Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 638 от 28.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2151/2023
Вид
Решение № 638
Подписан
28.10.2024
В сила
04.12.2024
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Антон Николаев Урумов, Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100602151 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 12.11.2021 г., постановена по НЧХД № 8330/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 109-ти състав, подсъдимият И.

И. К. е признат за невиновен в това, че при условията на продължавано престъпление, с две деяния, осъществяващи поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, разпространил чрез публикации в интернет на страница www.blitz.bg позорни обстоятелства по отношение на И. Ц., унизителни за честта и достойнството му, както следва:

На 08.04.2019 г., чрез публикация в интернет на страница www.blitz.bg разпространил позорни обстоятелства по отношение на И. Ц., унизителни за честта и достойнството му, с изразите: „И. Ц. се издирва от българската прокуратура, за да бъде обвинен за присвояване на крупната сума от 334 000 евро от чужда корпоративна сметка“ и „той е един от организаторите в престъпната мрежа, разследвана от австрийската прокуратура и вероятно ще бъде привлечен като обвиняем“ и

На 11.04.2019 г., чрез публикация в интернет на страница www.blitz.bg разпространил позорни обстоятелства по отношение на И. Ц., унизителни за честта и достойнството му, с изразите: „Невиждана от десетилетия финансова измама се подготвя в България. В центъра на аферата е И. Ц. – В. от София“; „В резултат от предприетите действия целия му бизнес в Украйна е бил прекратен, а в Румъния дори е бил арестуван“ и „От реакцията на българските служби зависи дали В. от София ще продължи да трупа 1 милиони от измами“, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. И. И. К. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.

2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата Съдът е отхвърлил предявения срещу подс. И. И. К. от частният тъжител И. Ц. граждански иск в размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева за обезвреда на причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител И. Ц. е осъден да заплати на подс. И. И. К. сумата от 1100.00 (хиляда и сто) лева разноски за адвокатско възнаграждение.

С присъдата е оставено без уважение искането за осъждане на подс. И. И. К. да поеме деловодните разноски, направени от частният тъжител И. Ц..

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна жалба с допълнение от адв. Д. Т. – от САК, в качеството й на упълномощен повереник на частния тъжител И. Ц..

С така депозираната въззивна жалба срещу присъдата на СРС се претендира, че същата е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се твърдения, че първостепенният Съд не е отчел целия доказателствен материал и е постановил необоснован съдебен акт, като неправилно е приложил и материалния закон, оправдавайки подсъдимият за деяние, което съставлява престъпление.

Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подс. И. И. К. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му бъде наложено предвиденото в закона наказание, както и да бъде уважен в цялост приетият за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск. Алтернативно се отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния Съд.

В допълнението към въззивната жалба повереникът на тъжителя развива аргументи, че присъдата на първия Съд е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока изтъква, че за да приеме за недоказано авторството на инкриминираните деяния, първият Съд превратно е анализирал показанията на свидетелите Х.а и К., в смисъл, че не са посочили да са възприели статиите с името на подсъдимия под тях, без да отчете, че такъв въпрос не е задаван на свидетелите. Сочи, че принтираната интернет статия, от която е видно датата и часа на принтирането и интернет страницата с пълното й описание, е годно доказателствено средство, че такава страница е съществувала със съответното съдържание към посочената дата. Развива аргументи, че по делото липсват каквито и да било данни за осъществена намеса от страна на тъжителя в съдържанието на представените с тъжбата статии, а представените от защитата такива, в които липсва името на подсъдимия, са от по-късна дата, като не е изключено съдържанието им да е било изменено от подсъдимия, като едноличен собственик на капитала на „Информационна агенция Блиц“ ЕООД, което е собственик на интернет страницата www.blitz.bg.

Повереникът излага и обстойни разсъждения в подкрепа на довода, че присъдата е постановена при игнориране на част от доказателствения материал и почива на предположения. Сочи, че събраните по делото доказателства, въз основа на които се установява, че тъжителят не е бил издирван, арестуван или обвиняем, са били игнорирани от първия Съд. Твърди, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на верността на инкриминираните изрази, съдържащи се в публикацията от 08.04.2019 г., а напротив – установено е, че тъжителят Ц. не се е намирал в Украйна; дотам не е изпращана молба за правна помощ; не е привличан към наказателна отговорност; не се издирва и не е 2 бил обявен за издирване в Украйна или в Австрия. Сочи, че от писмо с адм. № 1047/2020/02.12.2020 г. по описа на Специализираната прокуратура, което е останало игнорирано от СРС, се установява, че тъжителят не е привличан към наказателна отговорност по досъдебни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура; няма информация за издавана Европейска заповед за разследване, касаеща него или дейността му в България; няма образувани преписки или досъдебни производства спрямо същия. Изтъква, че изводите на СРС за това, че тъжителят Ц. е бил разследван на територията на Р. Австрия, са направени въз основа на доклад на Окръжна полицейска дирекция Нидеростерайх, Р. Австрия и издадена от Р. Австрия Европейска заповед за разследване, като и двата текста са от несъществуващи към момента лични интернет блогове на неустановени лица и написани на изключително лош английски език.

В допълнението към въззивната жалба се излага и, че изводите на първостепенният Съд, че инкриминирания израз „Невиждана от десетилетия финансова измама се подготвя в България. В центъра на аферата е И. Ц. – В. от София“, съдържащ се в публикацията от 11.04.2019 г., отново почиват на недопустими предположения, тъй като в статията липсва каквато и да било конкретизация за готвена измама, както и посочване на връзка с организирането на колцентрове в страната. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на верността на другото от инкриминираните твърдения, а именно, че тъжителят е трупал милиони от измами, поради което се прави извод, че доводите на Съда, че твърдението не съдържа неистини, е произволно и не кореспондира с доказателствената съвкупност. Твърди се, че инкриминираният израз „В резултат от предприетите действия целия му бизнес в Украйна е бил прекратен, а в Румъния дори е бил арестуван“, също съдържа неверни твърдения, тъй като от показанията на св. К. се установява, че тъжителят продължава да развива дейност в Украйна. Акцентира се, че Ц. никога не е бил арестуван в Румъния. Сочи се, че Съдът неправилно е приел, че подсъдимият се е доверил на статията в https://compratienda.info/, което изключва умисъла му за клевета, тъй като статията е публикувана в личен интернет блог; под същата липсва посочен автор и поради многото граматически и смислови грешки, посочени от преводача Цекова, текстът е трудно разбираем. Излага се, че изискванията към журналистите, според практиката на ЕСПЧ, са по-високи от доверяването на непроверен източник, написал текст на трудно разбираем английски език с множество грешки.

Повереникът излага и твърдения, че обжалваната присъда е постановена от пристрастен и предубеден съдия, който е игнорирал презумпцията за невиновност, като е приел, че тъжителят извършва „престъпни схеми“, без да има нито едно доказателство за това да е обвиняем или осъден за извършено престъпление. Аргументира тезата, че е нарушено изискването на НПК и ЕКПЧ за разглеждане на делото от безпристрастен Съд.

Сочи, че като е оправдал подсъдимия при доказано наличие на всички елементи от състава на престъплението, в което е обвинен, СРС е допуснал нарушение на материалния закон. Твърди и, че Съдът неправилно е отхвърлил и предявения граждански иск, въпреки, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция е депозирана молба от подсъдимия И. И. К. от 15.01.2024 г. (л. 131 от съдебното производство пред СГС), в която се отправя искане за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него, поради изтичане на предвидената в закона давност и погасяване на наказателната му отговорност.

В съдебно заседание, упълномощеният повереник на частния тъжител И. Ц. – адв.

Иглика В. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение по съображенията, изложени в тях. Приема, че е изтекла давността за наказателно преследване, 3 поради което молбата на подс. К. за прекратяване на наказателното производство следва да бъде уважена, но отправя искане Съдът да се произнесе по предявения за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск, като уважи въззивната жалба в този смисъл.

Повереникът развива доводи, че по делото е установено по несъмнен начин, че именно подсъдимият К. е автор на инкриминираните публикации, като това е видно както от представените по делото доказателства от повереника на тъжителя, така и от факта, че статиите се цитират в други медии като публикации именно на подс. К.. Развива доводи, че по делото действително са събрани доказателства за това, че в Р. Австрия се води наказателно производство за престъпна мрежа, поради което и не поддържа тезата, че с израза, че Ц. е сред организаторите в престъпна мрежа, разследвана от австрийската Прокуратура, е осъществен състав на престъплението „клевета“, но намира, че останалите инкриминирани изрази са с невярно съдържание и са клеветнически, поради което отправя искане за уважаване на приетия за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия в размер, близо до максималния предявен такъв.

Отправя искане и за присъждане на разноските, направени от тъжителя, по воденото наказателно производство.

Частният тъжител И. Ц., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение.

Защитникът на подс. И. И. К. – адв. М. С. – от САК, поддържа искането на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство спрямо същия, поради изтичане на предвидената в закона давност. Отправя искане гражданският иск, предявен срещу подсъдимия, също да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Изтъква, че посоченото от К. в двата инкриминирани материала, е доказано. Сочи, че по делото са събрани доказателства за това, че Ц. е издирван от българската Прокуратура; че на територията на Р. България е водено досъдебно производство срещу него, което е било прекратено; че в Р. Австрия същият е бил обвинен и осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от осем години, както и че е бил задържан и след това освободен в Р. Румъния. Намира, че изразът „В. от Уолстрийт“ не е обиден, а е сравнение с филмов герой.