Решение № 156 от 09.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Плевен, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500136 по описа за 2024 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1871 от 28.12.2023г. , постановено по гр.д.№5261/2023г.по описа на същия съд е отхвърлен предявения от Л. Т. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г. В. В.“ *** срещу „ОП „Управление на общински земи и гори“,гр. Плевен, ул. „С.З.“ № ***,представлявано от директора И.М. конститутивен иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 358, т. 1 вр.чл.188, т.1, вр. чл. 187, т. 10 от КТ за отмяна на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед № 64/15.08.

2023 г. на инж. И. М.,директор на ОП УОЗГПлевен.

Със същото решение на ПРС Л. Т. Д., ЕГН ********** от гр.П.,ул.„Г. В.

В.“ *** е осъдена да заплати на ОП „Управление на общински земи и гори“,гр. Плевен, ул. „С.З“ № ***,представлявано от директора И. М. на основание чл. 78,ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата пред ПРС Л. Т. Д.,която чрез своя пълномощник адвокат М. К. от ПАК го обжалва пред ПОС изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като моли Окръжния съд да го отмени изцяло и да отмени издадената заповед №64/15.08.2023г.Изложени са доводи,че д исциплинарните наказания 1

"забележка" и "предупреждение за уволнение" се налагат от работодателя в случаите,когато са налице виновно действие или бездействие от страна на работника или служителя,представляващи нарушения на трудовата дисциплина,регламентирани като такива не само в КТ, но и в Правилника за вътрешния трудов ред,колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение в самия трудов договор.

Работодателят има задължение да спази предвидените в КТ правила за налагане на дисциплинарните наказания, както и принципа на справедливост при определянето и налагането на дисциплинарните наказания. Той е длъжен при избора на вида наказание да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя по принцип - чл. 189, ал. 1 от КТ.Твърди се,че съдът неправилно е приел ,че в случая е налице нарушение на трудовата дисциплина от страна на Л. Д. / чл. 187 т. 10/ и е постановил един неправилен , необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Твърди се,че в заповедта за наказание е посочено грешно основание- чл. 188, т. 3 от КТ, което касае най тежкото наказание - уволнение ,а не забележка ,което е съществен порок на заповедта.Общо за двете служителки е посочено, че крещейки на висок глас са отправяли обидни реплики вкл. клетви, като скандалното им поведение станало достояние на намиращите сe в сградата.Дисциплинарната отговорност е лична и нарушенията не може да се посочват така общо и неконкретизирано за двете служителки , защото това е неправилно и е сериозен порок ,за който въззивницата е възразила.Посочено е,че не се касае за колективна вина и отговорност ,което е съществено нарушение в реквизитите на заповедта и същото не може да бъде санирано и поправено чрез уклончивите отговори на свидетелите и за пръв път в с.з. дадени сведения за конкретни думи , нито от поясненията дадени в писмения отговор на ИМ от страна на предприятието. Посочено е ,че в ПРС е висящо и друго дело за оспорване на законосъобразността на наказанието - предупреждение за уволнение на М. Д. ,че в конкретния случай се твърди,че всички обиди са изречени от Л. Д. ,а в другото производство ,че са изречени от М. Д.,като и в двете производства свидетелите са заявили ,че не са сигурни и не си спомнят точно. В процесната заповед са посочени множество нарушения от страна на ищцата ,които не са приети от съда и не са уважени , но е прието че има нарушение на трудовата дисциплина , тъй като ищцата е нарушила етични правила за поведение. Твърди се,че в изложението на съда,избирателно и само по отношение на ищцата са обсъдени нарушения на правила от морално естество,а не правила за поведение, нормативно установени по общия ред предвиден в ЗНА, респективно правила установени от работодателя в рамките на неговата нормотворческа компетентност.Няма никаква конкретика за посочени обиди , а терминът скандално поведение е субективен и общ.С жалбата е посочено,че съдът е игнорирал показанията във връзка с безспорно грубото и нецензурно поведение на А. спрямо ищцата ,което води до извода за необективен и небезпристрастен анализ. Работодателят и съдът 2 е следвало да обърнат по- сериозно внимание на оплакването на въззивницата, че е псувана на майка от свидетеля А.,че това вулгарно поведение тя е приела болезнено , като подигравка както към паметта на майка си , така и към себе си и излизайки извън сградата на предприятието да търси г-н М., тя дефакто е преустановила служебния спор, като преди това е посъветвала сестра си да си напише докладна до директора.Действията и думите на А. също имат неетичен и неморален характер и са нарушение на етичните правила за работа в по т.2 -взаимоотношение с колеги , а именно недопускане на поведение ,което накърнява достойнството и правото на отделната личност. Твърди се,че именно невъздържаното и ескалиращо поведение на Атанасов е накарало Л. Д. да потърси съдействието на работодателя,но не е намерила подкрепа , дори напротив била е заплашвана и гонена от работа , заедно с нейната сестра.При цялостен анализ на ситуацията е видно,че поведението на А. е неглижирано , а несправедливо наложеното от работодателя наказание на Л. е несъразмерно тежко .Във въззивната жалба е направен анализ на показанията на разпитаните свидетели , описани са противоречията между дадените от тях писмени обяснения и депозираните пред съда показания,като в тази насока са изложени подробни съображения.В заключение въззивницата счита,че процесната ситуация е провокирана изцяло от невъздържаното поведение на А. ,като работодателят М. също е проявил агресивно поведение спрямо нея, гонил я е от работа,не й е дал възможност да се защити,тъй като е бил афектиран, че служителката не се съгласява с негово неправомерно поведение, поради което наложеното й наказание“Забележка“следва да се отмени като несъразмерно тежко и несправедливо,а пострадала от грубо,неетично и подигравателно отношение е Л. Д..

В съдебното заседание на 06.03.2024г.пред ПОС въззивницата лично и чрез своя пълномощник адвокат М. К. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли Окръжния съд да я уважи като отмени постановеното от ПРС решение.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна-Общинско предприятие“Управление на общински земи и гори“гр.Плевен,представлявано от директора инж.И. М. чрез своя пълномощник В. Н.,н-к отдел НПО в Община Плевен е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна,а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.На въззивницата Л. Д., заемаща длъжността „лесничей“ в отдел „Гори“ на предприятието е наложено дисциплинарно наказание за проявено на 05.07.2023г грубо неуважително отношение към прекия служебен ръководител инж. А. А., състоящо се в отправяне на обидни реплики, обръщения и клетви по негов адрес при възникнал спор и конфликт на работното място.Деянието съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 126, т.3 и 10 от КТ, чл. 14 ал.1 и ал.2 предл.1 и чл. 17, ал.1, 2 и 3 от Кодекса за 3 поведение на служителите в държавната администрация.Нарушени са и норми на вътрешни правила, приети от работодателя:чл. 29, ал.1, т.7 и 8 , чл. 32, ал.5 и чл. 34, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред,както и задължения,произтичащи от етичния кодекс на ОП“УОЗГ“,връчен на всички служители в предприятието и приложен като писмено доказателство пред първата инстанция.С така наложеното наказание работодателят цели и предотвратяване на подобни конфликтни ситуации в бъдеще, които по никакъв начин не са от полза за работата на сравнително малобройния нает персонал в предприятието. От него са съобразени и предходни случаи на нервни и невъздържани реакции на ищцата и нейната сестра,спрямо които до момента са правени само устни забележки и мъмрения. Подобно поведение на служителите на може и не следва да се толерира или подминава без реакция от работодателя.

Относно оплакването в жалбата,че нарушенията в заповедта са описани „общо и неконкретизирано“ са изложени доводи,че заповедта за наказание е официален служебен документ и е недопустимо в нея да се съдържат и дословно да се цитират обидните изрази и клетви,произнесени от въззивницата. Фактическата обстановка по случая е достатъчно ясно описана от работодателя, а конкретните подробности за изречените думи и клетви са установени чрез разпита на свидетелите. Заповедта е в достатъчна степен обоснована от фактическа и правна страна и удовлетворява изискването на чл. 195, ал. от КТ за мотивираност. Изпълнено е изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, съобразени са сроковете по чл. 194 от КТ и не е нарушено правото на защита на наказания служител, който е разбрал какво нарушение се визира в заповедта и му е осигурена възможност да даде своите обяснения.Изложените от работодателя мотиви са напълно достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания ,поради което заповедта отговаря на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ и с нея е наложено най-лекото дисциплинарно наказание съгласно разпоредбите на КТ.Неправилното /поради чисто техническа грешка/ цифрово посочване на правното основание за налагане на наказанието“забележка“не води като последица до твърдения от въззивницата „съществен порок“,който да е от такова естество,че да води до отмяна на заповедта.Поддържа се тезата,че независимо от действията и реакциите на А.,последвалото поведение ,действия и реплики на въззивницата по никакъв начин не могат да бъдат оправдани и толерирани.Изцяло правилни са изводите на районния съд,че тежестта на осъщественото нарушение по чл.187 т.10 вр.чл.126 т.10 КТ съответства на наложеното на въззивницата наказание „забележка“,не само поради характера и вида на използвания изказ,но и поради това,че с него са извършени няколко нарушения на етичния кодекс. Дори да се приеме, че Д. е била предизвикана от А., който също е бил афектиран от възникналия и поддържан от нея служебен конфликт, това обстоятелство не би намалило до такава степен тежестта на нарушението, че да обуслови несъразмерност на наложеното от работодателя най-леко дисциплинарно наказание „забележка“.

В отговора е посочено,че въззиваемият няма правен интерес да обжалва съдебния акт на първата инстанция ,който е благоприятен за него,но се изразява несъгласие с някои от съображенията на ПРС,който е приел,че част от визираните в заповедта нарушения не са извършени .В тази насока са 4 изложени подробни доводи.Относно посоченото в жалбата,че съдът следва да извърши анализ на фактите и действията във вр.с отварянето на писмената обосновка,което е довело до конфликта е посочено,че това е изцяло извън рамките на настоящия процес.В заключение моли съда на основание чл.271 ГПК да потвърди като правилно и законосъобразно оспореното решение на ПРС по гр.д.№5261/23г.

В съдебното заседание на 06.03.2024г.въззиваемият чрез своя пълномощник В. Н., началник отдел ПНО в Община Плевен поддържа изложените в писмения отговор съображения,като моли съда да постанови решение,с което да бъде оставен в сила първоинстанционният съдебен акт.Претендира се юрисконсултско възнаграждение,съгласно НПП.

Окръжният съд като прецени оплакванията направени в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.