посоченото търговско дружество. В случая се касае за годишна данъчна декларация за 2022 г., която е трябвало да бъде депозирана най-късно до 30.06.2023 г. Годишната данъчна декларация за финансовата 2022 г. не е била подадена надлежно в този срок, а след него – на 19.07.2023г.

Административнонаказващият орган правилно е отнесъл фактите към нарушената правна норма и към тази, регламентираща административното наказание по чл. 264, ал. 1 ЗКПО, съгласно която, представляващият данъчно задълженото лице се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Съдът обаче счита, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Макар формално да е осъществен съставът на нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл.

261, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, това не е довело 3 до ощетяване на фиска. Налице са и редица смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни. На първо място, това нарушение се явява първо за жалбоподателя, от което следва извода, че той поначало стриктно изпълнява законовите си задължения. Нарушението е осъществено по невнимание, а жалбоподателят е съдействало изцяло на приходната администрация.

Поради изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като и минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО размер на административното наказание, се явява несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя. Преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

След като не е приложил чл. 28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 761053-F727906/11.03.2024г. на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, упълномощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ 1149 от 25.08.2020 г. против Бизнес Консулт М ЕООД, ЕИК 106625465, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, ул.

4

„Генерал ....., представлявано от Управителя .... с ЕГН: **********, с което за нарушение по чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН Бизнес Консулт М ЕООД, ЕИК 106625465, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5