Решение № 97 от 02.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Шумен, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско дело № 20253600500236 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 10510/24.03.2025 г. от „Водоснабдяване и канализация Шумен“ ООД, представлявано от управителя И.П., действащо чрез пълномощника си адв. Д.

С. при САК, против постановление от 07.03.2025 г. по изп.д № 2024....0401437 по описа на ЧСИ с рег. № .... с район на действие района на ШОС, с което помощник ЧСИ В.В. е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по възражение на длъжника вх.№ 07842/05.03.2025 г.. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че не били взети предвид възраженията му. Счита, че възнаграждението следва да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004г. а именно - 200 лв. за образуване на изпълнително дело. В случая не се наблюдавали усложнения по отношение страните или движението на изпълнителното дело, не били прилагани различни изпълнителни способи. Изпълнителното дело било образувано за събиране на парично вземане по изпълнителен лист № 29/26.02.2024г., издадена въз основа на въззивно осъдително решение № 18/14.01.2024г. по в.т.д.№ 522/2023г. на ВнАС, с което било потвърдено решение по т.д.№ 27/2022 г. на ШОС, за осъждане на жалбоподателя да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия сумата общо от 65026,45лв. Излага, че на 03.04.2024 г. по банковата сметка на ВКС било внесено обезпечение по реда на чл.282, ал.2 ГПК в размер на 65026,45лв., съобразно осъдителния диспозитив на въззивното решение и въз основа на внесената гаранция било постановено определение по реда на чл.282, ал.2 ГПК, с което изпълнението било спряно на основание чл.432, ал.1 т.4 предл.1 от ГПК. Сочи, че с оглед ТР № 6/23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014 г. на 1

ОСГТК на ВКС в случай на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК гаранцията била предназначена да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание. Тя подлежала на връщане при условията на чл.282, ал.4 респ. чл.282, ал.5 ГПК, след приключване на делото пред ВКС същата подлежала на освобождаване в полза на кредитора. С оглед изложеното счита, че по изпълнителното дело е съществувала сигурност по отношение на успешното удовлетворяване на взискателя. Освен първоначалната молба с която бил сезиран съдебният изпълнител процесуалния представител на взискателя не извършил други действия по същество, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Посочването на способ за изпълнение било условие за редовност на молбата и не повишавало фактическата сложност на делото /ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС./ Молбата се явявала действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а не съставлявала действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Подадената молба за възобновяване на спряното изпълнително дело също не представлявала действие по осъществяване защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, тъй като в тази хипотеза спряното изпълнително производство подлежало на възобновяване ex lege /сочи определение № 244/17.06.2014г. по т.д.№ 2600/2013г. ВКС/. Доколкото възнаграждението включвало и такова по водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания без такива в действителност да са били извършвани счита, че същото следва да се намали до 200 лв. Моли съдът да отмени постановлението като намали разноските за адвокатско възнаграждение до посочения размер. Сочи съдебна практика.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, чрез пълномощника му адв. Е. Д. при САК, в което взема становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а по същество за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК /съобщение за постановлението е изпратено до длъжника чрез пълномощника му с придружително писмо изх.№ 5773/10.03.2025г. по ел.поща и е връчено на 10.03.2025 г., на която дата е извършено и потвърждение на връчването -чл.44, ал.3, т.3 ГПК/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

По същество съдът намира жалбата и за основателна, поради следното:

Приложеното изп.д. № 2024....0401437 по описа на ЧСИ с рег. № .... е образувано на 17.12.2024г. по молба на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, действащо чрез пълномощника си адв. Е. Д. при САК, с приложен към нея изпълнителен лист № 29/26.02.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително 2 решение по в.т.д.№ 522/2023 г. на ВнАС , с което е потвърдено решение по т.д.№ 27/2022 г. на ШОС, с което е осъдено „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, представлявано от управителя И.Й.П. да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в ТР раздел Б на районен съд Щендал под № .... със седалище и адрес на управление: .... 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К.С., сумата от 65 026.45 лв., от които главница в размер на 60 209.68 лв., представляваща дължимата до 10.03.2019 г., месечна вноска и съставляваща част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата от 4 816.77лв., представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.03.2019г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 11.03.2022г. до датата на окончателното заплащане на месечната вноска.

Към молбата е приложено определение № 837/04.04.2024 г. по ч.т.д.№ 694/2024г. на І т.о. ТК на ВКС, с което се спира на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивното осъдително решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. В определението е посочено, че дължимото съгласно чл.282, ал.2 т.1 ГПК във вр. с т.1 ТР № 6/23.10.2015 г. по т.д.№ 6/2014г. на ОСГТК на ВКС парично обезщетение е внесено по сметката за обезпечения на ВКС на 03.04.2024 г. в размер на 65026,45лв..

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело, да връчи на длъжника ПДИ, да пристъпи към изпълнение на присъдената сума, след справка на банковите сметки на длъжника да наложи запори на същите, след справка на НАП относно активи на длъжника при наличие на такива да пристъпи към изпълнение срещу тях, включително е възложил правомощия на ЧСИ по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, както и да събере разноските по изпълнението. В т. VІІ от молбата взискателят е направил искане след като бъде образувано изпълнителното производство, същото да бъде спряно, на основание чл.432, ал.1 т.4 ГПК, тъй като ВКС е постановил спиране с определение по чл.282, ал.2 ГПК, препис от което прилага.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ пристъпил към проучване имущественото състояние на длъжника. Връчил е ПДИ на длъжника 23.12.2024г. На същата дата последният е депозирал молба до ЧСИ, с приложен към нея препис от определението на ВКС за спиране на изпълнението. На 23.12.2024 г. ЧСИ е постановил спиране на делото, на основание чл.432, ал.1 т.4 ГПК, като е изпратил съобщение до взискателя и длъжника.

С молба вх.№06145/19.02.2025г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнението, тъй като с определение № 380/06.02.2024г. по т.д.№ 1210/2024 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, т.е. е отпаднало основанието за спиране. Поискал е ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника в „Тексим Банк“ АД и „Българска банка за развитие“. Наред с това е направил искане ЧСИ да събере разноски в размер на 4381,06лв. - адвокатско възнаграждение. Прилага фактура за 3 платена сума от 4381,06лв. /2240 евро/ с посочено основание възнаграждение за юридически услуги и представителство за образуване и водене на изпълнително производство по изп.д.

№ 2024....0401437 и преводно нареждане за сумата 2240евро в полза на адвокатското дружество „Д. Партньори“. Видно от извършена кореспонденция с ЧСИ, взискателят сочи, че въпреки извършено оттегляне на искането за превеждане на депозита ВКС е постановил още едно определение за превеждане на внесената от ВиК – Шумен гаранция по сметка на ЧСИ, поради което молят, получените средствата да бъдат преведени на длъжника ВиК – Шумен.

На 19.02.2025 г. ЧСИ е постановил възобновяване на изпълнителното дело и налагане запор на сметките на длъжника в „Тексим Банк“ АД и „Българска банка за развитие“.

Изпратени са запорни съобщения, като липсва отразяване на получаването им. Видно от приложеното преводно нареждане на 24.02.2025г. сумата в размер на 98075,99лв. посочена в запорното съобщение на ЧСИ е преведена от ББР по сметката на ЧСИ по изпълнителното дело.

С постановление от 19.02.2025 г. ЧСИ е приел разноските за адвокатско възнаграждение.

Постъпило е възражение вх.№ 07842/05.03.2025г. от длъжника по делото, с искане размера на адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200лв. С постановление от 07.03.2025г. помощник ЧСИ е постановил отказ да намали адвокатското възнаграждение на взискателя. Постановлението е връчено на длъжника по ел. поща на 10.03.2025г. с придружително писмо изх.№ 5773/10.03.2025г.. Помощник ЧСИ е изложил мотиви, че задължението не е платено в срока за доброволно изпълнение от длъжника. Освен това, като се вземе предвид събраната по делото сума за главница, неустойка и лихви от 87054,90лв. и съгласно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа счита, че претендираното възнаграждение от 4381,06лв. с ДДС надвишавало незначително размера на възнагражденията предвидени в чл.10 т.1 и т.2 от наредбата.

Видно от извършена справка по делото, с определение №1236/23.04.2025г. по к.т.д.№ 1210/2024г. на ІІ т.о. ТК на ВКС е освободена внесената по сметка на ВКС като обезпечение по реда на чл.282 ал.2 от ГПК от “Водоснабдяване и канализация Шумен“ООД сума в размер на 65 026,45 лв. и е разпоредено сумата да се преведе от сметката за обезпечения на ВКС по посочената в молбата на “Водоснабдяване и канализация Шумен“ООД сметка.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която е приложима както в исковото така и в изпълнителното производство предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Това искане следва да бъде отправено до съдебния изпълнител, а актът, с който съдебният изпълнител се произнася, подлежи на съдебен контрол пред съда.

4

При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Доколкото наредбата не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право /Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C[1]438/22/ остават актуални и намират приложение разясненията по т.3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.