Решение № 6574 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6574 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110151599 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40¬46, представлявано от ........

Твърди се, че на 06.02.2020 г. ищцата е сключила договор за паричен заем № 3761745 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“. Твърди се, че страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000.00 лева, видът на вноската да е месечна, посочено е ГПР в размер на 49%, ГЛП в размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Твърди се, че на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на поръчителство № 3761745, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата. Сочи се, че обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Твърди се, че въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 500,00 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

1

Твърди се, че съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди се, че съгласно чл.3, ал.1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). В този смисъл се твърди, че именно „Файненшъл България“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по сключения договор.

Твърди се, че Договорът за предоставяне на гаранция № 3761745, сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България“ е потребителски.

Твърди се, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ

Твърди се, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит, който възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество поръчител) е нищожна.

Твърди се, че Договор за предоставяне на поръчителство № 3761745 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. В този смисъл се твърди, че целия договор е нищожен.

Твърди се, че Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл.

55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40¬46, представлявано от ....... да заплати на М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С сумата в размер на 10,00 лева, частичен иск от общо 500,00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция № 3761745, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40¬46, представлявано от ....... и М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.9.2022 година до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати на ищцата сторените по делото разноски.

По реда на чл.214 от ГПК цената на осъдителния иск е увеличена до размера от 808,29 2 лева.

С отговора на исковата молба се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение.

Ответникът сочи, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни.

Прави се искане съдът да отхвърли исковата претенция и присъди на ответника сторените по делото разноски.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е допуснато и прието заключението по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:

От анализа на доказателствата се установява, че на 06.02.2020 г. ищцата е сключила договор за паричен заем № 3761745 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“.

Видно от съдържанието на същия е, че страните са уговорил размер на отпуснатия заем - 1000.00 лева, видът на вноската да е месечна, посочено е ГПР в размер на 49%, ГЛП в размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Установява се и не се спори, че е било уговорено – така чл. 4 от процесния договор, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Доказва се, че ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на поръчителство № 3761745 на 6.2.2020 година, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата.

От съдържанието на договора за поръчителство е видно, че ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 808,29 лева лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Пак от съдържанието на договора за поръчителство е видно, че сумата платима за поетата от гаранта по договора за поръчителство отговорност – 808,29 лева е уговорено, че ще се плати на кредитодателя и се установява от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, че е платено ведно с главницата и лихвата по сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в уговорения размер.

Ищцата е платила, така както е било уговорено в чл.3, ал.1 от договора за поръчителство.

Доказва се от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, че ищцата е платила както възнаграждението на гаранта по договора за поръчителство, така и е извършила плащания, с които е погасила изцяло задължението си по договора за кредит с „Изи Асет Мениджмън“ АД.

Видно от публичния Търговския регистър е, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е 3 едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД.

От заключението по съдебно – счетоводната експертиза се установява и съдът приема за доказано, че в случай на изчисляване на ГПР, в което участва предвидено в договора за поръчителство възнаграждение на поръчителя – ГПР по договора за кредит е в размер на 798,38 %.

В хода на процеса се установи, че между ищцата и ответника е подписано споразумение от 10.8.2023 година, по силата на което ответникът се е съгласил и е върнал на ищцата сумата от 808,29 лева, като споразумението има характер на платената в брой сума в полза на ищцата.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, които са безпротиворечиви и взаимодопълващи се.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите.

Съдът е указал на страните, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98, Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.

По допустимостта

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, като се доказва твърдения правен интерес и претенцията е заявена пред местно и родово компетентния съд, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността

Безспорно се установи наличието на облигационно правоотношение между страните, по което ищецът като потребител по договор за кредит е възложил на ответника да сключи договор за поръчителство, по който му е платил договореното възнаграждение в размер на 808,29лева.

По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98), 4 националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В казуса не може да се спори, че процесният договор за поръчителство има характеристиката на потребителски договор, като ищецът е потребител по смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е физическо лице, като в този смисъл и договорът за поръчителство, свързан с обезпечаването на договора за кредит не е бил предназначен и свързан с извършване на търговска или професионална дейност на ищеца като кредитополучател, и не се установява от доказателствата по делото, ищецът да е действал при сключването на договора за заем и договора за поръчителство в рамките на своята търговска или професионална дейност.

Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях.

Основателни са твърденията на ищеца за недействителност на процесния договор за поръчителство и платеното по този договор е плащане без основание, при следните аргументи:

Съдът е обявил с доклада по делото на страните, че ще следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, както и за нищожни такива.

За съда уговореното в договора за кредит – сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора поръчител има характеристиките на разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 г. по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.