Акт от 27.02.2019, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н И Е

27.02.2019 г. номер .................. град

ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на дванадесети февруари

Шести наказателен състав година

2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: Наталия Николова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 68 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №18-0938-0005027 от 02.11.2018 г. Началникът на сектор ПП към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП на Е.Г.А. от гр. ***административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Е.Г.А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв. С.Р. навежда правни доводи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.

Според адв. Р. постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ***г. по описа на РП- Плевен е издадено на 22.10.2018 г., но е връчено на жалбоподателя на 29.10.2018 г., като това постановление подлежи на обжалване в 7-дневен срок, т.е. до 05.11.2018 г., а обжалваното НП е издадено на 02.11.2018 г., т.е. преди да е изтекъл срока за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според адв. Р. в случая е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението в обжалваното НП и дадената правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП предвид регистрирането на управлявания от жалбоподателя А. лек автомобил по съответния ред с поставяне на временни регистрационни табели на определеното за това място с нормативно определеното съдържание. Освен това адв. Р. навежда доводи, че извършеното от жалбоподателя нарушение представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и административно-наказващият орган не е следвало да му налага административни наказания. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №***за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 02.07.2018 г. в 19:10 часа в гр. Плевен, ул. „***“ ***в посока ул. „***“ като водач на лек автомобил *** с рег. ******като управлява горепосоченото МПС с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение № ***г. МПС не е регистрирано по надлежният ред.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.10. 2018 г. РП- Плевен е прекратила наказателното производство по ДП № ***г. по описа на същата прокуратура, образувано и провеждано за това, че на 02.07.2018 г. в гр. Плевен, по ул. „***“ ***в посока ул. „***“ е управлявал МПС - лек автомобил *** с рег.

№ ***, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно монтирани временни регистрационни табели №*** с изтекъл срок на валидност до 24.06.2018 г. съгласно талон за временно движение – престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на адресата Е.Г.А. – жалбоподател в настоящото производство на 29.10.2018 г.

Това постановление за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва по реда на чл. 243 от НПК в 7-дневен срок, който срок за Е.А. е изтекъл на 05.11.2018 г.

Обжалваното

НП №18-0938-0005027 е издадено на 02.11.2018 г., т.е. преди да е изтекъл срока за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител С.Г.С. и свидетеля Г.К.Г., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства, в това число писмените документи, находящи се в досъдебно производство № ***. на РП – Плевен. От показанията на актосъставителя С. и свидетеля Г. се установява, че същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението на 02.07.2018 г. са извършвали проверка на пътни превозни средства ул.“***“ до ***в посока ул. „***“.

Според показанията на актосъставителя С. и свидетеля Г. за проверка бил спрян лек автомобил *** с рег. ******. Според показанията на актосъставителя С. и свидетеля Г. при извършената проверка било констатирано, че автомобилът е управляван от жалбоподателя Е.Г.А. и че автомобилът бил с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение № ***г.. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя С. и свидетеля Г., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила без регистрационни табели от жалбоподателя А.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя А. в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН нарушителят – жалбоподател в настоящото производство е възразил срещу констатацията за управление на автомобила с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение № ***г. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят А. не е доказал, че управляваният от него автомобил е бил с разрешение за временно движение и временни регистрационни табели, които не са с изтекъл срок на валидност.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Е.Г.А. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и неправилно и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят А. е управлявал МПС – лек автомобил *** с рег. ****** с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение ***и временни регистрационни табели с №*** до 24.06.2018 г.

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.

На първо място, в случая не е спазена абсолютната забрана за кумулиране на наказателната и административно-наказателна отговорност на едно и също лице за едно и също деяние. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.10.

2018 г. РП- Плевен е прекратила наказателното производство по ДП № ***г. по описа на същата прокуратура, образувано и провеждано за това, че на 02.07.2018 г. в гр. Плевен, по ул. „***“ ***в посока ул. „***“ е управлявал МПС - лек автомобил *** с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно монтирани временни регистрационни табели №*** с изтекъл срок на валидност до 24.06.2018 г. съгласно талон за временно движение – престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на адресата Е.Г.А. – жалбоподател в настоящото производство на 29.10.2018 г. Това постановление за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва по реда на чл. 243 от НПК в 7-дневен срок, който срок за Е.А. е изтекъл на 05.11.2018 г. Обжалваното НП №18-0938-0005027 е издадено на 02.11.2018 г., т.е. преди да е изтекъл срока за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Наказващият орган е трябвало да изпълни задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и да извърши проверка за влизане в сила на постановлението на РП – Плевен за прекратяване на наказателното производство и едва след това да издаде наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗАНН забранява образуване на административно – наказателно производство, когато за деянието е възбудено и наказателно преследване. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като наличието на две санкционни процедури от два различни органа за едно и също деяние нарушава принципа „ne bis in idem – не два пъти за едно и също“

На второ място, административно- наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН, ги е приповторил не само в същия вид, но и ги е направил още по-неясни, допълвайки нарушението с несъотносимия текст на сочената като нарушена норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние, на жалбоподателя А. е вменено, че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС, собственост на трето лице, с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение ***и временни регистрационни табели с №*** до 24.06.2018 г. В същото време с оглед на възприетата от актосъставителя и прецизирана от АНО правна квалификация по чл.140 ал.1 от ЗДвП в редакцията й, действаща към деянието / с ДВ бр.11 от 31.01.2017г. цитираната норма е допълнена/, на Е.А. е вменено различно от констатираното с акта административно деяние, а именно, че въпросното МПС въобще не е било регистрирано, т.е., че е липсвала каквото и да е регистрация при констатирана с акта временна такава с изтекъл срок.

Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, която се сочи за нарушена, предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Така цитираното съдържание на сочената като нарушена разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП е несъотносимо към текстовото описание на деянието.

Още по-голямо объркване, неяснота и вътрешно противоречие в текстовото описание на деянието е възвел АНО в НП, допълвайки словесно, че жалбоподателят „управлява МПС с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение и временни регистрационни табели до 24.06.2018г.“, т.е. цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна норма. Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.