Решение № 4451 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4451 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 184 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20261110103677 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от Семейния кодекс /СК/ за развод по взаимно съгласие, подадена от В. В. П., ЕГН ********** и Е. Д. П., ЕГН **********, с искане съдът да прекрати брака им поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това и да утвърди постигнатото от тях споразумение. В молбата твърдят, че от брака си нямат непълнолетни деца. Посочват, че са сключили споразумение относно личните и имуществени отношения след развода, както и фамилното име на молителката.

В съдебно заседание двамата молители В. В. П. и Е. Д. П. се явяват лично. Заявяват изрично волята си да прекратят брака помежду си при сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие, като посочват, че са наясно с последиците от утвърждаване на представеното споразумение по чл. 51 от СК, което са подписали доброволно и без вмешателство във волята.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:

От представеното и прието по делото удостоверение за сключен граждански брак № 5456240011 от 24.02.2024г., издадено от Столична община, район „Оборище“, въз основа на акт за граждански брак № 0011 от 24.02.2024г. от Столична община, район „Оборище“, се установява, че молителите са сключили граждански брак на 24.02.2024г., като молителката Е. Д. П. е променила фамилното си име от „П.“ на „П.“.

Представено е споразумение, с което молителите са уредили въпросите относно ползването на семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име, както и други имуществени последици на прекратяването на брака им.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената молба с правно основание чл. 50 от СК е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния 1 съд да разгледа делото съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Към нея е приложено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Основанието, на което съдът допуска развода, е взаимното съгласие на съпрузитемолители. Същото трябва да отговаря на определени условия, а именно – да е взаимно, непоколебимо и сериозно, тоест да е изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение при съзнаване на последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на съгласието е изискването волята на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е двукратно заявявена – веднъж писмено чрез молбата по чл. 50 от СК и втори път устно пред съда в съдебно заседание.

В настоящия случай са налице горепосочените условия. Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, което е изявено в молбата по чл. 50 от СК и в открито съдебно заседание пред съда. Неотносими са мотивите на молителите за прекратяването на брака им и същите не са предмет на изследване от съда – аргумент чл. 50 от СК. Същевременно не са налице недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено под някакво условие.

Наред с изразеното съгласие молителите са представили споразумение за последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод въз основа на взаимно съгласие. Задължително съдържание на това споразумение следва да бъдат две групи отношения – между родителите и децата и между самите съпрузи.

Доколкото молителите нямат родени от брака непълнолетни деца, е отпаднало изискването за постигане на съгласие по първата група от въпроси. Молителите са постигнали споразумение относно останалите последици от прекратяването на брака им, а именно личните и имуществените отношения помежду им, както и въпроса за фамилното име.

Постигнатото споразумение е пълно и урежда всички отношения между молителите по повод прекратяването на брака им. Същото не противоречи на закона и добрите нрави, поради което и следва да бъде утвърдено с настоящото решение.

С оглед изложеното, и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че молбата на В. В. П., ЕГН ********** и Е. Д. П., ЕГН ********** се явява основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между молителите да бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях споразумение - утвърдено на основание чл. 51, ал. 2 СК.

С постигнатото споразумение молителите са уредили по какъв начин ще бъдат разпределени разноските в настоящото производството, като заявяват, че разноските по делото се заплащат поравно. Съгласно чл. 6, т. 1 и т. 3 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс, при подаване на молбата се събира такса в размер на 25 лева или 12,78 евро, а при допускане на развод по взаимно съгласие се събира такса в размер до 40 лева или 20,45 евро. Съдът определя по тези две разпоредби окончателна държавна такса в размер на 65 лева или 33,23 евро. С подаването на молбата за прекратяване на брака въз основа на взаимното съгласие на съпрузите е внесена държавна такса в размер на 25 лева или 12,78 евро. Ето защо съдът с решението си следва да осъди молителите да доплатят държавна такса до пълния размер на окончателно опредЕ.та такава, а именно - молителите следва да заплатят по сметка на СРС сума в размер на 40 лева или 20,45 евро – незаплатен размер от окончателната държавна такса, както и 5 лева или 2,56 евро държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50, ал. 1 от СК сключения на 24.02.2024г. в град София, между В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *********** и Е. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *********раждански брак, за което бил съставен акт за граждански брак № 0011 от 24.02.2024г. от Столична община, район „Оборище“ по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **********, и Е. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:

1.

Страните заявяват, че от брака си нямат деца, които да са непълнолетни, поради което да се налага определяне на местоживеене на децата, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на децата.

2.

Страните завяват, че семейното жилище е с адрес **********, ще се ползва от съпругата.

3.

Страните заявяват, че след прекратяване на брака не си дължат взаимна издръжка, тъй като се намират в трудоспособна възраст и са здрави.

4.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Е. Д. П., ЕГН ********** да запази фамилното си име – П..

5.

Страните заявяват, че всички движими вещи и недвижими имоти, придобити по време на брака, са разделени доброволно между тях извънсъдебно и нямат претенции една към друга.

6.

Страните заявяват, че към датата на подписването на споразумението по чл. 51 от СК нямат общи вземания и/или задължения спрямо трети лица, включително и към банки, и други кредитни институции, като ако се окаже наличието на такива, същите остават в полза респективно тежест на титуляра на вземането или задължението.

7.

Страните заявяват, че нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях суми по банкови сметки и влогове.

8.

Страните са се съгласили, че разноските по делото ще се поемат от страните така, както са ги направили, а дължимата се държавна такса -поравно.

ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, **********,да заплати по сметка на СРС сума в размер на 10,23 евро на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода в съответната част, както и 2,56 евро държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **********,да заплати по сметка на СРС сума в размер на 10,22 евро на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода в съответната част, както и 2,56 евро държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4