Решение № 143 от 18.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Велико Търново, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500258 по описа за 2022 година

С Решение № 6/ 14.01.2022г. по гр. д. № 273/2021г. ОС- Габрово е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ:

Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. *******, да заплати по посочената банкова сметка на Н. И. Н., ЕГН **********, съдебен адрес адв. И. М.- Г. ВТАК сл.адрес гр. В.Търново, *******, сумата 18 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 23.12.2020г., заедно със законната лихва от 21.04.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.432 КЗ, като е отхвърлил иска за горницата над 18 000 лв. до 42 000 лева.

Присъдени са и разноски: ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве АД е осъдено да заплати: по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от 720 лева държавна такса и 43 лева депозит за експертиза по делото; на адвокат И. В.

М. – Г.- възнаграждение в размер на 1070 лв., а Н. Н. е осъден да заплати на ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве АД сумата 257 лв. юрисконсултско възнаграждение и 417 лв. разноски за съдебни експертизи и разпит на свидетел, съобразно отхвърлената част на иска.

Против решението е подадена въззивна жалба о т ЗАД ДАЛЛ БОГГ:

Живот и Здраве АД, чрез юристконсулт Кр. И. и н асрещна въззивна жалба от Н. И. Н., чрез адв.И. М.- Г. ВТАК.

В жалбата на застрахователната компания се излага, че се обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до присъдените 18 000 лв.

1 ведно с лихва за забава от 21.04.2021г. Направени са следните основни възражения: ОС- Габрово неправилно приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и занижил приноса на пострадалия ищец, тъй като водачът на л. а.

„Мерцедес", peг. № ЕВ 73**** не нарушил правилата на ЗДвП, управлявал е автомобила си с предвидена в ЗДвП скорост за движение в населено място и в лентата си за движение, а ищецът предприел пресичане на пътното платно пред и движейки се с гръб и косо спрямо идващия автомобил, на нерегламентирано място, без наличие на означена пешеходна пътека или пешеходен светофар, в тъмната част на денонощието, на участък от пътя, където по принцип не трябва да се очаква наличието на пешеходци, носейки на гръб стол. Поведението на пешеходеца поставило в обективна невъзможност водачът на автомобила да предвиди опасността и да спре толкова бързо, въпреки, че предприел маневра да избегне ищеца, който внезапно навлязъл в платното за движение. Максимално разрешената скорост за движение в района на ПТП към датата на същото била 50 км/ч. и съгласно изслушаната и приета по делото САТЕ водачът И. А. М. се е движел в рамките на тази скорост - 49, 53 км/ч. На мястото на ПТП, съгласно заключението на САТЕ, нямало пешеходна пътека- такава имало на около 140 м преди мястото на ПТП и на около 70 м след него, които ищецът можел да използва. Същият обаче предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за целта място с риск за собствения си живот и здраве.

Пострадалият Н. бил длъжен да се съобрази с отстоянието и скоростта на приближаващите към него превозни средства и едва тогава да предприеме пресичане, след като се увери, че е безопасно за него. Неполагайки дължимата грижа за собствения си живот и здраве и нарушавайки правилата за движение по пътищата, Н. Н. станал изключителна причина за настъпване на процесното ПТП и на вредоносните последици от него. По делото не била доказана причинно-следствената връзка между описаните в исковата молба травматични увреждания и процесното ПТП. Ищецът страдал от възрастови дегенеративни заболявания - промени в прешлените на гръбначния стълб и артрозни промени на тазобедрените стави, на които се дължали част от оплакванията му, като те не били резултат от ПТП. Констатираните от вещото лице към момента на прегледа ограничения в движенията на опорнодвигателния апарат до голяма степен били свързани и с хронични възпалително- дегенеративни промени на целия опорно- двигателен апарат и на ставите. Не били доказани твърденията за продължителност на болките и страданията на ищеца, както и психическите вреди които твърдял- силно чувство на стрес и безсъние. Присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди от 18 000 лева след отчитане на съпричиняване в размер на 40 % бил необосновано прекомерно завишен. Комплексната преценка на тези фактори в конкретния казус не водела до извод за обоснованост на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., а след редуцирането му с 40% - 18 000 лв. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди следвало да се присъди само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди". При определяне на дължимото обезщетение, освен всичко друго, следвало да се вземе предвид и социалноикономическото положение на пострадалия към датата на ПТП.

Обезщетенията при ПТП имали за цел да репарират реално претърпените 2 вреди, а не да обогатят пострадалия с доход, който той не е имал преди ПТПто и не би имал.

Претендирано е решението на ОС- Габрово да се отмени в обжалваната част за разликата над 10 000 лв. до присъдените му 18 000 лв. ведно с лихва за забава от 21.04.2021г. и да постанови ново, с което да се отхвърли исковата претенция над 10 000 лв. или да се намали присъденото от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение, като се приеме повисок процент на съпричиняване на ПТП и на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендират се разноски, в това число и за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата на Н. Н. се излага, че се обжалва решението в частта, в която претенцията му е отхвърлена за сумата над 18 000 лева до размер на 42 000 лева. Изложени са следните основни възражения: Приносът на виновния водач на МПС бил занижен, а следвало да бъде значително по-висок, с оглед на виновното му поведение, неотчитането от страна на водача на множеството обстоятелства по време на движение, довели до процесното ПТП- разсеяност, шофиране с намалено зрение, невнимание и др. Описаните в исковата молба травми на Н. И. Н., причинени от процесното ПТП , били точно възпроизведени и в приетата по делото СМЕ на д-р С. Р.. Вещото лице посочило, че степента на вероятност фрактурата н а върха на гръбния израстък на четвърти шиен прешлен да е вследствие на процесното ПТП е голяма с оглед, че ищецът наистина се е оплаквал от болки в тази част на тялото, както и предвид реалната възможност подобна травма да бъде получена с оглед механизма на процесното ПТП, но съда не обсъдил това.

Доказано било, че травмите на ищеца не се дължали на дегенеративни промени на прешлените на гръбначния стълб и на тазобедрените стави, а последните само можело да повлияят на интензитета на претърпените и търпяни и към настоящия момент болки. Интензитета и продължителността на травматичните увреждания, периода на възстановяване и характерните за настоящите травми оплаквания били доказани от свидетелстките показания на неговия син- Н. Н. И.. Поради това справедливият размер на обезщетение следвало да е 42 000 лева.

Претендирано е решението на ОС- Габрово да се отмени в обжалваната част, като се присъди претендираното обезщетение в пълният претендиран размер от 42 000 лева.

Апелативен съд – Велико Търново, като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

Пред ОС- Габрово е предявен иск с правно осн. чл. 432 КЗ против ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве" АД гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 23.12.2020г. , в резултат от претърпяно ПТП на на 23.12.2020 г. около 7.00 часа в гр. Габрово на бул. В.Априлов № 43.

Установена е фактическата обстановка по делото и механизма на произшествието, които не са оспорени от страните: лек автомобил "Мерцедес МЛ" с peг. № ЕВ 73****, се е движел от центъра на града в посока стадион 3

„Христо Ботев" със скорост 46 - 49км/ч., а пешеходецът Н. И. Н. от гр.

Габрово, носейки на гърба си стол, е предприел косо пресичане на платното за движение с гръб към центъра на града, като на около 4.0 - 4,5м. от десен край на платното за движение е настъпил удар с попътно движещият се л.а.

„Мерцедес". Водачът на автомобила е забелязал пострадалия, отклонил е л.а. наляво и е започнал спиране, но разстоянието е било недостатъчно, поради което е настъпил удар между преден десен фар на л.а. „Мерцедес" и стола, който е носел Н. Н.. Последвало е плъзгане на стола и тялото на пострадалия по десен преден калник до достигане на огледалото и падане по лице на пострадалия на настилката.

По делото е установено, че на мястото на ПТП няма пешеходна пътекатакава има на около 140м. преди него, която се регулира с пешеходен светофар, както и на около 70м. след него- която е върху изкуствената неравност. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Режимът за движение към мястото на ПТП е при максимално разрешена скорост 50 км/ч. за населено място, като скоростта на л.а. „Мерцедес" в момента на удара е бил 35,46км/ч., а преди удара е била 46,12-49,53км/ч.

Пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение в района на автобусната спирка, движейки се косо- частично с гръб към приближаващите ППС, като на мястото на ПТП няма обозначена пешеходна пътека, няма светофарна уредба.

При навлизане на пешеходеца на платното за движение л.а. „Мерцедес" се е намирал на разстояние от 62,4- 70,2м. от мястото на удара и пешеходецът е имал възможност да възприеме приближаващият автомобил и да го пропусне, да не предприеме пресичане или да пресече на обозначено за това място. Водачът на автомобила е имал видимост, могъл е да забележи пешеходеца и да предотврати настъпването на ПТП.

Установено е, че причината за настъпването на произшествието е в действията както на водача на лекия автомобил /противоправност на поведението на водача, вина, под форма на непредпазливост/, така и на пресичащия пешеходец. Водачът на лекият автомобил е реализирал противоправно поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП- въпреки, че се е движил без да нарушава максимално допустимата скорост за този пътен участък, скоростта му се е оказала неподходяща. Същият не се е съобразил с атмосферните условия и с конкретните условия за видимост, в случая тъмната част на денонощието при дъжд и е управлявал автомобила с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, не е контролирал непрекъснато движението му, въпреки, че е имал видимост, могъл е да забележи пешеходеца и да предотврати настъпването на ПТП.

Първата инстанция мотивирано е приела, че е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият, което е определил на 40%, след съпоставяне на приноса на виновния водач, с приноса на пешеходеца, предвид по-високите изисквания към водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението.

С оглед гореизложеното ОС- Габрово е приел за доказано по делото настъпилото пътно- транспортно произшествие и вредите, като пряк и 4 непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които застрахователната компания следва да обезщети.

При определяне размера на обезщетение за причинените неимуществени вреди ОС- Габрово е мотивирал постановения резултат, като е отчел всички факти и обстоятелства установяващи претърпените от ищеца болки и страдания, в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП: вида и тежестта на получените увреждания; периода на възстановяване; възрастта на пострадалия- на 80г.; травматичните увреди и свързания с тях продължителен дискомфорт; негативните последици за качеството на живот .