Определение № 434 от 07.08.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Разград, 06.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 1945 от 04. 07. 2024 г. по ч. гр. д. № 922/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу С. Н. А., претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 576138/30.09.2021 г., в цялост, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу С. Н. А. за парично вземане в размер на 779, 36 лева – представляваща платена главница на „ Сити Кеш“ АД във връзка с договор за потребителски кредит № 576138; сумата 107, 39 лева – възнаградителна лихва за периода 13.

10. 2021 г. до 16. 06. 2023 г. по същия договор за потребителски кредит; сумата 451, 40 лева обезщетение за забава за периода 14. 10. 2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като е съобразена разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, уточнено е, че вземането произтича 1 от договор за поръчителство.

Приложен е договора за потребителски кредит № 576138/30.09.2021 г., според който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на общо 800 лева за 9 месеца, 37 погасителни вноски и общ размер на всички плащания 1 591, 00 лева. В договора е фиксирана договорна лихва – 132,27 лева и неустойка за непредставяне на обезпечение – 658,73 лв . ,а вноската с неустойка е 43 лева.

С разпореждане съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, като посочи обстоятелствата, на които основава искането си : начало на просрочие, извършените от длъжника плащания – по дата, размер и как са послужили за погасяване на частта от дълга по погасителния план, включващ (съгласно договора) вноска по кредита и неустойка, препятстващи извършването служебно проверка за противоречие със закона или с добрите нрави, основаност на неравноправни клаузи.. – чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК. Заявителят е подал молба, с която по същество е отказал да изпълни указанията.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането.

В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9, б.“а“ е посочено , че се претендира вземане за главница в размер на 779, 36 лева във връзка с договор за потребителски кредит, договорна лихва в размер на 107, 39 лева, от което може да се направи извод, че има извършени плащания от длъжника. Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. Не е ясно какви плащания са направени от длъжника, как са отнесени от кредитора за погасяване на 2 задълженията с оглед на сключения договор за кредит и съдържаща се в него клауза за плащане на неустойка, включена в погасителния план. Не са посочени правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер. От външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания. Разградският окръжен съд споделя изводите на заповедния съд и препраща към тях.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза. Това не е сторено от заявителя в дадения му от заповедния съд. При наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се основава на неравноправна клауза, съдът приема, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. За пълнота следва да бъде посочено, че заявителят не е приложил и сключения договор за цесия с оглед извършване на проверка, относно твърдяната от него процесуална легитимация.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1945 от 04. 07. 2024 г. по ч. гр. д. № 922/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3