Определение № 865 от 26.07.2024, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 865 гр. Карлово, 26.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101023 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл. 227 от ЗОВСРБ.

Ищецът – Б. М. Б. с ЕГН ********** претендира от ответника –****** гр. К., дължимо се еднократно парично обезщетение в резултат на освобождаване от ******, като ********при ответника, в размер на 42 066.58 лева.

Ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен. Не оспорва, че ищецът има право на обезщетение, но с оглед констатирани липси в размер на 79 969.99 лева, дължимата на ищеца сума му е удържана. Твърди, че няма акт за начет, а изразено писмено желание от ищеца, обективирано в депозирана до командира декларация, с която се дава съгласие при констатирани липси, паричния еквивалент на същите да бъдат удържани от полагащото му се обезщетение.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е предявил и насрещна исковата молба, с която претендира сумата от 37 903.41 лева, представляваща остатък от общия размер на констатираните липси, с оглед направеното прихващане от дължимото се на ищеца обезщетение по чл. 227 от ЗОВСРБ.

Съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са от 1 компетентността на окръжен съд.

В случая липсва акт за начет и делото не съставлява иск за издръжка. С оглед размера на исковите претенции (по първоначалния иск и този, предявен с насрещната искова молба), следва да се даде отговор на въпроса – процесния казус трудов ли е по смисъла на КТ във връзка с определяне родовата компетентност на съда, който да се произнесе по спора.

В тази връзка е налице произнасяне на Върховният касационен съд, а именно с Определение № 316 от 26.05.2011г. по ч.гр.д. № 249/2011г., IV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК е посочено, че трудовите спорове са изброени изчерпателно в чл. 357 от КТ и те са - споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения; споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж; споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл.

7а представители на работниците и работодателя при нарушаване на правата им. Служебните отношения по ЗМВР не са трудови. Не са трудови и правоотношенията на военнослужещи по договор за военна служба по чл.

134а от ЗОВСРБ. Съгласно чл. 133 от ЗОВСРБ, военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната, която в мирно време се изпълнява като професия при условия и ред, определени в закона.

Съгласно съдебната практика на Върховния касационен съд, намерила отражение в Решение № 128/26.05.2010г. по гр.д. № 282/2009г. IV г.о.; Решение № 455/11.06.2010г. по гр.д. № 706/2009г. III г. о; Решение № 454/11.06.2010г. по гр.д. № 342/2009г. III г.о; Решение № 437/01.07.2010г. по гр.д. № 1333/2009г. III г о и Решение № 439/01.07.2010г. по гр.д. № 1733/2009г. III г.о., е прието, че уредбата на възнагражденията и обезщетенията при военнослужещите е специална и се намира в ЗОВСРБ и подзаконовите нормативни актове по приложението му и тази уредба е съобразена с особеностите при изпълнение на задълженията по договор за кадрова военна служба и се отклонява от уредбата на трудовите правоотношения по КТ. Прието е, че разпоредби от КТ са приложими по силата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА към обезщетенията по договор за кадрова военна служба само доколкото не са изрично уредени в ЗОВСРБ, но 2 настоящия случай не е такъв, доколкото е налице пълна уредба по казуса, регламентирана в специалния закон, а именно -ЗОВСРБ. В тази смисъл е и Определение № 603 от 7.08.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 507/2012 г., IV г.о., ГК.

Ето защо, съдът приема, че правоотношението на ищеца не е трудово и не се урежда от Кодекса на труда, тъй като договорите за кадрова военна служба, се сключват на основание чл. 134 а и §139 от ПЗР от ЗОВСРБ. Ищецът е положил труд, но не по трудово, а по служебно правоотношение.

Правоотношението между ищеца и ответника, макар и действително да показват близост с трудовото правоотношение, няма характера на такова. В случая, въпросът с родовата подсъдност следва да се реши на базата на разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, съгласно която, искове над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са от компетентността на окръжен съд Доколкото цената по първоначалния иск е 42 066.58 лева, а по насрещната искова молба е 37 903.41 лева, то компетентен съгласно посочената разпоредба е Окръжен съд – Пловдив. Ето защо, образувано в Районен съд – Карлово дело следва да бъде прекратено и същото, ведно с постъпилата насрещна искова молба следва да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Пловдив.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1023/2024г. по описа на Районен съд - Карлово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, с частна жалба пред ПОС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДЕЛОТО да се изпрати на Окръжен съд - Пловдив по подсъдност, след влизане на определението в сила.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3