Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 02.09.2022, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 239/2022
Вид
Решение № 162
Подписан
02.09.2022
В сила
02.09.2022
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.164, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Ловеч, 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500239 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК)

С решение № 43/11.04.2022г. по гр.д. № 20214330100757 по описа на 2021 година, РС – Тетевен е отхвърлил обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *****, *******, срещу Ц.М. Ц., ЕГН **********, ****** с правна квалификация: чл.422 вр. чл.415 вр. чл.79 ЗДД за сумата от 125.09 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № 621743560, за които са издадени фактури № 729100673/05.07.2019г. и № 729202718/05.08.2019г., което вземане се отнася за периода от 05.06.2019г. до 04.08.2019г. за мобилни номера *** и ***; чл.422 вр. чл.415 вр. чл.92 ЗЗД за сумата от 173.14 лева, 1 представляваща дължима и неизплатена неустойка за прекратен Договор за мобилни услуги от 20.06.2019г. със заявка № 621743560, за която сума е издадена фактура № **********/05.10.2019г. за мобилни номера *** и ***; за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№ 283/2021г. по описа на РС – Тетевен, на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Срещу така постановеното решение e постъпила въззивна жалба с вх. № 2068/05.05.2022г., с пощенско клеймо от 04.05.2022г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. В.Г., САК със съдебен адрес: гр.София, ***, вх. В, ет.8. Въззивната жалба обжалва решението в цялата част.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваните решения, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, в следените аспекти: съдът неправилно е приел, че ищецът не е изправна страна по договора като не е предоставил мобилни услуги на потребители, въпреки че е приел, че е сключен договор между страните, което е противоречие с мотивите.

Същевременно по делото е доказано и прието писмено доказателствено средство, че има сторниране на задълженията и потребителят използвал незаплатени мобилни услуги, за които били начислени възнаграждения извън месечната такса по тарифа. А това е доказателство, че ищецът е предоставил мобилни услуги, от което произтича и правото да си търси неплатения месечен абонамент за два месеца (възражение за сключения договор).

Въвежда въззивно възражение, че претенцията за неустойката е основателна, не противоречи на добрите нрави и закона, защото е съобразена със закона и е минала законова проверка на през специално производство пред КЗП. Сочи, че същата е начислена на база на само три месечни такси, в случая на прекратяване на договора. Излага подробни правни съображения за характера на неустойката и нейната законност с оглед действащите закони по време на сключване на процесния договор. По отношение на факта на предсрочно прекратяване въвежда доводи, че същото се осъществява с действията, които компанията е предприела за спиране на мобилната услуга, от което може да се изведе волеизявлението за предсрочно прекратяване на договора. Счита, че 2 изпълнението за заплащане на дължимите такси не е доказано от ответника, поради което за ищеца възниква право да му бъде присъдена дължимите суми (възражение за непрекомерност на неустойката). Моли съда да отмени изцяло решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Ц. М. Ц. чрез особения си представител адв. П.К. – АК – Ловеч подава отговор на въззивната жалба.

Моли съда да остави жалбата без уважение като потвърди атакуваното решение. Счита, че решението на РС – Тетевен е правилно като не е доказано, че фактурите са предоставени на ответника (възражение за непредоставяне на фактурите). Сочи, че длъжникът не е уведомен за предсрочното прекратяване на договора (възражение за липса на прекратен договор).

Споделя доводите на районния съд за недължимостта на неустойката.

С определение № 366/09.06.2022г. съдът е оставил без движение исковата молба като е указал на въззивника да конкретизира по какъв начин се е формирала претендираната неустойка. С уточнителна молба с вх. № 3868/28.06.2022г. въззивникът е уточнил, че месечната абонаментна такса за двата мобилни телефона е в размер на 27.99 лева, която е в сила от 20.06.2019г. до 20.06.2021г. Твърди се, че неустойката е в размер на трикратния размер на стандартната месечни абонаменти, в случаите на предоставена отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. Посочено е, че за мобилния номер ***, който е с месечен промоционален абонамент от 27.99 лева, се дължи неустойка в размер на 83.97 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси. За мобилен номер ***, който е с месечен промоционален абонамент от 27.99 лева, се дължи неустойка в размер на 83.97 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси. Като разликата до пълния претендиран размер до 86.57 лева представлява възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

Твърди се, че неустойката представлява 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, като в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок.

3

След служебно направено справка в публичния търговски регистър, съдът констатира, че по партидата на ищеца „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД, ЕИК ***** има вписано обстоятелство от 28.02.2022г. 17:14:25 - нов устав на търговското дружество. Съгласно този устав фирмата на „ТЕЛЕНОР България“ се променя на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“. С определение № № 366/09.06.2022г. съдът е допуснал промяна в наименованието на въззивника на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“.

В открито съдебно заседание „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не се явява, а се представлява от адв. В.Г., която с писмена молба излага становище по хода на делото. Излага подробни писмени бележки по спора като счита, че по делото е установено, ме чежду въззивника и въззиваемият има сключен договор за мобилни услуги, подписан от двете страни, с което въззиваемият се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса по договора. Сочи, че таксата се длъжи независимо дали потребителят ще се ползва от мобилните услуги или не, а заплащането на месечната абонаментна такса се извършвало авансово за месеца, който следва плащането. Сочи, че само от начислена такса в размер на 1.39 лева за проведени телефонни разговори доказва, че мобилният оператор си е изпълнил задължението за предоставяне на услугата и неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано предоставянето на услугите по договора. По отношение на претендираните неустойки твърди, че ищецът е доказал прекратяването на договора от въззивника, а ответникът не е доказал плащането на таксите. Твърди, че има неустоечна клауза, която в съответствие със закона и Договора с Комисия за защита на потребителите, а размерът на неустойката е в законово определения размер. Моли съда да отмени атакуваното решение и да се произнесе по същество на спора. Претендира разноси като представя списък и доказателства за тях.

Въззиваемият в о.с.з. се представлява от особения представител адв.

П.К. от АК – Ловеч. Същата поддържа отговора на въззивната жалба. Счита, че искът е недоказан и без вещо лице няма как да се установят вземанията.

Моли съда да постанови решение с което да потвърди първоинстанционното дело.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, 4 приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е допустимо.

От приложеното ч.гр.д. № 283/2021г. по описа на РС – Тетевен се установи, че на 19.04.2021г. ищецът е подал заявлението по чл.410 ГПК с вх.

№ 1190/19.04.2021г. от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Ц. М. Ц., ЕГН **********, ***** за сумите:

125.09 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, по договор за мобилни услуги от 20.06.2019г., за номера *** и ***, за периода от 05.06.2019г. до

04.08.2019г.; 173.14 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 86.57 лева по договор от 20.06.2019г. за мобилен номер *** и 86.57 лева по договор от 20.06.2019г. за мобилен номер ***. В заявлението е посочено, че претендираните суми произтичат от абонаментен договор за мобилни услуги, като за периода от 05.06.2019г. до 04.08.2019г. е начислена сума в размер на 125.09 лева, която представлява незпалетан месечна абонаментна вноска, по издадени фактури № 7291006736/05.07.2019г. и № 7292202718/05.08.2019г.

Същите не били заплатени от абоната, поради което „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД прекратил едностранно договора, въз основа на което за него 5 възникнало правото му да търси неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни номера *** и ***, в размер на

173.14 (л.4-8 от ч.гр.д. № 283/2021г.).

С разпореждане от 19.04.2021г. съдът е уважил изцяло заявлението като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 114/20.04.2021г.

(л.40 от ч.гр.д. № 283/2021г.).

Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника Ц. М. Ц. по реда на чл.47 ГПК, като уведомлението е залепено на 28.06.2021г.

(л.48 от ч.гр.д. № 283/2021.).

С разпореждане № 1255/22.07.2021г. РС – Тетевен е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск против длъжника за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение (л.54 от ч.гр.д. № 283/2021). Разпореждането е връчено на заявителя на 28.07.2021г. (л.56 от ч.гр.д. № 283/2021г.).

Подадена е искова молба с вх. № 3073/27.08.2021г., чрез куриер на 26.08.2021г., с правна квалификация по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, която се иска да бъде признато за установено съществуване на вземането по издадената заповед.

С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед заизпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно -„проверовъчно” производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и сособености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4 /18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на връчването по чл.47 ГПК. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.