Решение № 150 от 06.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Плевен, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430105818 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери за установено следното:

ИСК с правно основание чл. 136 а ал. 5 от КТ.

Ищецът В. Ц. Д. е предявил иск против ***, с който претендира заплащане на сумата от 9500лв. – обезщетение за некомпенсирано с почивки превишение на установената месечна продължителност на служебното време за периода 13.11.2020г. – 13.11.2023г. Ищецът сочи, че за процесния период е изпълнявал служебните си задължения съгласно утвърден график за 24 часови дежурства и наряди, и че служебното му правоотношение е било прекратено със заповед № КВ – 659/03.10.2023г., като некомпенсирани с намалено работно време са останали 456 часа на обща стойност 9500лв. Претендира и законна лихва.

Ответникът ***, оспорва иска като неоснователен. Не оспорва прекратяването на служебното правоотношение с ищеца с посочената от него заповед, не оспорва, че за периода 13.11.2020г. – 13.11.2023г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения по утвърден график, но оспорва, че в този период той има посочените часове положен и некомпенсиран труд, оценими на 9500лв. Счита, че дори и да има некомпенсирани часове, те не са в размер на 456 часа, че удължаването на работното време на военнослужещ, 1 даващ дежурства по график се компенсира с намаляване на работното време през други работни дни и не се компенсира с парично обезщетение. Твърди, че в исковия период ищецът се е възползвал от правото да иска компенсация чрез допълнителна почивка. Не оспорва, че след прекратяване на служебното правоотношение правото на ищеца за компенсиране с почивка е отпаднало и се е трансформирало във възможност за парична компенсация, като това не е извънреден труд, но се заплаща като такъв, сочи реда по който се определя допълнителното възнаграждение. Счита, че ако законна лихва е дължима, то тя е дължима от датата на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, претендира юрк.възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото, относими към спора доказателства, становищата на страните и техните изявления, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че ищецът е служил при ответника на длъжност *** в ***, и че служебното му правоотношение е било прекратено със Заповед № КВ – 659/03.10.2023г. на ***. Не е спорно между страните, че за исковия период ищецът е изпълнявал служебните си задължения по утвърден график на 24 часови дежурства. От представеното Решение на *** от 06.06.2024г., е видно, че след проверка по сигнал на ищеца са констатирани 456 часа некомпенсиран труд над нормативно установената месечна продължителност на служебното правоотношение, за периода от 2017 до 2022г. Изложени са съображения защо тези часове не са заплатени, като е посочено, че съгласно законовата регламентация и съдебната практика, това не се явява извънреден труд, че за него се дължи компенсация чрез осигуряване на ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време.

Посочено е, че некомпенсираните с почивка часове се заплащат с парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, като вземането възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение, и че ищецът може по съдебен ред да го предяви.

По делото са представени графиците на съответната *** за процесния период.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която е установила следното: Ищецът, на базата на представените на в.л. доказателства, има положени часове труд над нормативно установената 2 месечна продължителност, които към прекратяване на служебните правоотношения не са компенсирани с почивка, като за исковия период некомпенсирани часове с почивка са 314 часа, които при часова ставка от 26.25лв., изчислена по реда на Наредба № Н-18 от 19 декември 2012 г., са с равностойност 8242.50лв. Вещото лице е дало и друг вариант на заключението си, като е констатирало, че за 2023г. ищецът не е отработил 56 часа, и е приспаднало от тези часове част от некомпенсираните часове от 2022г., като в този вариант е посочено, че некомпенсирани с почивка са 258 часа. Съдът намира, че не следва да обсъжда втория вариант от заключението на съдебносчетоводната експертиза, доколкото той не почива на своевремено направено от ответника възражение за прихващане в тази насока, не почива на изискване на Наредба № Н-18 от 19 декември 2012 г., както и поради обстоятелството, че не може да се прихващат часове /а не суми/, които е следвало да бъдат компенсирани с почивка, с неотработени часове поради обстоятелството, че ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: По отношение на заплащането на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства, некомпенсиран с почивка, е постановено ТР № 6/2017г. на ОСГК ВКС, съгласно което вземането за заплащане на такова обезщетение възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение, като от този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. Решението сочи, че удължаването на работното време се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт, съгласно чл.136а от КТ и чл.194 ал.5 от ЗОВСРБ. Докато трае служебното правоотношение, това удължаване се компенсира с почивки и не може да се компенсира с парични обезщетения. Възможността за получаване на парична компенсация, каквато се претендира в настоящия случай, представляваща обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, като той е принципно разрешен в общия нормативен акт – чл.136а, ал.5 от КТ, и начинът на изчисляването му е посочен в същия текст – компенсацията се заплаща като извънреден труд. Същото решение разяснява, че работодателят изпада в забава след покана по реда на чл.84 ал.2 от ЗЗД, на практика обикновено с подаването на искова молба в съда, като в настоящия случай 3 ищецът нито твърди, че е изпратил покана на работодателя, нито представя доказателства за такава.

В случая, съдът намира, че за уважаването на предявения иск като основание, по делото се доказаха всички предпоставки – наличие на положен от ищеца труд повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства за периода 13.11.2020г. – 13.11.2023г., обстоятелството, че 314 часа от труда в този период е некомпенсиран с почивка, обстоятелството, че служебното правоотношение между страните е било прекратено на 13.11.2023г. След прекратяване на служебното правоотношение, положеният труд не би могъл вече да бъде компенсиран с почивка, поради което той може да бъде остойностен и следва да бъде заплатен, съгласно чл. 136 а ал. 5 от КТ – като извънреден. Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза в първия й вариант, тя е съобразила всички сведения при работодателя за служебното работно време, в които са посочвани дните на работа, дните в командировка, дните в отпуск и болничен, както и дните на почивка на ищеца, изчислила е възнаграждението по реда на Наредба № Н-18 от 19 декември 2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. Независимо от посочените от самия работодател в Решението му от 06.06.2024г. констатирани отработени 456 часа некомпенсирани с почивка, следва да се има предвид, че те са изчислени за период, различен от този в исковата молба – били са изчислени за периода от 2017 до 2022г., докато искът обхваща периода 13.11.2020г. – 13.11.2023г.

Поради горното, съдът намира, че по делото са доказани отработени от ищеца 314 часа положен труд, некомпенсиран с почивка, на обща стойност 8242.50лв. До този размер предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като претенцията за разликата до размер на 456 часа на стойност 9500лв., като недоказана следва да бъде отхвърлена. Претендираната законна лихва следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2024г. до окончателното заплащане на главницата.

По разноските: Ищецът не е направил искане за разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което 4 съдът определя в размер на 100лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, за отхвърлената част на исковата претенция, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 13.24лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, представлявано от командир полк. П.Б., ***, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 136 а ал. 5 от КТ, на В. Ц. Д., ЕГН **********, от ***, сумата от 8242.50лв., представляваща обезщетение за некомпенсирано с почивки превишение на установената месечна продължителност на служебното време за периода 13.11.2020г. – 13.11.2023г. с 314 часа, ведно със законната лихва върху сумата от 10.10.2024г. до окончателното и заплащане; като исковата претенция за разликата до размер на 456 часа и на стойност 9500лв., ОТХВЪРЛЯ като недоказана.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, В. Ц. Д., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, представлявано от командир полк. П.Б., ***, направените по делото разноски в размер на 13.24лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ПлОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5