Решение № 514 от 11.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Варна , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503516 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалбата Д. В. К. като законен представител на П. В. К. вх.рег.№ 273429/15.010.2020г срещу решението на ВРС-11с-в № 260518/2.10.2020г по гр.д.№ 5774/2019г на ВРС–11с-в в частта му, с която е отхвърлена претенцията й за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане за разликата над 8000лв до 15000лв като неоснователен, на осн.чл.49 ЗЗД, както и искът за обезщетение за забава за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 229,17лв.

Счита решението за неправилно и моли за неговата отмяна, като бъде уважена изцяло претенцията й ведно с присъждане на законната лихва върху посочената сума, както и на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Варна вх.рег.№ 281300/13.11.2020г, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на разноските за въззивното производст во, вкл. и заплатено адв. възнаграждение.

Контролиращата страна Дирекция ,,Социално подпома гане“–Девня изразява становище, с което предоставя на съда преценката за размера на обезщетението по 1 справедливост.

В исковата си молба Д. В. К., действаща като майка и законна представител на детето П. В. К., род.2008г, излага, че на 19.02.2019г В.П.К.–съпруг на Д.К., заедно с детето П. в ранния следобед заминали за гр.Варна на гости на свой приятел, живеещ в гр.Варна кв.“Трошево“ бл.12. Около 15ч, по време на движението по тротоара, П. вървяло пред баща си на няколко метра и изведнъж паднала по очи. Бащата се притекъл на помощ на детето и видял, че били пропаднали три тротоарни плочки с размери 40/30см и така се била образувала дупка с дълбочина около 40см, която била на отстояние около 1,5км от блок № 12, в близост до вх.„Д" и бордюра на пътното платно.

От падането детето се разплакало и казало, че го боли лявата ръка. Бащата веднага завел П. в Спешното отделение на МБАЛ „Света Анна"-Варна АД.След преглед се установило счуване на ръката в областта на китката и затова й била поставена гипсова имобилизация за две седмици от китката до рамото. По думите на лекаря гипсирането на ръката до рамото било цел по-бързото зарастване. Гипсът е бил свален, за да не настъпели усложнения и детето да бъдело по-полезно в обучението.

Лечението било съпътствано с постоянни болки. Наложило се детето да отсъства от училище. След свалянето на гипса П. тръгнала на училище, но й било много трудно да ползва ръката си. Както по време на носене на гипса, така и след като го махнали, продължила да се оплаква, че ръката я боли.

Макар от нараняването да били изминали около един месец и половина, тя продължила да се оплаква от болки в лявата ръка и сравнително по-трудно да си служи с нея.

Поради това моли за осъждането на ответната страна-ОБЩИНА ВАРНА да й заплати сумата от 15 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на ИМ–15.04.2019г до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 229,17лв - обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главницата за периода от 19.02.2019г до 14.04.2019г.

Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответната страна Община Варна в депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва твърдението, че на посочената дата - 19.02.2019г и на посоченото място - в 2 гр.Варна, жк„Трошево", пред бл.12 вх.Д да е съществувала неравност, в резултат на което да се е стигнало до описаната в ИМ травма.

Оспорва да е ангажирана изцяло с поддържането и спазването на инфраструктурата пред жилищните сгради. Съгл. § 1 т.19 от ППЗДвП „препятствие на пътя е нарушаване целостта на пътното покритие, както предметите, вещества и други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението“.

Счита, че е спорно доколко повредените, неравни тротоарни плочки представляват такова препятствие и дали наистина се създава опасност за движението на пешеходците.

Оспорва също вредите да са били в пряка причинно-следствена връзка със съществувалата неравност на пътя или поведението и невниманието на ищцата.

Освен това, разпоредбата на чл.8 ал.8 33Дт предвиждал задължение за лицата, които полагат грижи за деца до 12-год. възраст, да не ги оставят без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Тъй като в закона липсва легална дефиниция на термина „надзор", правната доктрина го определя като „постоянното физическо присъствие на родителя при детето или осигуряване присъствието на друго лице при него''/. В случая, макар да било посочено, че детето било вървяло пред баща си, ако действително описаната дупка е била с размерите, както са посочени в ИМ, то би следвало бащата да е предвидил безопасното им преминаване.

По отношение на поддръжката на прилежащите площи на жилищни блокове, каквато се явява и мястото, описано в ИМ, то на етажната собственост също са вменени задължения.

Съгласно общата презумпция за законосъобразност на действия на административния орган, които почиват на закон или административен акт, то се очаква че и субектите в административния процес ще извършат вмененото им задължение, посочено в чл.4 ал.З от АПК, да управляват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Чл.2 на Наредбата за обществения ред на Обшина Варна /НОР/ предвижда задължение на гражданите, едноличните търговци, юридическите лица, ръководителите на предприятия, учреждения и организации да опазват от повреди общинската собственост, като в следващите разпоредби на Наредбата са определени санкции по отношение на тези задължения.

Съгласно чл.7 ал.1 т.1 и 2 от HOP поддържането на чистотата и естетичния вид около жилищни сгради, в междублокови пространства и търговски обекти е задължение на гражданите съгласно график на Председателя па УС на ЕС или на назначен портиер или чистач, както и на собствениците по отношение на индивидуалните дворове, постройки и съоръжения, ведно с прилежащи към тях територии.

В чл.16 ал.1 т.3 от НОР е посочено, че Председателите на УС на ЕС са длъжни да осигуряват обезопасяването на ел.табла, шахти и отвори на общодостъпни места.

Поради изложеното счита, че Община Варна не се явява материално-правна страна по спора и затова не следва да носи отговорност. Моли за отхвърляне изцяло на исковата претенция и за присъждане на юриск.възнаграждение.

В евентуалност моли за определяне на нисък размер на паричната обезвреда съобразно правилата на чл.52 ЗЗД и установената съдебна практика в подобни случаи, тъй като претендираната сума е силно завишена. При определянето му следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят.

На обезщетение подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка 3 с увреждането. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не било абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.

Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД.

При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на инцидента. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.

Така предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в нормите на чл.49 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор и от представеното удостоверение за раждане е видно, че родители на детето П., род.23.09.2008г, са Д. В. К. и В.П.К..

От приетия като доказателство по делото Лист за преглед на пациент е видно, че детето П. е била приета за преглед в спешен кабинет, издаден на 19.02.2019г. В същия е посочено, че е получила травма на ръката, като е поставена основна диагноза: Остеоепитефизиолиза /счупване/ на лявата лъчева кост в горна трета.

От сл.бележка изх.№ 347/15.03.2019г, изд. от ОУ"Св.Патриарх Евтимий"-гр.Белослав, е видно, че П. е ученичка от IV-ти клас, дневна форма на обучение, и че е отсъствала от учебни занятия в периода 28.02.-8.03.2019г.

От писмените доказателства - преписка вх.№ ВП–1305/2019г по описа на ВиК–Варна, съдържаща сигнал вх.№ 1305/10.06.2019г; отговор изх.№ 1305/18.06.2019г; Заявка за извършени възстановителни работи от 10.06.2019г; сведение за отстраняване на повреди от 10.06.2019г; поименен списък за възстановяване на настилка с изх.№ 1163/21.06.2019г и подробна ведомост за изпълнените СМР, се налага извод, че на процесното място на инцидента са били извършени СМР за отстраняването на образувалото се на тротоара препятствие.

От заключението на в.л. д-р Д. Анг.Д. се установява, че полученото от детето П. счупване на лявата лъчева кост в горна трета е резултат от удар с или върху твърд, тъп предмет и би могло да бъде получено при удар на лявата лакътна област в подлежащата настилка по начина, описан в ИМ. Описаното травматично увреждане е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 2 месеца, като 4 към настоящия момент функцията на крайника била възстановена без дефицит. При получаване на такова травматично увреждане е налице болка, ограничение в движенията на десния горен крайник, затруднения при обличане. Според в.лице в рамките на 15-20 дни се е налагало ползване на помощ от трети лица.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.П.К. и Л.П.

Д., сочени от ищцовата страна.

Свид.В.П.К., баща на детето П., излага, че той и детето на 19.02.2019г отивали на гости при негов познат. Детето вървяло пред него на 2-3 метра, когато изведнъж изпищяло и паднало по очи. Детето започнало да плаче и да се държи за ръката. Свидетелят излага, че причината детето да падне била дупка на тротоара, дълбока около 40-50см с диаметър над 1 метър, където нямало поставени плочки и нямало никакво обозначение, за да предпази от попадане в нея. Бащата завел детето в болница, където го прегледали и гипсирали лявата му ръка догоре. П. била с гипс около 15-20 дни, след което бил махнат. Оздравителният период бил около два месеца, през което време детето било стресирано и изпитвало болка.

Свидетелят се принудил да си вземе два месеца неплатен отпуск, за да гледа дъщеря си и да й помага с обличането, храненето, посещението на тоалетна и другите ежедневни дейности.

По неговите думи, когато времето застудявало детето отново изпитвало болка. Вечерно време П. и до настоящия момент се будела и затова бащата се принудил да спи при детето, за да не се страхувало.

Свид.Л.П. Д., без родство и дела със страните, излага, че на посочената дата свид.В.Костадинов и детето П. му идвали на гости. По неговите думи точно пред входа имало голяма дупка, с дълбочина 60-80см и ок.2 кв.м. площ, която се била образувала два месеца преди инцидента. Без да е бил пряк очевидец на инцидента, свидетелят е убеден, че детето е паднало там. Тази дупка се появява периодично един път в годината. Сочи, че имало образувана преписка в Кметството по повод процесната дупка, като от оттам ги прехвърляли към „ВиК“ЕООД, а пък последното ги препращало обратно към Кметството и не бил разрешен въпросът за нейното отстраняване. Пак по неговите думи преди инцидента детето П. било весело и пъргаво, но след това станало по-затворено и свито. П. ходела редовно танци, но към настоящия момент контузията й пречела да тренира.