Разпореждане № 51233 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 51233 гр. София, 26.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20241110153351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК

Образувано е по заявление с вх. № 278477/02.09.2024 г. на ******, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника *******

С разпореждане от 16.09.2024 г. на заявителя са дадени указания в тридневен срок от получаване на съобщението да:

- изложи фактически твърдения на какво основание претендира връщане на авансово платената сума, а именно: дали твърди договорът да е бил развален и ако да - считано от кога, поради което да е отпаднало основанието за задържане на същата, или твърди, че тя да подлежи на връщане на договорно основание;

- посочи какъв е предметът на договора, който твърди да не е изпълнен, кои са страни по него, като в случай, че не е страна по него - да изложи твърдения на какво основание се легитимира като носител на вземането, което претендира, доколкото съдът не дължи да извлича редовността на заявлението от приложенията към него;

Напомнено е, че при неизпълнение на указанията в срок заявлението ще бъде отхвърлено – арг. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

В изпълнение на дадените указания с молба от 06.11.2024 г. заявителят посочва, че процесното вземане за главница от 2 136,00 лв., представлява стойността на предоставени столове и маси за изграждане на два ресторанта в центъра на София, продадени от неговата фирма, която сума длъжникът не му е заплатил.

Съдът е констатирал противоречие в изложените твърдения, доколкото първоначално се посочва, че процесното вземане представлява платена сума в полза на длъжника за дейности, които последният не е извършил, а впоследствие се посочва, че заявителят е бил този, който е извършил доставка на столове и маси по договор за продажба с длъжника, поради което с разпореждане от 02.12.2024 г. на същия е предоставена последна възможност на заявителя в тридневен срок от съобщението да уточни характера на претендираното вземане в размер на 2 136 лв., а именно: дали твърди да се касае за:

- авансово платена от него сума в полза на длъжника, която подлежи на връщане поради липсата на изпълнение от страна на последния, в който случай следва да се посочи дали е дадена по силата на договор, който е бил развален и ако да - кога, както и какъв е бил характерът на дейностите, които длъжникът е следвало да изпълни, или следва да се върне на договорно основание и ако да - какво е съдържанието на това правоотношение и кои са 1 страните по него, или

- възнаграждение за извършена доставка на столове и маси до обекти на длъжника и ако да - кои лица са страни по продажбеното правоотношение, като в случай, че страна по него като продавач е трето за спора лице, предвид отбелязването в основанието на фактурата от 31.05.2024 г., да посочи на какво основание именно той се легитимира като носител на това вземане

Отново е напомнено, че при повторно неизпълнение на указанията заявлението ще бъде отхвърлено.

В изпълнение на дадените указания с уточнителна молба от 13.01.2025 г. заявителят посочва, че двамата с длъжника са страна по сключен договор за продажба/доставка на столове и маси, но едновременно с това се поддържа, че процесното вземане за главница му е прехвърлено от трето за спора лице – „****

В случая, и в двете уточнителни молби се излагат противоречиви твърдения относно основанието, от което произтича процесното вземане за главница от 2 136,00 лв., доколкото не става ясно кои са лицата, които са страни по твърдяния договор за продажба/доставка на столове и маси - *** и **** или трето за спора лице – „****и ****. Това е така, тъй като с последната уточнителна молба от 13.01.2025 г. се твърди наличието на извършена цесия от посоченото дружество, което е в пълно противоречие с изложените по-горе в същата молба твърдения, че страните по договора са заявителят и длъжникът. Следователно, налице е неяснота относно основанието, от което произтича процесното вземане за главница от от 2 136,00 лв., доколкото се констатира противоречие относно обстоятелствата, легитимиращи заявителя като негов носител.

Ето защо, съдът намира, че от страна на *** отново не са били отстранени нередовностите на подаденото от него заявление по чл. 410 ГПК независимо от двукратно предоставената му възможност, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК същото следва да се отхвърли.

След като главното вземане не подлежи на присъждане според настоящия състав, не се дължи и акцесорното вземане за лихва за забава.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 278477/02.09.2024 г. на ******, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника *******

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаването му от заявителя.

ДЕЛОТО да се докладва след влизане в сила на настоящото разпореждане.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2