Определение № 337 от 30.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. Пазарджик, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500354 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба с вх.№9753 от 25.04.2023г. подадена от Я. Р. А., чрез пълномощника му адв.П. Г. против Определение №871/07.04.2023, постановено по гр.д.№786/2022г. по описа на РСПазарджик, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Я. Р. А. и е прекратено производството по делото.

Твърди се, че незаконосъобразно. обжалваното определение е неправилно и

Твърди се, че първоинстанционният съд с редица разпореждания от подаването на исковата молба дава указания да се предостави данъчна оценка и се внесе ДТ, както и да се впише исковата молба.

Визира се, че, видно от материалите по делото е, че още с подаването на исковата молба е приложена данъчна оценка, както е и платена в срок дължимата се ВТ.

Приема се, че неправилен е извода на районния съд, че исковата молба попада в хипотезата на чл.112 от ЗС и чл.114 от ЗС и следва същата да бъде вписана.

Счита се, че това становище не може да бъде споделено, тъй като то почива на неправилно разбиране на разпоредбата на чл.112, б.“з“ от ЗС.

1

В този смисъл излага съображенията си.

Искането е да се отмени постановения съдебен акт, като се върне делото на РС- Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- М. А.

Я., чрез пълномощника му адв.И. М.. В него се изразява становище в което се иска, подадената частна жалба да се остави без уважение и се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно. В тази насока се поддържат изцяло наведените от съда аргументи в мотивната част на обжалваното определение.

Моли се, на основание чл.78, ал.4 от ГПК да бъдат присъдени направените съдебни разноски по делото, за което вече има представен списък на разноски.

Окръжният съд от събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена искова молба с вх.№5060/10.03.2022г. от страна на Я. Р. А., чрез адв.П. Г. против М. А. Я..

Видно от Разпореждане №2016/28.03.2022г. е оставена подадената искова молба без движение, като е указано на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, да посочи цената на иска, да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот, да внесе държавна такса, да изложи обстоятелства във връзка с придобивното основание на правото на собственост, да индивидуализира процесния имот, като го опие с актуалния ме регулационен статут, както и да впише исковата молба. Указано е, че при неотстраняване в срок на констатираните нередовности, производството по делото ще бъде прекратено.

От Молба с вх.№8177/18.04.2022г. подадена от адв.П. Г. се установява, че с нея е изразено становище, че исковата молба не попада в хипотезата на чл.112 и чл.114 от ЗС и не следва да се вписва. Поискано е да се осъди ответницата М. А. Я. да напусне и предаде владението на имота на ищеца описан в исковата молба, в който последната се е самонастанила без правно основание. Посочено е, че имотът е придобит с покупко- продажба, за което е 2 приложен нотариален акт. Поискано е да се определи дължимата се ДТ, като се даде нов срок за плащане, тъй като клиентът му е във Великобритания и няма връзка с него. Визирано е, че няма как да се посочи цена на иска, тъй като същия е да се осъди ответницата М. А. Я. да напусне и предаде владението на имота на ищеца, подробно описан в исковата молба, в която се е самонастанила без правно основание. Посочено е, че заверено копие от данъчната оценка е представена с исковата молба.

Видно от Разпореждане №3780/20.06.2022г. е оставена отново подадената искова молба с вх.№5060/10.03.2022г., като е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане, да внесе по сметка на РС- Пазарджик, държавна такса в размер на 50лв. и да представи платежния документ. При неизпълнение в срок на дадените указания е посочено, че исковата молба ще бъде върната.

От Молба с вх.№14108/08.07.2022г. подадена от адв.П. Г., в качеството му на пълномощник на Я. Р. А. се установява, че е представена вносна бележка за платена ДТ в размер на 50лв.

Видно от Разпореждане №4230/11.07.2022г. след проверка редовността и допустимостта на исковата молба е разпоредено препис от исковата молба и приложенията към нея да се връчат на ответника, като са дадените съответните указания, съгласно изискванията на ГПК.

В указания срок е постъпил писмен отговор с вх.№17063/24.08.2022г. от страна на М. А. Я., чрез пълномощника й адв.М., в който е обективирано и искане, на основание чл.219 от ГПК, да бъде привлечено като трето лицепомагач- П. А.П., който да бъде конституиран като подпомагащо лице.

Видно от Определение №2373/16.11.2022г. е оставено без уважение искането на ответника М. А. Я. за привличане на П. А.П., като трето лицепомагач на страната на ответника.

Видно от Определение №61/25.01.2023г., постановено по в.ч.гр.д.

№1/2023г. по описа на ОС- Пазарджик е отменено Определение №2373/16.11.2022г., постановено по гр.д.№786/2022г. по описа на РСПазарджик, като по искането на ответницата М. А. Я. е допуснат до участие, на основание чл.220 от ГПК, като е привлечен П. А.П., като трето лицепомагач в производството по делото на страната на ответницата М. А. Я..

3

Върнато е делото на РСсъдопроизводствените действия.

Пазарджик за продължаване на

Видно от Разпореждане №1741 от 09.03.2023г. се установява, че районния съд имайки предвид мотивите, изложени в Определение №61 от 25.01.2023г по в.ч.гр.д.№1/2023г по описа на ОС- Пазарджик, съгласно които въззивната инстанция е приела, че районният съд е сезиран с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, като е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани следните нередовности на исковата молба: да посочи цената на иска, да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, да внесе държавна такса, равняваща се на 1% от данъчната оценка на имота, но не по-малко от 50лв. и да представи по делото платежния документ, както и да впише исковата молба.

От подадена Молба с вх.№7559/29.03.2023г. от пълномощникът на ищецът се установява, че последния е отстранил част от нередовностите на исковата молба като изрично е отказал да изпълни указанието- вписване на исковата молба, считайки че исковата молба не попада в хипотезата на чл.112 и чл.114 от ЗС.

Видно от Определение №871/07.04.2023г. първоинстанционния съд е приел, на чл.129, ал.4 във вр. с ал.3 от ГПК следва да остави без разглеждане исковата молба на Я. Р. А. срещу М. А. Я., с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС и е прекратил производството по делото. Като основание за това настоящият съдебен състав е приел, че следва да се съобрази с мотивите на ОС- Пазарджик, изложени в Определение №61 от 25.01.2023г. постановено по в.ч.гр.д.№1/2023г. по описа на ОС- Пазарджик.

Също така е посочил, че следва да се съобрази и Тълкувателно решение №3 от 19.07.2020г. /правилното е 19.07.2010г./ по тълк.дело№3/2009г. на ОСГК на ВКС, съгласно което по силата на допълнение към ЗС /ДВ, бр.34 от 25.04.2000г., в сила от 01.01.2001г./, в който смисъл е и изменението на чл.4 б, “а“ от Правилника за вписванията с новата редакция на чл.112 б. “а“ от ЗС, законодателят е приел, че се вписват всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права. Прието е, че функционалното тълкуване на нормата 4 във вр. с разпоредбите на чл.112 б. “з“ от ЗС, във вр. с чл.114, ал.1, б.“в“ от ЗС налага извод, че за исковите молби, с които се инициира производство за защита на правото на собственост или друго ограничено вещно право- чл.124, ал.1 от ГПК, чл.108 от ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани. От гледна точка на процесуалните последици, неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанията на съда за вписване на исковата молба по чл.114 от ЗС следва да се приравни на неизпълнение на указанията на съда по отстраняване на констатиран порок /недостатък/ на исковата молба по чл.127 и чл.128 от ГПК, тоест да се приеме, че при неизпълнение е приложима разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.

При тези данни от правна страна, съдът приема следното:

При преценка за допустимост на жалбата от страна, настоящата инстанция счита, че същата е допустима, но по съществото си е неоснователна.

В конкретният казус настоящата инстанция няма основание да не приеме изведените от страна на първоинстанционния съд правни изводи.

Исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.127 и чл. 128 ГПК, като при констатирано несъответствие на същата с посочените норми, то на основание чл. 129, ал.2 от ГПК, съдът следва да даде на ищеца срок да отстрани констатираните нередовности.

Указанията следва да са конкретни и ясни, а не общи такива и неизпълнението на указания, които не са конкретни не може да доведе до прекратяване производството по делото, особено ако се касае за нередовност на самата искова молба, ако е била налице такава и съдът не я е констатирал /извън внасяне на дължимата д.т./. В този смисъл са и Решение №280 от 5.07.2012г. на ВКС по гр.д.№298/2011г., Определение №60099 от 12.07.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 1810/2021 г. и др.

Действително в т.1 на Тълкувателно решение №3 от 19.07.2010г. на ВКС по тълк.дело №3/2009г.., ОСГК, изискваното за вписване на искова молба, на основание чл.114, б.“в“, във вр. с чл.112, б.“з“ от ЗС не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл.127 от ГПК /чл.98 от ГПК- отм./, а разпоредбата на чл.128 от ГПК /чл.99 от ГПК- отм./, не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея.

5

Категорична е обаче т.3 от същото тълкувателно решение, която визира, че при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл.127 от ГПК, респ. необходимите приложения по чл.128 от ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл.7, ал.1 от ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл.114 от ЗС, в т.ч. и са съдебна делба е основание а нейното връщане, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Безспорен е фактът, че от страна на първоинстанционния съд са дадени ясни указания, че подадената искова молба следва да се впише в указания от него срок. Съответно са указани последиците от неизпълнението на същите.

Същите правилно са съобразени, както с цитираното по- горе тълкувателно решение, така с изискването на чл.112, б.“а“ от ЗС изискваща вписването на всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижимите имоти, както и актовете, с които се признават такива права.

В този аспект следва да се посочи, че първоинстанционния съд е сезиран с предявен иск по чл.108 от ЗС, което е и основание да се приема, че при такава искова молба е налице императивно формулирано изискване тя да бъде вписана. Това се определя и от разпоредбите на чл.112, б.”з” от ЗС, във вр. с чл.114, ал.1, б.”в” ЗС, както обосновано е прието от първата инстанция.

При тези данни, с оглед на констатацията, че подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение и се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Относно претенцията за разноски на ответната страна по жалбата, то независимо от този изход на делото, компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд, тъй като се иска присъждане на разноски във връзка с прекратяване на делото, а не конкретно за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №871/07.04.2023г., постановено по гр.д.№786/2022г. по описа на РС- Пазарджик с което, на основание чл.129, ал.4, във вр. с ал.3 от ГПК е оставена без разглеждане исковата молба на Я. Р.