Решение № 215 от 18.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Стара Загора, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20245501000179 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. А. Г. против решение № 21/14.02.2024г., постановено по гр.д. № 701/2023г., по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание по чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД от И. А. Г. против “П.К.Б.“ ЕООД за прогласяване на недействителен договор за потребителски кредит П.К.С. №40015236276, сключен между същите страни на 06.02.23 г., като неоснователен. Обявени са за нищожни, като неравноправни клаузите в раздел VІ „Параметри“, които касаят задължение за заплащане на допълнителен пакет от услуги „ Ф. и Ф.“ в размер на 1925 лв. от договор за потребителски кредит П.К.С. №40015236276, сключен на 06.02.23 г., между “П.К.Б.“ ЕООД и И. А. Г..

С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която отхвърля предявения от ищцата иск, като се излагат подробни съображения. Направено е искана съдът да отмени решението в обжалваната част и да прогласи за недействителен сключения договор за потребителски кредит, като потвърди решението в останалата част. Претендира разноските по делото. Доказателствени искания не са направени.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият оспорва същата, като излага подробни съображения. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира разноските по делото.

1

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Не е спорно между страните, че между тях има сключен договор за потребителски кредит П.К.С. №40015236276, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 3500 лв. за срок от 30 месеца, при годишен процент на разходите 49,90 %; годишен лихвен процент от 41, 00 %, и лихвен процент на ден от 0, 11 %. Така общата дължима сума възлиза на 5631 лв., при размер на месечна вноска от 187.69 лв.

Със сключването на договора е закупен и пакет от допълнителни услуги „ Ф. и Ф.“ , с което кредиторът (ответното дружество) е предоставило на длъжника (ищцата) следните услуги: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж ; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, които кредиторът предоставя по искане на кредитополучателя за сумата от 1925 лв., платими за срока на договора за потребителски кредит месечно от 64.17 лв.

Така общото задължение на ищцата по договора станало 7556 лв., а общият размер на погасителната вноска е от 251.86 лв., като страните са уговорили, че тя ще бъде заплащана на 10-то число от месеца.

Не е спорно, че сумата е предоставена на ищцата, както и че последното плащане е на 31.10.23 г. Ответната страна признава, че размерът на погасеното задължение към тази дата е в размер на 1384.71 лв., от тях по погасителен план 1258.89 лв.(главница 377.87 лв., договорно вънаграждение 560. 17 лв. и по пакет от допълнителни услуги 320.85 лв.), както и сумата в размер на 30 лв. такси и лихва за забава в размер на 95.82 лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

Ответникът представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него кредиторът (заемодателят) е предоставил на ищеца заемна сума със задължение за последния да я върне, съгласно уговорените параметри и условия.

Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК.

2

Ищецът твърди недействителност на процесния договор за кредит поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл.

19, ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Действително е налице противоречива съдебна практика относно въпроса - дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК следва да е посочен годишния процент на разходите по кредита като цифрово изражение и общата сума, дължима от потребителя, както е в случая или следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият съдебен състав счита, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не следва извода, че всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР (в този смисъл има произнасяния и на ВКС). Вече когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този процент и че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва да се преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК или на клаузата, с която е уговорен ГПР - чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В случая в VI от договора е посочено, че ГПР е 48,90 % и че се изчислява съгласно ЗПК, а общата сума на кредита, ведно с дължимите разходи и лихви е посочена в Погасителния план - виж л. 60 от делото.

Действително процесният договор не съдържа описание на взетите при горното изчисление допускания, но в Общите условия на кредитора и в Европейския формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора на страните те са категорично и недвусмислено посочени в процентно изражение и като глобална сума, предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни институции, а също и при необходимост да се откаже от договора, в каквато насока са доводите на процесуалния представител на ищеца.

Pри ползване на интернет кредитен калкулатор - при главница 3 500 лева и договорна лихва 41%, ГПР е 49,65 %, което бе и служебно проверено 3 от съда, ползвайки, посочения от вещото лице, калкулатор. Следователно ГПР е правилно посочен в договора и по стойност не надвишава петкратния размер на законната лихва - чл. 19, ал.4 ЗПК.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваемият е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 2 от Наредбата за предоставяне на правна помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/14.02.2024г., постановено по гр.д. № 701/2023г., по описа на Районен съд – Чирпан в обжалваната му част.

ОСЪЖДА И. А. Г., с ЕГН ********** от с. ***** да заплати на “П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***** разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4