Решение № 823 от 23.12.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 828/2022
- Вид
- Решение № 823
- Подписан
- 23.12.2022
- В сила
- 02.02.2025
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.517 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл.46 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 29, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.125, ал.3 · Търговски закон
- чл. 127 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
- чл.74, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 823 гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000828 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260508/29.07.2022г., постановено по търг. дело №580/2022 г., Софийски градски съд, ТО, 14с-в, е отхвърлил като неоснователен предявения от Ц. М. М. против „Елон“ООД, И. И. Х. и Е. А. К. иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство- приемане на И. И.
Х. за съдружник в търговското дружество „Елон“ООД, чрез записване на нови 50 дяла с номинал 100 лева, вписано в ТРРЮЛНЦ с № 20150820112225, както и Ц. М. М. е осъден да заплати на „Елон“ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ц. М. М., подадена чрез процесуалния му представител адв. В. В., с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно, иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и необосновано тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съставения от съда проект за доклад не било указано на ищеца, че не сочи доказателства за накърняване на добрите нрави, нито за нееквивалентност на престациите, каквито фактически твърдения били изложени във фактическите му твърдения.
Съдът бил допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не е допуснал своевременно направено от него доказателствено 1 искане- за изслушване на ССЕ/оценителна/, която да даде оценка за това каква е била чистата стойност на актива на „Елон“ООД към момента на приемането на И. Х. като съдружник на 14.08.2015г. Това доказателствено искане било сторено във връзка с твърденията на ищеца за нееквивалентност на престациите, изразяващи се в това, че срещу внесената от Х. сума от 5000 лева в капитала на „Елон“ООД е придобил 50 на сто участие в дружество, чийто активи по обявен годишен финансов отчет били над 500 000 лева. Тази разлика, която според жалбоподателя възлизала над 100 пъти, сочила за неквивалентност на престациите, което от своя страна свидетелствала за неприкрито накърняване на добрите нрави. Като отказал събирането на посоченото доказателствено средство съдът лишил ищеца от възможността да докаже претенцията си.
Твърди се също така, че съдът изобщо не обсъдил приетите от самия него писмени доказателства от които се установявало по категоричен начин, че към момента на приемането на И. Х. за съдружник в „Елон“ООД, лицето, с което този господин живеел на семейни начала и имали общо дете – С. В. С., която е бил адвокат на „Елон“ООД по редица търговски дела, които били с предмет дялове, вземания и други активи, включени в обхвата на търговското предприятие на дружеството. Не е отчел и обстоятелството, че именно С. В.
С. е лицето, което е внесло от името на Х. вноската в капитала на дружеството.
Ако ги беше обсъдил и отчел всички тези обстоятелства съдът следвало да стигне до единствено възможния и правилен извод, че Х. всъщност е само подставено лице на С., която докато е била адвокат на Елон е придобила и скрито съучастие в дружеството, чийто интереси тя следвало да защитава- нарушение на чл.46 от Закона за адвокатурата, като подробни съображения за това са изложени във въззивната жалба.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемите страни „Елон“ООД, Е. А. К. и И. И. Х. са изразили становище за неоснователността на въззивната жалба по съображенията изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на Ц. М. М., с която и във връзка с уточняващата молба с вх. № 268846 от 25.01.2021 г. е предявил против „Елон“ООД, Е. А. К. и И. И. Х. иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство – приемане на И. Х. за съдружник в търговското дружество „Елон“ООД, чрез записване на нови 50 дяла с номинал 100 лева, вписано в ТРРЮЛНЦ с № 20150820112225.
2
Твърди, че ищецът е кредитор на съдружника Е. А. К. с вземане в размер на 37 000 лв. по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№23825/2017 г. на СРС, ГО, 50 състав и вземане в размер на 175 140 лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№4947/2019 г. на СРС, 65 състав. Приемането на нов съдружник осуетявало възможността му да се удовлетвори от вземанията си спрямо съдружника К. от имуществото на дружеството, поради намаляването му чрез приемане на нов съдружник, тъй като така К. вече не е негов едноличен собственик. Твърди, че непосредствен позитивен резултат от уважаване на иска би настъпил в правната сфера на ищеца, доколкото при установяване, че е несъществуващо вписано обстоятелство – приемане на нов съдружник и заличаването му, имуществото на неговия длъжник Е. К. би се увеличило с 50 на сто от капитала на дружеството „Ело ООД, а ищецът – нейн кредитор би се удовлетворил по – лесно от имуществото на своя длъжник.
Твърди се, че е вписано несъществуващо обстоятелство, доколкото вписването от 20.08.2015 г. е било извършено въз основа на нищожно решение на едноличния собственик на капитала от 03.08.2015 г. за приемане на И. Х. за съдружник на посочените при условие на евентуалност основания: противоречие със закона (императивната разпоредба на чл.46 от ЗАдв, при евентуалност – поради това, че решението е привидно, при евентуалност – поради заобикаляне на закона (чл.46 от ЗАдв) и при евентуалност – поради накърняване ( написано „противоречи“ в молбата от от 25.01.2021 г.) на добрите нрави.
Ответникът „Елон“ ООД е оспорил иска като недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на установителния иск; оспорил е и изцяло твърденията, че ищецът е кредитор на съдружника К.. При евентуалност е оспорил иска и като неоснователен.
Ответниците Х. и К., в едновременно подаден писмен отговор и от двамата от 16.03.2021 г., са депозирали общо становище, че искът е недопустим и по същество неоснователен и са поискали съда да го отхвърли, като им присъди разноски в производството.
За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от представените по делото приети като доказателства изпълнителен лист от 29.09.2017г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение от 29.09.2017г. по ч.гр.дело № 56326/2017г. на СРС, 65с-в, че ищецът Ц. М. М. притежава срещу Е. А. К. вземане в размер на сумата от 175 140 евро, представляваща задължение по запис на заповед от 06.01.2010г., с падеж на 06.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за установяване на което вземане по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК е образувано гр.дело № 4948/2019г. на СГС, ГО, 1с-в.
Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства изпълнителен лист от 23.04.2017г., издаден въз основа на Заповед за 3 незабавно изпълнение от 23.04.2017г. по ч.гр.дело № 23825/2017г. на СРС, 65с-в, че ищецът Ц. М. М. притежава срещу Е. А. К. вземане в размер на сумата от 37 000 евро, представляваща задължение по запис на заповед от 19.12.2007г., с падеж на 19.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за установяване на което вземане по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК е образувано гр.дело № 4947/2019г. на СГС, ГО, 1с-в.
По делото не се твърди от ответниците, а и не се установява по някое от цитираните по-горе две граждански дела, които са с предмет образувани искови производства по чл.422 ГПК за установяване вземането на Ц. М. по издадените в негова полза заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да са налице постановени и влезли в сила съдебни актове които да отричат правата на ищеца като кредитор по отношение на Е. К. по процесните два записа на заповед от 19.12.2007г. и от 06.01.2010г.
Напротив, видно е от представеното в производството пред въззивната инстанция Определение № 50590/14.11.2022г. по т.д.№ 77/2022г. на ВКС, е че поради това, че не е допусната до касационно обжалване жалбата на Е. А. К. е влязло в сила Решение № 1114/02.11.2021г. по в.гр.дело № 970/2021г. на Апелативен съд София, ГО, 8с-в, с което е потвърдено решението по гр.дело № 4947/2019г. на СГС, с което първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Е. А. К. дължи на основание чл. 535 ТЗ на Ц. М. М. сумата 37 000 евро, представляваща главница по запис на заповед от 19.12.2007г., ведно със законната лихва от 13.04.2017г. Следователно налице е влязъл в сила окончателен съдебен акт, с който са потвърдени правата на хирографарен кредитор на ищеца Ц. М. срещу ответника Е. К. по единия от издадените в негова полза записи на заповед за сумата от 37 000 евро.
Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от служебна справка по партидата на „Елон“ООД в търговския регистър от вписване под номер 20150820112225, че до 20.08.2015г. Е. А. К. е била едноличен собственик на капитала на „Елон“ООД, а след тази дата е приет за съдружник И. И. Х. при равно дялово участие за всеки от двамата съдружници.
Не е спорно, а и се установява от справката в ТР и от представения по делото и приет като писмено доказателство Протокол от общото събрание на дружество с ограничена отговорност „Елон“ЕООД, проведено на 03.08.2015г., че едноличният собственик на капитала, след като е разгледал молбата на И. И. Х., за приемането му като съдружник, е взел решение капиталът на „Елон“ЕООД да бъде увеличен от 5000 на 10 000 лева, като увеличението да се извърши чрез записване на нови дялове, а именно 50 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от по 100 лева, с обща номинална стойност от 5 000 лева, които да бъдат изцяло поети от новия съдружник И. Х.. При това положение капиталът на дружеството ще бъде в размер на 10 000 лева, разпределен в 100 дяла, всеки един с номинална стойност от по 100 лева всеки един, разпределен между съдружниците, както следва : Е. А. К.- 50 дружествени дяла, с номинална стойност от по 100 лева всеки един, на обща номинална стойност 5000 лева, представляващи 50% от капитала на дружеството и И.
4
И. Х.- 50 дружествени дяла, с номинална стойност от по 100 лева всеки един, с обща номинална стойност 5000 лева, представляваща 50 % от капитала на дружеството.Дружеството продължава дейността си като дружество с ограничена отговорност, без промяна в останалите подлежащи на вписване обстоятелства.
Не е спорно между страните, а и се установява от справка по партидата на дружеството, че „Елон“ООД първоначално е било регистрирано като дружество с ограничена отговорност в което като съдружници с равно дялово участие са били вписани Е.
А. К. и К. А. К..
Не е спорно, а и от вписванията по партидата на дружеството се установява, че членственото правоотношение с К. К. е прекратено със смъртта й след което дружеството е продължило да извършва дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност като това обстоятелство е вписано в регистъра на 10.06.2014г.
Разпечатката съдържа 38 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b5db284-17e3-4af5-b84e-17c0054524ac