Решение № 387 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Димитрина А.ова

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора С. Хр. Д. като разгледа докладваното от Димитрина А.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604687 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 20083135 от 13.03.2023г. по НОХД № 10872/2017г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 136 състав, подсъдимият С. А. И. е признат за невиновен в това на 06.05.2016 г. около 20.40 ч. в гр. София при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220” с ДКН СВ **** ВК по бул.

„Президент Линкълн“ с посока на двиЖ.е от ул. „Монтевидео“ към ул. „Бойчо Бойчев“ в района срещу № 94А, да е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата: чл. 150, ал.1 ЗДвП, чл. 20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл. 21, ал.1 ЗДвП и чл.

16, ал.1 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на М.В.В. като след деянието деецът да е избягал от местопроизшествието и да е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр.3 и пр.4, б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

Софийска районна прокуратура протестира присъдата, декларирайки, че тя е постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон и при неправилна оценка на фактите. В допълнението към протеста се излагат съобраЖ.я, че обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на пострадалия М.В., но се опровергават от тези на свидетелите Р. И., К. И., Н. Х.

1 и С. Д.. Според прокурора, първостепенният съд е базирал извода си за авторството на св. С.С. като водач на лекия автомобил, на предполоЖ.я.

Претендира постановяване от въззивната инстанция на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по възведеното му пред първата обвинение като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да му бъдат възлоЖ. направените по делото разноски.

Въззивният съд е сезиран и с жалба от частния обвинител И. М. В. чрез нейния повереник, в която се заявява желанието й подсъдимият да бъде осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест години.

В хода на съдебните прения прокурорът при Софийска градска прокуратура поддържа протеста като изразява позиция, че от показанията на свидетелите И., Д. и Х. безспорно се установява, че подсъдимият е излязъл от предна лява врата и е избягал от местопроизшествието. Депозираните от него обяснения пред първия съд преценява като израз на защитната му позиция.

Претендира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на справедливо наказание при съобразяване наличието на смекчаващи наказателната отговорност на С. И. обстоятелства.

Частният обвинител и повереникът му - редовно уведомени, не се явяват, за да афишират личната си позиция по спора.

Служебният защитник на подсъдимия застъпва становището, че контролираният съд е изложил подробни съобраЖ.я за причините за кредитиране показанията на М.В. и обясненията на нейния подзащитен, сочещи на това, че подсъдимият не е управлявал моторното превозно средство. Заявява, че в доказателствата по делото не се съдържа информация, която да опровергае заявеното от С. И.. То се подкрепяло и от заключенията на назначените от въззивния съд две експертизи. Моли да бъде потвърдена атакуваната присъда.

Подсъдимият С. И. е редовно призован за съдебното заседание, но не се явява.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и излоЖ.те в тях доводи, съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК установи следното:

Въззивният протест и въззивната жалба са подадени в законния срок от надлежно легитимирани страни срещу съдебен акт, подлежащ на контрол, поради което са и допустими, но разгледани по същество протестът и жалбата са неоснователни.

Спорът пред настоящата инстанция е фокусиран върху фактите и последвалата им оценка относно съпричастността на подс. С. И. към деянието, в чието извършване е обвинен. При все това обвързан от задълЖ.ето си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси, свързани с правилността на присъдата.

2

Тя е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от наличните по делото доказателствени източници, обсъдени коректно в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия районен съд е събрал необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Изследвани са фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, подлагайки на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи необходимост въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя констатациите на контролирания съд.

За да изясни в пълнота обективната истина по делото, настоящият съдебен състав назначи експертно изследване на веществени доказателства чрез ДНК експертиза и одорологична експертиза, които не доведоха до промяна в крайните изводи на контролираната инстанция.

Солидаризирайки се преимуществено с възприетата фактология от районен съд, този въззивен състав възприема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. И. не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство. В следобедните часове на 06.05.2016г. той отишъл на адреса, на който пребивавал св. С.С. - град София, кв.”Овча купел”.

Двамата се познавали отскоро и не били в близки приятелски отношения.

Малко по-късно при тях дошъл пострадалият М.В., който казал, че си купил автомобил „Мерцедес“ и няколко дни преди това заедно със св. С.С. го регистрирали в КАТ. М.В. и св. С.С. се намирали в дългогодишни приятелски отношения, докато пострадалият и подсъдимият били познати. По предлоЖ.е на М.В., тримата - той, подсъдимият и св. С.С., се качили в лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“ с ДКН СВ **** ВК - собственост на пострадалия В.. По време на двиЖ.ето си в град София те спрели на няколко места, където пострадалият и св. С. употребили алкохол, а подсъдимият - не.

След това решили да се отправят към кв. „Овча купел“ като около 20.40 часа автомобилът се движил по бул.”Президент Линкълн” и на предна дясна седалка се намирал пострадалият М.В.. Моторното превозно средство се движело по булеварда с посока на двиЖ.е от улица ”Монтевидео” към улица ”Бойчо Бойчев”, в дясната част на платното за двиЖ.е, със скорост от 88 км/ч.

По това време и на посоченото място лекият автомобил бил забелязан от автопатрул при СДВР - свидетелите Н. Х. и С. Д., които възприели неправолинейно двиЖ.е на автомобила с висока скорост и подали сигнал със стоп палка, за да го спрат. Водачът на автомобила не се подчинил на полицейското разпореждане. Полицейският автомобил, управляван от свидетеля Д., последвал ”Мерцедес”-а, подавайки звуков и светлинен сигнал.

В резултат на това преследваният автомобил увеличил скоростта си, но полицейските служители успели да възприемат регистрационния му номер СВ **** ВК. Пътната настилка била асфалтова и мокра, времето - облачно, а в този час от денонощието - около 20.45 часа, вече се смрачавало. В този 3 момент в съседната за лек автомобил „Мерцедес“ лента в насрещната посока със скорост от 50 км/ч се движел лек автомобил ”Дачия Логан” с ДКН СА **** МС, управляван от св. Г. В.. В района на № 94 на бул. „Президент Линкълн“ водачът на лекия автомобил ”Мерцедес” изгубил контрол над управляваното моторно превозно средство, което се завъртяло около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка и навлязъл в зоната на пътното платно за посоката на двиЖ.е на лекия автомобил „Дачия Логан”. В резултат на това настъпило съприкосновение между двата автомобила - в челната част на ”Дачия Логан” и отдясно в зоната на предни дясно колело, калник и врата на лек автомобил ”Мерцедес”. Поради по-голямата маса и скорост на лекия автомобил „Мерцедес”, двата автомобила се преместили в посоката на лекия автомобил ”Мерцедес”. При удара лекият автомобил ”Дачия” се завъртял по посока на часовниковата стрелка, а лекият автомобил ”Мерцедес” - в обратна посока. Последвал и втори удар между двете моторни превозни средства - между задна дясна зона на лекия автомобил ”Мерцедес” и задна лява врата на лек автомобил ”Дачия”. Свидетели на случилото се станали Р. И. и К. И., които разговаряли пред бл.19, вх.Д в жк „Овча купел 2“.

След съприкосновението двата автомобила се установили в покой. Предна лява врата на лек автомобил „Мерцедес“ се отворила, от нея излязло лице, което се снишило до автомобила, след което побягнало без да бъде възприето от свидетели. Р. И. и К. И. приближили автомобилите, за да окажат помощ и видели, че шофьорът на лек автомобил „Дачия“ нямал физически наранявания, но бил в силно стресово състояние, докато на предна дясна седалка в лек автомобил „Мерцедес“ се намирал в безпомощно състояние М.В.. Пристигнал и полицейският автомобил със свидетелите Н. Х. и С. Д., който спрял от дясната страна на лек автомобил „Мерцедес“. Полицейските служители възприели, че задна лява врата на автомобила била отворена и от нея излязъл св. С.С., който се държал неадекватно, правейки опит да напусне местопроизшествието. Те задържали С. и уведомили екип на Спешна помощ.

След пристигане на медицинския екип, М.В. бил изведен от автомобила през предна лява врата и откаран в медицинско заведение.

В резултат на пътно - транспортното произшествие М.В. получил следните травматични увреждания - политравма, контузия на главата и разкъсно-контузна рана в челната област вдясно, контузия на мозъка, челно, парасигнално двустранно, хеморагичен фокус и контузия вдясно слепоочно, лиеарна фрактура на дясната челна кост, хамосинус челно, вдясно, фрактура на дясната слепоочна кост, фрактура на носните кости без разместване и на етмоидалната, фрактура на тибията и фибулата вдясно в проксималната част.

Свидетелят С.С. получил контузия и подкожен хематом в дясната теменна област на главата и голямо охлузване на долния клепач на лявото око. При извършен на 11.05.2016г. преглед на подсъдимия С. И. били установени кръвонасядане и охлузвания в областта на дясната ушна мида, кръвонасядане в областта на кръста вдясно, охлузвания на дясното коляно и три охлузвания по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, коляното и вътрешния 4 глезен на лявата подбедрица.

Горепосочената фактология се подкрепя от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Р. И., К. И., Н. Х., С. Д., М. А., Г. В. и приобщените техни такива, депозирани в хода на досъдебното производство, вкл. и тези на впоследствие починалия М.В., от обясненията на подсъдимия, от писмените доказателства и доказателствени средства – констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие, медицинска документация, касаеща М.В., съдебномедицинско удостоверение за С. И., протокол за доброволно предаване на видеозаписи, справка - картон за водач и справка - картон за нарушител, справка за съдимост на подсъдимия и от доказателствените способи - заключения на видеотехническа експертиза, биологична експертиза, автотехническа експертиза, комплексна медикоавтотехническа експертиза, ДНК - експертиза и назначените и изслушани в хода на въззивното съдебно следствие заключения на ДНК експертиза и одорологична експертиза.

Въззивният съд счита, че при извеждане на фактическите изводи от първостепенния състав не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В рамките на съдебното следствие решаващият съд е събрал всички възможни доказателства от значение за правилното решаване на делото, които са обсъдени с необходимото внимание.