Определение № 1297 от 24.11.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1297 гр. Бургас, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601563 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. XII от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв.С. К. - упълномощен защитник на подс.В. Т. Ч., подсъдим по НОХД № 263 / 2025г. по описа на Районен съдКарнобат, против определение № 154/03.11.2025г., с което на основание чл.

270, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

С частната жалба се излагат аргументи,свързани с влошеното здравословно състояние на съпругата на обвиняемия, както и необходимост от грижа за малолетната му дъщеря.Ч. имал постоянен и настоящ адрес в гр.К., като нямало опасност да се укрие или да извърши друго престъпление,ако е под домашен арест,с поставено електронно устройство за проследяване. Освен това спрямо него имало забрана за напускане пределите на страната. С оглед на изложеното, се прави искане определението на РС-Карнобат да бъде изменено и въззивния съд да наложи спрямо Ч. МН“Домашен арест“.

Окръжен съд – Бургас, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното: Частната жалба е подадена в установения в закона 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава XII от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирана страна.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият въззивен състав намира, че и към този момент продължават да са налице основанията, определящи законността на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия В. Ч..

Досъдебното производство е било образувано на 15.04.2025г. с първото 1 действие по разследването – претърсване и изземване в неотложни случаи,с последващо съдебно одобрение, за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК.

С Определение № 72 от 17.04.2025г. по ЧНД № 102/2025г. по описа на РС-Карнобат по отношение на В. Т. Ч. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Определението е влязло в законна сила на 22.04.2025г.

В последствие, по искане на Ч. по чл.65 от НПК е било образувано ЧНД № 167/2025г. и с Определение № 92/20.06.2025г. на РС-Карнобат, МН“Задържане под стража“ е била потвърдена. С Определение № 716/27.06.2025г. по ВЧНД № 827/2025г. по описа на БОС определението на РС - Карнобат е било потвърдено.

По искане на обвиняемия по чл.65 от НПК било образувано ЧНД № 215/2025г. и с Определение № 123/21.08.2025г. на РС-Карнобат, МН“Задържане под стража“ е била потвърдена.С Определение № 1006/28.08.2025г. по ВЧНД № 1157/2025г. по описа на БОС определението на РС - Карнобат е било потвърдено.

Последно с определение №132/19.09.2025г., РС-Карнобат е оставил без уважение направеното искане в хода на ДП,спрямо обв.Ч. да бъде взета полека МН“Задържане под стража“ и същата е потвърдена.Няма данни това определение да е било обжалвано.

От материалите по делото се установява, че съдебното производство по НОХД №263/2025г. по описа на РС-Карнобат е образувано на 27.10.2025 г. по повод внесен от прокурор при Районна прокуратура-Бургас, ТО-Карнобат обвинителен акт, с който срещу В. Т. Ч. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2 000лв. до 10 000лв., т.е. касае се за тежко умишлено такова по смисъла на чл.

93, т.7 от НК. Преди образуване на съдебното производство по внесения обвинителен акт и преди провеждане на разпоредителното заседание е депозирано искане за изменение на мярката за неотклонение спрямо Ч., по повод на което е постановено атакуваното понастоящем определение.

Настоящият въззивен състав счита, че продължава да е налице първата предпоставка, изискуема от чл. 63, ал. 1 от НПК, за продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ – обосновано предположение, че подсъдимият е евентуален извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Интензитетът на обоснованото подозрение не е намалял от момента на първоначалното задържане на подсъдимия Ч.. В подкрепа на извода за евентуалната съпричастност на подсъдимия към инкриминираното му деяние са събраните в хода на досъдебното производство множество доказателствени материали показанията на разпитаните свидетели, писмени доказателства, както и заключенията на извършените по делото експертизи. Изтъкнатите обстоятелства, без въззивната инстанция в рамките на компетентността си да прави анализ за достоверността на посочените доказателствени материали и 2 при съобразяване с ограничения предмет на настоящия съдебен контрол, обосновават съответен по убедителност на етапа на развитие на наказателното производство извод, че е налице обосновано предположение за възможна съпричастност на подсъдимия Ч. към инкриминираното деяние. Ето защо въззивният съд намира, че е налице първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК за продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия.

На следващо място въззивният съд прецени най-общо събраните доказателства за личността на подсъдимия в контекста на обществената опасност и спецификата на конкретното деяние и прие, че те установяват наличието и на втората предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК - опасност от извършване на престъпление и такава да се укрие, в случай че правото на подсъдимия на свободно придвижване не е ограничено, до който извод правилно е достигнал и районният съд. По делото има данни ,че подсъдимият е напускал многократно страната, като евентуално друга,по-лека мярка за неотклонение няма да обезпечи присъствието му в наказателното производство.

За да достигне до положителен извод за реална опасност от извършване на престъпление, правилно е отчетено от състава на Районен съд-Карнобат, че подсъдимият е с обременено съдебно минало, доколкото има множество предходни осъждания /19 на брой/. Това обстоятелство води до извод за една значително по-висока обществена опасност на настоящата му деятелност.

Отчитайки презумпцията за невиновност, не може да не се вземе предвид и обстоятелството, мотивирано с представената пред първоинстанционния съд справка от която е видно,че междувременно Ч. е осъден по н.о.х.д. №353/24г. на КРС за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК на 2 години лишаване от свобода, което завишава обществената опасност на подсъдимия,тъй като се касае за престъпления свързани с държане и употреба на наркотични вещества.

Наведените в частната жалба доводи, че подсъдимият следва да се грижи за съпругата си, на която предстои хирургична интервенция и за малолетното си дете,не са подкрепени с никаква медицинска документация, като здравословните проблеми и необходимостта от полагане на грижи за своята низходяща, не е възпрепятствало подсъдимия от извършване на противоправната му дейност. Съществуващата реална опасност може да бъде преодоляна единствено чрез продължаване на прилаганата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.Срокът на задържане, който е малко над седем месеца, следва да бъде определен като разумен и пропорционален на фактическата и правна сложност на делото, както и на процесуалната активност на разследващите органи и на съда.

Въззивният съд счита, че към настоящия момент мярката за неотклонение „Домашен арест“ не би могла да преодолее съществуващия риск от извършване на престъпление от страна на подсъдимия и възможността да се укрие с цел избягване на наказателно преследване.

По изложените съображения въззивният съд приема, че атакуваното 3 определение на Районен съд - Карнобат е правилно и законосъобразно, поради което не са налице основания за неговата отмяна.Водим от горното и на основание чл.345, във вр. чл.341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4 НПК, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №154/ 03.11.2025г., постановено по НОХД № 263/2025 г. по описа на Районен съд - Карнобат, с което на основание чл.

270, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК е оставено без уважение искането на подсъдимия В. Т. Ч., ЕГН:********** за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1297 гр. Бургас, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601563 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. XII от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв.С. К. - упълномощен защитник на подс.В. Т. Ч., подсъдим по НОХД № 263 / 2025г. по описа на Районен съдКарнобат, против определение № 154/03.11.2025г., с което на основание чл.

270, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

С частната жалба се излагат аргументи,свързани с влошеното здравословно състояние на съпругата на обвиняемия, както и необходимост от грижа за малолетната му дъщеря.Ч. имал постоянен и настоящ адрес в гр.К., като нямало опасност да се укрие или да извърши друго престъпление,ако е под домашен арест,с поставено електронно устройство за проследяване. Освен това спрямо него имало забрана за напускане пределите на страната. С оглед на изложеното, се прави искане определението на РС-Карнобат да бъде изменено и въззивния съд да наложи спрямо Ч. МН“Домашен арест“.

Окръжен съд – Бургас, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното: Частната жалба е подадена в установения в закона 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава XII от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирана страна.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият въззивен състав намира, че и към този момент продължават да са налице основанията, определящи законността на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия В. Ч..

Досъдебното производство е било образувано на 15.04.2025г. с първото 1 действие по разследването – претърсване и изземване в неотложни случаи,с последващо съдебно одобрение, за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК.

С Определение № 72 от 17.04.2025г. по ЧНД № 102/2025г. по описа на РС-Карнобат по отношение на В. Т. Ч. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Определението е влязло в законна сила на 22.04.2025г.

В последствие, по искане на Ч. по чл.65 от НПК е било образувано ЧНД № 167/2025г. и с Определение № 92/20.06.2025г. на РС-Карнобат, МН“Задържане под стража“ е била потвърдена. С Определение № 716/27.06.2025г. по ВЧНД № 827/2025г. по описа на БОС определението на РС - Карнобат е било потвърдено.

По искане на обвиняемия по чл.65 от НПК било образувано ЧНД № 215/2025г. и с Определение № 123/21.08.2025г. на РС-Карнобат, МН“Задържане под стража“ е била потвърдена.С Определение № 1006/28.08.2025г. по ВЧНД № 1157/2025г. по описа на БОС определението на РС - Карнобат е било потвърдено.

Последно с определение №132/19.09.2025г., РС-Карнобат е оставил без уважение направеното искане в хода на ДП,спрямо обв.Ч. да бъде взета полека МН“Задържане под стража“ и същата е потвърдена.Няма данни това определение да е било обжалвано.

От материалите по делото се установява, че съдебното производство по НОХД №263/2025г. по описа на РС-Карнобат е образувано на 27.10.2025 г. по повод внесен от прокурор при Районна прокуратура-Бургас, ТО-Карнобат обвинителен акт, с който срещу В. Т. Ч. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2 000лв. до 10 000лв., т.е. касае се за тежко умишлено такова по смисъла на чл.